Бригаден генерал Стефан Янев-Вашингтон

Тези дни тече мощно тричане на Бригаден генерал Стефан Янев, което според мен ще доведе до неговата не толкова очаквана бърза политическа смърт. Не участвам в този процес и много съжалявам, защото той притежава харизма да излъчва доверие. Но събитията ме подсетиха за случка от военното училище.

По специална дисциплина ни преподаваше много добронамерен и високоинтелигентен офицер. Той имаше основно отношение към чуждестранния батальон. Дори да е класифицирана информация, не е никаква военна тайна, че в нашите военни учебни заведения се обучаваха курсанти от Азия, Близкия Изток, Африка, Америка. Не е военна тайна, защото носеха нашите униформи и в града страхотно им личеше какви са. Единствено не ни уважаваха мундирите курсантите от Сирия.

Имах прекрасен арабски приятел Ахмед, отличен математик. Късаше ни сърцата в междучасията да го гледаме как къса от Боро 100 поне сантиметър и го хвърля, защото времето няма да му стигне да изпуши цигарата. Докато ние сиромасите дърпахме дълбоко Арда с филтър.

Имах приятел палестинец. Фатман. Знаеше ... румънски. Твърдеше, че е учил медицина в Букурещ, но е решил да се премести у нас и усвои военно дело в името на борбата. Беше много умен и доста по-възрастен, но според мен е учил при Секуритате, не хуманитарна медицина.

Познавах отлично с прочулия се в началото на прехода Акрам. Завърши година преди нас. Ум-бръснач. В края на обучението завързах неочаквано приятелство с много добри момчета, наши съвипускници от Мозамбик.

От сърце не понасях кубинците. Бяха надменни.

Има и още. Защо пиша всичко това? Защото същият офицер ни заразказва какво се случило с палестинците от предходния випуск. Дори ние знаехме, че са от различни течения и групировки, които в училището понякога вадеха кортиците. Виждал съм да носят един клан-недоклан в одеало към лечебницата с доста интензивен теч от завивката. Случваше се. Но когато дошъл моментът да им подготвят полетите, влизали един по един.

Мурат искал да мине през Кайро, защото ако лети през Дамаск ще го убият. Мохамед пък настоявал пътят му да мине през Дамаск, защото само да го усетят, че е в Кайро и е мъртъв. И все така. Кайро, Дамаск. "И какво се случи?" - попитахме с любопитство. "А, най-логичното. Всички минаха през Москва. След това нямам информация..."

Заради харизмата на Генерал Янев, никой не пожела да види, че още в първите часове, като премиер, той вече беше на среща с роден в Ирак и с много специална биография дипломат на чужда държава. Световна сила. Придружен от медии. Една отколешна традиция на българската независимост. Това е историята. Ако ме разбрахте.

Прочети цялата публикация