Тайните лагери за мобилизирани руснаци, които отказват да воюват

Руснаци, пленени от руснаци. Тормоз, заплахи, нечовешки условия и живот в мазета. Мобилизирани руски мъже, които отказват да се бият в Украйна, и техни близки, разказват какво се случва в тайните лагери, в които ги държат, пише "Свободна Европа".

Когато през септември 2022 г. в Русия бе обявена "частична военна мобилизация" с цел изпращане на още сили на фронта в Украйна, стотици хиляди руски мъже напуснаха страната. Други стотици хиляди бяха зачислени във военните редици и изпратени на фронта. Без да им е дадено право на избор, а според свидетелства на войници и роднините им, публикувани в социалните мрежи и независими руски медии - без адекватно оборудване и въоръжение и без военна подготовка.

Част от мобилизираните отказват да се бият в Украйна. С различни мотиви. А за подобно поведение има последици.

В края на ноември АСТРА - организация на независими руски журналисти, преследвани от Кремъл и цензурирани, съобщи за 88 мобилизирани войници, отказали да продължат да се бият в Украйна, които са били насилствено задържани в бившия детски лагер "Берьозка" в село Макарово, Луганска област. Това е поредният доклад на организацията, която съобщи и за други поне 9 места, в които отказалите да се бият руснаци биват задържани. Кремъл отрича. На среща с членове на Съвета по правата на човека в началото на декември руският президент Владимир Путин нарече "фалшификации" съобщенията в медии за лагери, в които се намират руски мобилизирани мъже, отказали да се върнат на фронтовата линия.

"Ние дори нямаме лагери, зони и т.н. Всичко това са глупости, това са фалшификации, които нямат никакво основание", каза той, цитиран от държавната информационна агенция ТАСС. Свидетелствата на военнослужещи и техни роднини описват различна реалност.

"Не знам какво ще се случи с нас"

Съпругата на един от военнослужещите, който е задържан в детския лагер в село Макарово, за който съобщава АСТРА, разказва пред журналисти, че мобилизираните мъже са били заплашвани. Мъжът ѝ е бил призован на 27 септември в армията и още същия ден заедно с други наборни войници е пратен във военен лагер в Екатеринбург. На 28 септември мобилизираните мъже отпътуват за Ростов на Дон и вечерта пристигат в Макарово.

След едва тридневно обучение са отведени в Змеевка, за да копаят окопи, а на 31 октомври близо до Плошчанка попадат под обстрел. В продължение на три дни те лежат в полето само с автоматични пушки. Повечето отказват да се бият, пишат обяснения, след което оръжията им са отнети и са отведени в лагера "Берьозка". "Командирите от военната прокуратура идват и ги принуждават да подпишат договор за 3 години и ги сплашват по всички възможни начини. На място мобилизираните са опитали да направят видеозапис на разговора. Командирите обаче са ги забелязали и са счупили телефона", разказва още жената.

И допълва, че е написала молби до Следствения комитет военната прокуратура, но, очаквано, няма отговор. ASTRA публикува и запис на телефонен разговор между роднина и един от военнослужещите, държани в лагера "Берьозка". В него мъжът казва, че той и останалите мобилизирани "не се хранят, не им се дава вода и се опитват да ги сломят физически и психологически". "Не знам какво ще се случи с нас. Ние сме 88 души и ще стигнем докрай. Няма да ни дадат документите и няма да ни заведат в Ростовска област. Правят всичко, за да ни отведат на фронта", твърди мобилизираният мъж.

"Плен" и за наемни войници

По-рано Павел Чиков, ръководител на правозащитния център "Агора", съобщи, че военнослужещите от Москва и Псков Александър Афонин и Андрей Василев, заедно с 280 свои колеги, са били държани в мазето на затвор в така наречената Луганска народна република заради отказ да се бият на фронта. Двамата мъже са били наетите по договор военнослужещи и от август са служили в едно от московските военни поделения. След това са изпратени на война в Украйна. Но без нужното оборудване, медицински изделия, условия.

По тези причини отказват да продължат да участват във военните действия. Като наказание са изпратени заедно с мобилизирани мъже в мазе в село Зайцево, Луганска област. В продължение на две седмици 280 души са държани там "без подходяща храна и в нечовешки условия". Според тях военните командири и служители на военната прокуратура са ги заплашвали и са им оказвали психологически натиск.

