Д-р Цветелина Спиридонова: Здравните осигуровки за цял живот в България се равняват на една операция в Германия

Здравните осигуровки в България през целия ни живот се равняват на стойността на една операция в Германия или Турция. Това стана ясно от думите на доц. д-р Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българска болнична асоциация (ББА) и изпълнителен директор на лечебни заведения "Хигия“ по време на конференцията Powers Summit, организирана от Webit Foundation и Атлантическия клуб. Тя даде пример, като посочи, че за целия си осигурителен период от 47 години хората, които плащат минимална осигурителна вноска, внасят в българската здравна система около 7500 евро. На този фон една операция в Турция или Германия е около 30 хил. евро. Така при максималната осигурителна вноска от 112 лева у нас, може да се осигури равностойността на една такава операция. "Трябва да има воля да се мисли, че българите трябва да инвестират в здравето си и да повишат здравната си култура. Трябва да бъде ясно, че по-големите бюджети в здравеопазването не означава, че на някой някъде ще раздадем по-големи пари. Това означава по-топли, по-светли болници, по-добра болнична храна. Това означава по-квалифицирани кадри, в които е инвестирано, по-добър конец в операционната…“, обясни Спиридонова. По думите й трябва да преодолеем лошото наследство от предишните 40 години, когато се смяташе, че здравето е безплатно. "Не, здравето е безценно и много скъпо и е добре хората да се замислят дали е необходимо да вървим към увеличаване инвестициите в здраве“, каза още тя. По повод темата за задължително продължаващо медицинско образование за българските медицински специалисти доц. Спиридонова е убедена, че за всеки мениджър от водещо значение е да има висококвалифицирани, конкурентни кадри, които да осигуряват преживяемостта и доброто здраве на пациентите. Тя дори посочи, че още преди 15 години от Съюза на научните медицински дружества е заложено, че продължаващото медицинско обучение трябва да бъде систематизирано в етапи, с хора, които го провеждат, хора, които го контролират и дават обратна връзка. "Много тежък е проблемът с достъпността в отдалечените райони на България до медицински грижи. Смятам, че трябва да се възприема принципна достъпност от типа на: до 50 км или до 1 час разстояние да има достъп до спешен център, минимум на два часа – болнична структура. Това са едни критерии, наложени на запад, особено по отношение на спешността“, допълни още тя. 

Прочети цялата публикация