Приехме машинното гласуване на юнашко доверие, време е да го отменим

Вече няколко години от нашата гражданска среда говорим интензивно срещу машинното гласуване. Институтът за модерна политика имаше нарочни доклади по темата, както аз, така и д-р Борислав Цеков сме изписали тонове мастило, изприказвали сме часове ефирно време и въобще сме изразили ясно позициите си по въпроса. Днес виждам, че част от партиите, които едно време се поддадоха на социалния натиск от определени кръгове с очевиден интерес от машинен вот, вече се вслушват в аргументите, включително нашите, срещу тази технология на гласуване, за което ги поздравявам. Обективната истина е, че машините не решиха нито един съществен проблем, но създадоха много нови такива.

Единственият валиден аргумент в подкрепа на машинното гласуване е, че то премахва невалидните бюлетини. Хубаво, но машините отварят други категории проблеми, които са далеч по-съдържателни от невалидните бюлетини, това първо.

Второ, самите невалидни бюлетини съвсем не са били всичките на реални гласоподаватели, които нещо са излезли от квадратчето за гласуване и лошата секционна избирателна комисия им е анулирала вота. Да го говориш това е очевидна пропаганда. Да, сигурно е имало и такива случаи, но много от невалидните бюлетини са си били реално невалидни. Зевзеци качваха снимки в социалните мрежи на бюлетини пуснати за Йода например. Хората драскаха по бюлетините какво ли не - едни като форма на протест, други като шега. Сега тези хора просто не гласуват и това не значи, че вотът е станал по-честен. Въобще, да кажеш, че всички невалидни бюлетини са в следствие на „купени“ секционни комисии е не просто невярно, то е очевидна пропаганда.

Отделно има и друго - ако комисиите, в които има представители на всички партии, има застъпници, има наблюдатели и прочие, могат да се купят толкова лесно, то те могат да се купят и при машинното гласуване. Просто анонимният ай-ти експерт, който сваля протокола от машината ще го натаманява по решението на „купената“ комисия и готово. С други думи, купуването на комисии, ако въобще приемем, че е възможно, а какво остава за масово, ще действа без значение дали гласуването е хартиено или машинно. В този ред на мисли това, че отделни бюлетини биват невалидни - преобладаващата част от тях действително са за обявяване като невалидни - не води до някакво съществено предимство на машинния вот. Но дори и да приемем, че премахването на невалидните бюлетини е съществена и доказуема полза от машините, то това достатъчно ли е, за да се преодолеят негативите, които машините създават? Отговорът е еднозначен - не.

Следва да се отговори на въпроса какви са основните пороци на машините. На първо място това е непрозрачността на процеса. ЦИК не разполага с капацитета и техническите умения да следи работата на хилядите анонимни ай-ти експерти, които биват ангажирани с процеса. Фактически е невъзможно. Излиза, че реалният изборен процес е оставен в ръцете на шепа хора, чиито имена дори не знаем. Имена, които едва ли и самата ЦИК знае. Това юнашко доверие създава опасности от манипулиране на изборните резултати, програмиране на машините по волята на онези, които изпращат анонимните експерти да поддържат машините. Интересното е, че ние проявяваме хронично недоверие към всичко и всички, освен към някакви експерти, които не познаваме, на които сме поверили сърцето на демокрацията си. Мнозина от вярващите в „пръскането от самолетите“ са напълно спокойни, че никой няма да им открадне гласа в изборната нощ. Ум да ти зайде.

На онези, които прилагат аргумента, че след като избирателя види, че разписката от машината отговаря на вота му, значи няма проблем, трябва да им се каже следното - проблем никой не знае дали има и в това е проблемът. Защото разписката може и да отговаря на вота ти, но никой не може да гарантира, че в кода на машината няма алгоритъм за преразпределяне на вота впоследствие. Машините не подлежат на външен и независим одит, няма международни експерти, които да са проверили кода и да са запечатали машините, няма никакъв инструмент за външен контрол. Всичко е на честна дума и добри пожелания.

Ако някой дойде у вас и ви обещае реки от злато, ако му гласувате доверие и купите неговия продукт, ще го изгоните като активист на финансова пирамида. Ама иначе като дойде в телевизора и ви обещае горе-долу същото по отношение на гласа ви в изборния ден и изведнъж тоз алъш-вериш вземе, че мине. Абсурдността е очевидна.

Отделно фактически всички европейски държави се отказаха от тази технология, заради споменатите по-горе проблеми. Германия, Холандия, Ирландия се върнаха към хартиена бюлетина след като стана очевидно за гражданите на тези държави, че вотът им може да бъде манипулиран с машините. Да не би някоя от тези страни да е по-изостанала технически от нас?

Според НСИ 20 процента от живеещите по селата ползват външна тоалетна, но иначе сме супер техническа и напреднала нация, която си слага в малкия джоб и Германия, и Холандия, и Ирландия. Бай Ганьо ай-ти е положението. Но да оставим иронията настрана. Обективно погледнато е факт, че редица далеч по-богати страни от нас се отказаха от машинния експеримент. Не защото са назадничави, а просто защото няма достатъчно критерии за сигурност и прозрачност в изборния процес с машините. Това е положението.

„Аргументите“, че видите ли машините щяло да ограничат купения вот, даже ще ги подмина. Само следва да се каже, че акциите срещу купуването на гласове продължават, търговията си върви, тази язва не е ограничена по никакъв осезаем начин. Това е структурен проблем на изборния ни процес, а азбучна истина е, че фундаментални проблеми не се решават с повърхностни решения, каквато е една технология за гласуване.

Всички тези аргументи са ясни. Казвани са многократно, защитавани са публично. Но феновете на машинния вот не ги чуват тези аргументи, не водят същностен дебат с нас, противниците на тази непрозрачна технология. Те просто ги захвърлят настрана, обиждат те като враг на прогреса и спират разговора. Подхождат фенски, а не обективно. Битката им не е по аргументи, а на живот и смърт.

Следователно, когато по един такъв технически въпрос, се води Пуническа война, значи зад този въпрос се крие нещо друго. Дали не се крие обстоятелство, че някои хора и фирми се обогатяват от процеса? А дали не се крият манипулации с изборните резултати? Дали е възможно анонимните експерти, които поддържат машините, да имат определени политически пристрастия и това да им дава душевното оправдание да бръкнат в машините и да „напомпат“ своите? Никой не може да каже със сигурност. Но може да се каже едно и то вече е с пълно ниво на сигурност - възможно е. Самият факт, че такива манипулация са възможни, трябва да е достатъчен, за да отменим машинното гласуване. Няма логика да гласуваме юнашко доверие на хора, на които не бихме поверили и будка на вестници.

Прочети цялата публикация