Афонин и Василиев са освободени поради изтичане на договорите им, след което са отведени в Ростовска област. Когато се прибират у дома, мъжете подават заявления в Следствения комитет на Руската федерация, в които твърдят, че срещу тях са извършени престъпления. Техни роднини, също мобилизирани и пленени от своите, също са подали молби до военните разследващи органи. Резултат няма. Павел Чиков разказва и за още един човек - Михаил Носов, мобилизиран жител на Приморие. След като е призован в армията на 23 септември, още на 3 октомври е изпратен на фронтовата линия в Донецка област. Девет дни по-късно Носов отказва да се бие. Заради съвестта си. Той и други като него са изпратени в мазето на сграда в село Завине Бажання. В неотопляемото помещение са държани общо 18 души. Подобни съобщения идват още от Зайцево и Рубижне в Луганска област, както и от село Брянка.

"Наричаха ги измет, копелета, твари"

31-годишният Алексей Арсютин работи като директор на KFC в село Голубое близо до Москва, но на 25 септември получава призовка и отива във военната служба. "Отиде там и му казаха, че тръгва веднага. Той имаше само раница, зарядно устройство, документи. Написа ми списък с неща за купуване", разказа сестра му Екатерина Белова.

Трябват му ботуши, термобельо и балаклава - видът шапка, която покрива главата и част от лицето. Почти веднага Алексей е отведен. Дават му носена униформа от 80-те години. Не минава никакво обучение. Първо го изпращат в Белгородска област, а оттам в Украйна, близо до Сватово, Луганска област.

"По телевизията ни обясняваха красиво как те трябва да отидат на трета линия, в свободните градове, които вече бяхме завладели. А всички те бяха изоставени. Без храна, без вода. Когато си ги пратили на фронтовата линия, вещите им са били оставени в хангар, а на тях им казали: "Копайте окопи". Когато питали за своите неща, им отговорили: "Не се притеснявайте, те ще бъдат охранявани", разказва още Белова. Когато се връщат в хангара, се оказва, че всичките им вещи липсват, някой ги е откраднал.

Докато е на фронта, Алексей попада под обстрел от украинска артилерия. Битката продължава три дни. Имат само картечници, а командирите им ги изоставят. Само там руската армия губи най-малко 500 души. Алла Петровна е майка на друг мобилизиран - Андрей Марчук: „Той ми каза: „Мамо, беше тежко. Всички избягаха, защото не знаеха къде ги водят“. Марчук е служител на завод за строителни материали в Тучков край Москва. Призовката му за мобилизация връчена на излизане от работа. И го пращат на фронта в Луганска област. И той, като Арсютин, оцелява при същия обстрел. И двамата мъже вече не са искали да продължат да се бият. А роднините, след като научават за положението на войниците, вдигат шум.

„Момчетата поискаха да бъдат откарани на територията на Русия - казва Екатерина, сестрата на Алексей Арсютин. - Успяхме, дойде камион и ги откара във военно поделение на територията на Руската федерация. Но започна много силен натиск. Наричаха ги измет, копелета, твари. И то командващият състав, който смяташе, че трябва да се върнат на фронта като пушечно месо." Екатерина също е обиждана и заплашвана със затвор. Някои от "пленниците" успяват да напуснат лагера и сега работят с адвокати. Арсютин и Марчук са по-активни от останалите, затова командването се отнася с тях особено сурово - те са върнати в Луганска област.

"Брат ми се обади и каза, че са в мазе в Зайцево, където са затворени всички, отказващи да се бият. Прочели са им заповедта да се върнат на фронта, трябвало е да потвърдят във видео, че се отказват от армията. Сега са заплашени с този клип, че не са изпълнили заповедта. Когато той е бил там, е имало 250 души. Това е просто плен, руски плен", казва още Екатерина Белова. Алла Петровна също получава обаждане от сина си и ѝ съобщава за местонахождението си: "В Зайцево, Луганска област, район Троицк. Бяхме отведени в ямата. Там няма никакви условия. Има много момчета, които не искат да отидат на война. Натискаха ги, но те не подписаха нищо. Те не искат да се бият. За кого се борят и с кого?".

"Ямата" е въпросното мазе в Зайцево. Хората спят на дъски. Идват офицери да ги убеждават да се върнат в боя. Тези, които отказват, като Арсютин и Марчук, са отведени в Следствения комитет, където се намират и до днес. Анастасия Дутов, съпруга на друг участник в битката край Сватов, разказва, че съпругът ѝ чака да бъде отведен, както Арсютин и Марчук. Тя преразказва неговите думи как командирът е малтретирал мобилизираните мъже: „Седем момчета, които се върнаха от мисия, той ги съблече, върза им ръцете и краката, нарисува кръстове върху тях със зелена боя и постави оръжие на главите им. След това тяхната съдба остава неизвестна".

Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Прочети цялата публикация