Руските шпиони се завръщат в Европа

Русия се опитва да се възстанови от миналогодишното координирано масово експулсиране на служители на руското разузнаване, действащи под дипломатическо прикритие в Европа. И вече има все повече доказателства, че руската служба за външно разузнаване (SVR) и нейната военна разузнавателна агенция (GRU) агресивно се опитват да възстановят мрежите си за шпионаж на хора - особено с поглед към военна помощ, отиваща в Украйна. Повече от 400 т.нар. "необявени офицери от разузнаването" бяха експулсирани от Европа след нахлуването в Украйна при "най-значимият стратегически удар" срещу Москва в най-новата история на разузнаването, както го нарича Кен МакКалъм, ръководител на британската служба за сигурност МИ-5. Включително от Франция, Белгия и Германия, което драстично намали обхвата и способността на Кремъл да шпионира в Европа. А в четвъртък финландската Служба за сигурност и разузнаване (SUPO) заяви, че експулсирането на руски разузнавателни офицери и отказите за издаване на визи за техните заместници значително са отслабили разузнавателните операции на Москва в скандинавския регион. "Руската разузнавателна станция [във Финландия] се сви до около половината от предишния си размер през миналата година", заяви директорът на SUPO Анти Пелтари. "Макар че Русия все още се стреми да настанява разузнавателни служители под дипломатическо прикритие, тя ще трябва да намери начини да компенсира недостига на човешки разузнавателни кадри, например като все повече прилага други форми на тайни операции в чужбина", добави той. Европейските разузнавателни служби не почиват на лаврите си. Те разбират, че шефовете на руските шпиони се опитват да намерят начини да компенсират огромната загуба на разузнавачи в посолствата, които, наред с други неща, са имали за задача да "откриват таланти" на местни жители за вербуване, да управляват къртици и други "човешки активи" и да подпомагат логистично операциите по "активни мероприятия", като отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания през 2018 г. В интервю за "Политико“ Дариус Яунишкис, директор на Департамента за държавна сигурност на Литва, заяви, че "руските разузнавателни служби се стремят да възстановят или да създадат нови възможности за разузнавателната си дейност в Европа" и проучват "други методи за събиране на разузнавателна информация: кибернетични, нетрадиционно прикритие, онлайн операции". Според Яунишкис критичната инфраструктура на Европа е ключова цел за събиране на руски разузнавателни данни - приоритет е да се следи "производството и доставките на западни оръжия за Украйна". Русия извършва вербовка, където и когато може. "Към литовски граждани се обръщат и ги вербуват, докато пътуват до Русия или Беларус", каза той. Литовските служби за сигурност отбелязват в тазгодишната си годишна оценка на националните заплахи, че беларуските разузнавателни служби също са се насочили към беларуската диаспора - и дори към беларуските опозиционни организации - за да се опитат да вербуват, наблюдават и нарушават дейността им. Но според Яунишкис те не са били сами."Разполагаме с информация, че руските разузнавателни служби също се интересуват от беларуските опозиционни организации и техните членове." Забележките на Яунишкис дойдоха само няколко седмици след като Полша обяви, че контраразузнавачи са разбили шпионска група, работеща за руското разузнаване. Тя е криела камери по важни железопътни маршрути, за да следи западните доставки на оръжие и боеприпаси, предназначени за Украйна. Министърът на националната отбрана Мариуш Блашчак предположи, че групата е влязла от съседна Беларус, а според местни медии сред арестуваните има и беларуски граждани. И още по-обезпокоително е, че министърът на вътрешните работи на Полша Мариуш Камински заяви на пресконференция, че заподозрените, които са се намирали в близост до военното летище Жешув-Ясионка, са се подготвяли за "саботажни действия, целящи да парализират доставките на оборудване, оръжия и помощи за Украйна". Тази заплаха от саботажи и нападения явно е в ума и на Яунишкис. "Руската служба за военно разузнаване редовно събира тактическа и оперативна разузнавателна информация за военната и гражданската стратегическа инфраструктура в Литва и съседните на Русия страни: от военните части до енергийната инфраструктура", каза той. И още: "Украйна е добър пример за това как подобно тактическо разузнаване може да се използва за таргетиране на гражданска инфраструктура". Всъщност европейските разузнавателни служби подозират руска ръка зад поредица от странни случаи на саботаж през миналата година - включително прекъснати наземни кабели в Северна Германия, които се използват от влаковите кондуктори за комуникация, и прекъснати подводни кабели, които доставят електричество на датски остров. Норвегия и Литва съобщиха за неразрешени полети на безпилотни самолети в близост до летища и енергийна инфраструктура. Някои ръководители на европейски разузнавателни служби продължават да са силно обезпокоени от това, че Русия активира т.нар. спящи агенти или "нелегални" – шпиони. Те са скрити в целевите държави, обучени да се слеят с обществата и с фалшиви самоличности, които водят привидно безобиден "нормален" живот. След нахлуването в Украйна България, Словакия, Албания, Нидерландия, Германия, Швеция и Норвегия арестуваха руски агенти и шпиони, работещи за ГРУ или СВР. Миналата година двама руснаци и един украинец бяха арестувани при опит да влязат в албански военен комплекс, за да направят снимки. А също така през 2022 г. българските прокурори разкриха подробности за разследване на генерал от резерва от армията, работещ в отбранителния сектор, който от 2016 г. е предавал класифицирана разузнавателна информация на Русия. Миналата година словашкото контраразузнаване арестува и полковника от резерва на армията Павел Бучик и твърди, че е предоставял на Русия информация за отбранителните сили на Словакия и Украйна - за информацията са му били платени най-малко 46 000 евро. Бучик е бил част от четиричленна група, управлявана от ГРУ, в която е бил включен и Бохуш Гарбар - автор на проруски уебсайт, който е бил вербуван през 2021 г. от тогавашния руски военен аташе. Срещите им в паркове са били заснети на видео от словашки контраразузнавачи. Сред задачите на Гарбар е било да търси лица, симпатизиращи на Русия и да помага за формирането на мрежа от агенти за влияние. Междувременно през септември съд в Унгария осъди задочно на пет години затвор за шпионаж в полза на Русия бившия депутат от Европейския съюз Бела Ковач, който понастоящем е в изгнание в Москва. Въпреки този случай обаче съседните държави от ЕС разглеждат Унгария като слабо звено в колективните усилия за контраразузнаване, тъй като присъствието на контролираната от Русия Международна инвестиционна банка в Будапеща е в центъра на спора, откакто министър-председателят Виктор Орбан се съгласи тя да се премести там през 2019 г. Непознатата банка, която в момента се бори за финансово оцеляване, се ръководи от Николай Косов. Родителите му са имали шеметна кариера в КГБ по време на съветската епоха. Унгарските опозиционни политици и бивши служители на разузнаването, както и западни служители по сигурността, изразиха тревога, че банката се използва като логистична база за руски шпионски дейности. Въпреки това тя все още се ползва с дипломатически имунитет, както и нейните служители и консултанти, на които са издадени шенгенски визи и които имат право на свободно движение в рамките на ЕС. Като цяло тази поредица от арести в Европа със сигурност свидетелства за решимостта на Русия да събере колкото се може повече информация за отбранителни съоръжения и военни планове на НАТО, както и да проследи и култивира потенциални вербовчици, включително и такива, които може сами да не боравят с чувствителни материали, но имат достъп до лица и организации, които го правят. Но тъй като руските шпиони се опитват да отскочат в Европа, това е и свидетелство за бдителността на западните служби за сигурност. Сега те просто не трябва да свалят бдителността си.

Прочети цялата публикация