Илиан Василев: България реагира като охранителна фирма в случая с Христо Грозев

Войната навлиза във все по-трудни етапи и Москва търси начини да затвори информационните си пробойни. Една от тях е свързана с действията на сайта "Белингкат", които направиха доста не само за разкриване на трагедията с малоазийския самолет, но и за случаите "Скрипал", "Навални", както и работата им в хода на самата война, свързана с информации за цели на руската армия.

Този ход на Москва е много слаб. Той издава по-скоро нервност и слабост, отколкото премислено решение. Той е ход за сплашване не само на Христо, но и на всички други, които работят в това поле, журналистът Христо Грозев отдавна е персона нон грата в Руската федерация.

До войната руските специални служби не извършваха мокри операции срещу граждани на други страни зад граница. След войната обаче това вече не е така. Най-трагичното в случая е, че Христо не е сигурен какво ще му се случи, ако се върне в собствената си родина, а страната ни реагира като охранителна фирма, вместо да намали опасността и периметъра на действие на руските служби на територията на България.

Извикването на посланик Елеонора Митрофанова в Министерство на външните работи е дежурно. Аз бих я викнал веднага, независимо дали е почивен ден или не, за да изразя именно чрез спешната си реакция нетърпимостта към това поведение на руските власти. Викат я в работен ден, следобед, когато на нея ѝ е удобно. Това не е послание, което тя ще разбере като протест от наша страна.

Реакцията на институциите е вербална, но истинската реакция е в мерките, които ще се вземат да се свие периметърът на действие на руските служби. Реакциите на доста хора, които наричат себе си журналисти, ме възмущават. В случая не е важно дали Христо е перфектен спрямо тяхните разбирания, а е важно, че наш съгражданин е под заплаха. Този, който разбира Русия, знае, че тази заплаха не е само виртуална, тази заплаха е реална.

(интервю за БТА, публикувано и в личния блог на автора)

Прочети цялата публикация