ЦИД предлага бъдещата СО2 цена на стоки и транспорт да отива за енергийно бедни

Приходите от въвеждането на планираната от Еврокомисията въглеродна цена върху цялата икономика от 2026 г. да отиват да подпомагане на енергийно бедните българи, предлага Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД). Постепенното отпадане на безплатните парникови квоти за индустрията и транспорта от 2026 г. до пълното им прекратяване през 2034 г. бе обявено https://www.mediapool.bg/es-odobri-reforma-na-vaglerodniya-pazar-vklyuchvat-se-avtomobilite-i-sgradite-news343034.html от Европейската комисия през декември 2022 г. Това означава, че ако производствата не намалят замърсяването на въздуха с въглеродни газове, те ще трябва да купуват парникови квоти и да прибавят разходите за тях в цените си. При вкарването на тези въглеродни разходи (цени) в стойността на продуктите ще се увеличат и приходите в бюджета, които според ЦИД е редно да се използват за намаляване на гражданите, които не могат да си покриват сметките за адекватно потробление на електроенергия и отопление. Към момента, около 28% от домакинствата в България не са в състояние да отопляват домовете си адекватно, което е най-високият дял в целия Европейски съюз. Най-бедните 10 процента в България харчат 10 процента от своите доходи за електроенергия, но и най-богатите 10 процента от българите харчат 4 процента от доходите си за сметки за ток, което на свой ред е повече от разходите на 10 процента от най-бедните германци, сочат данните на ЦИД. Центърът за изследване на демокрацията е направил симулация за ефекта от въвеждането на въглеродни цени и смята, че съчетани с добре прилагани политики за преразпределение на приходите от този механизъм, те биха могли да намалят енергийната бедност и социалното неравенство в страната. Сред макроикономическите ползи биха били подобряването на условията на пазара на труда, увеличаването на добавената стойност в енергийния сектор и подобряването на енергийната сигурност. Също така това ще доведе до чувствителен икономически растеж, макар в краткосрочен план да причини поскъпване на стоките и услугите и да има негативен ефект върху ръста на икономиката. Анализът на ЦИД е разработен заедно с водещи енергийни институти в Централна Европа, на микро- и макроикономическите ефекти от въвеждането на въглеродна цена в България, Германия, Румъния, Унгария и Полша. Той бе представен преди ден и в дискусията се включиха Теодора Пенева, заместник-председател на комисията по енергийна ефективност и преодоляване на енергийна бедност към Консултативния съвет за Европейския зелен пакт към Министерски съвет, Цветелина Герасимова, заместник-главен директор на Главна дирекция "Социално подпомагане", Агенция за социално подпомагане и Костанца Рангелова, старши анализатор в програма "Енергетика и Климат" на ЦИД. Според тях, за да бъде преодоляна енергийната бедност в България, приходите от цените на въглеродни емисии, които бизнесът ще заплаща, трябва да се превърнат в инструмент за ускорение на прехода, а не за поддържане на съществуващите зависимости в сектор енергетика. В изследването на Центъра са разгледани три сценария за преразпределяне на приходите от въглеродните цени – фиксирани плащания, при които всяко домакинство получава фиксиран паричен трансфер, двойно разпределение (понижаване на данъците на домакинствата) и субсидирани цени, при който приходите от въглеродните цени се преразпределят обратно пропорционално на бюджета на домакинствата. Изследването показва, че при преразпределение чрез преки социални плащания най-бедните 50% от българските домакинства подобряват чувствително благосъстоянието си. Анализаторите са на мнение, че ключово е политиките за намаляване на енергийната бедност да бъдат подкрепени от институционална рамка, която да управлява процеса. Такава в момента липсва. Необходима е стратегическо планиране на използването на финансовия ресурс на Европейския социален климатичен фонд и RePowerEU. Трябва и детайлен регионален анализ на енергийната бедност, за да се постигне по-добро таргетиране на мерките и набелязване на приоритетни, по-уязвими райони, смятат от Центъра за изследване на демокрацията. Според неговите експерти социалната подкрепа за най-уязвимите домакинства следва да бъде обвързана с ясни цели за подобряване на енергийната ефективност и промяна на микса от горива, който се използва за отопление. Ценообразуването на въглеродните емисии е крайъгълният камък на декарбонизация, тъй като представя стимули за замърсителите да инвестират в намаляване на въглеродния си ефект печат, докато допълнителните държавни приходи от цената на въглерода се използват за ускоряване процеса на прехода, отбелязват от ЦИД.

Прочети цялата публикация