Ключът към мистерията на Вселената: Космическа аномалия изненада учените

 Астрономи откриха, че облакът от сливането на две неутронни звезди е почти идеална топка. Тази форма противоречи на общоприетите представи. Когато масивна звезда умира, част от нейната материя се опакова в свръхплътно сравнително компактно ядро. Ако масата ѝ е по-голяма от три слънчеви маси, възниква черна дупка. Когато е по-малка, се образува неутронна звезда. Неутронна звезда с диаметър 20 километра може да бъде един и половина до два пъти по-масивна от Слънцето. Една чаена лъжичка материя от неутронна звезда на Земята би тежала приблизително колкото връх Еверест. В някои системи се появяват две неутронни звезди едновременно. Скорошна статия обяснява как се случва това: масивни топки от газ се въртят около общ център на масата, след което се „свиват" в свръхплътни обекти, които постепенно се приближават един към друг и накрая се сблъскват. Това се нарича взрив на килонова. Астрофизичното явление, предсказано през 1974 г., е записано за първи път през 2013 г. като изблик на гама-лъчи. През 2017 г. детекторите LIGO (в САЩ) и Virgo (в Европа) улавят гравитационни вълни - колебания в пространство-времето - от килоновата AT2017gfo, която се намира на 140 милиона светлинни години от Земята. Сблъсъкът на неутронни звезди е много екстремен за Вселената. В резултат се образуват най-тежките елементи от периодичната таблица на Менделеев, като злато, платина, уран, йод

Прочети цялата публикация