Исабел Алиенде: Животът ми е бил труден, това ме научи да ценя всичко добро

 "Знаех, че ще напиша тази история, вдъхновена от майка ми. Тя почина малко преди пандемията от Covid-19. Доживя до 98-годишна възраст. Ако бе поживяла още малко, щеше да стане на 100. Родена е по време на пандемия - пандемията от Испански грип. Можеше да стане свидетел на втора - от Covid, както Виолета. Майка ми бе и с подобни качества като героинята ми. Разликата между двете е фактът, че на майка ми никога не ѝ е даден шанс да се издържа сама. Винаги е била зависима от баща й, от брат ѝ, от първия й мъж, от втория и от мен. Никога не е работила през живота си. Нейните идеи и таланти останаха неразвити. Тя нямаше свободата, както и възможностите за това. Исках да имам героиня, която ще е като майка ми, но още от много ранна възраст се грижи сама за себе си. Това й даде огромна свобода. Такава беше основната идея, която имах. Какво обаче щеше да се случи с Виолета? Знаех, че трябва да проследя хронологията на века през който тя живее. Това, което се случва по света през 20 век - войните, превратите, осъдените на изгнание, засяга и живота ѝ". Това сподели в интервю за БНР една от най-четените световни писателки Исабел Алиенде за своя нов роман "Виолета". "Идеята ми беше Виолета да пише мемоар. Реших обаче да го пише до някого. Това ми позволи да ползвам глас от първо лице. Това ме приближава до читателя. Когато разказвачът е в първо лице, читателят има усещането, че героят говори директно на него"

Прочети цялата публикация