Пореден проект за зарядна мрежа за електромобили – ЕСО чака 80 млн. лв. от ЕК

Третият поред за малко повече от година проект за изграждане на мрежа от зарядни станции за електромобили е в дневния ред – вече на служебното правителство. Преди две седмици той бе одобрен от кабинета на Гълъб Донев за кандидатстване за финансиране по Модернизационния фонд на Европейската комисия, заедно с още три на електроразпределителните предприятия. В сряда директорът на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) Ангелин Цачев представи подробностите по проекта в рамките на втория ден от конференцията "Енергия за зелено бъдеще", в който акцентът бе върху проблемите на преносните и електроразпределителните мрежи и електрификацията на транспорта. Проектът е за 40 млн. евро – безвъзмездно финансиране от Модернизационния фонд, като при одобрение до 2025 г. трябва да да изградени поне сто зарядни станции в близост до подстанциите на ЕСО, които са над 300. "Сега изградените зарядни станции работят с отделно приложение и ако се отиде на една зарядно точка – едно приложение, на друга– друго. Повечето са с малка мощност и трябва дълго време за зареждане, което е основен проблем за шофьорите", обясни проблемите пред зарядната инфраструктура в момента Цачев. Идеята е бъдещите точки да са близо до подстанции на ЕСО, за да се осигури необходимият капацитет за експлоатацията на хипер бързи зарядни станции, които за 15 минути да възстановяват батерията на електромобила до 80 процента, обясни той. Предвижда се създаване на национална платформа за управление на зарядните станции, която ще има свой оператор и ще осигурява равен достъп до нея за всички оператори на зарядни станции, а шофьорите няма да се налага да ползват различни приложения. Според изследване на ЕК за България към 2030 г. се очаква да има 200 хил. електромобила към 2040 – 2 млн. броя, а до 2050 – 3.5 млн. електромобила. В периода от 2025-2028 г. се предвижда да се изградят още 100 зарядни станции от националната мрежа за електромобили, както и да се изгради такава за зареждане на автомобили с водород. За тази фаза от проекта, оценявана на над 50 млн. евро или 100 млн. лв., обаче не е предвидено европейско финансиране. Цачев обясни, че инвестициите се предвижда да се осигурят съвместно с общините, на чиято територия ще се изградят станциите за ток и водород. Правят се анализи какви точно да са видовете зарядни станции, каза Цачев. Обмислят се такива с мощност от 50 и 100 киловата в градски зони и малки населени места, според потребностите на общините. 150-350 киловата са хипер бързите, които ще се сложат в големи градове и ще има възможност за ползване и от градския, автомобилният и тежкотоварният транспорт. Планът за девет зарядни станции за водород обхваща София, Варна, Бургас, както и граничните пунктове край Благоевград, Свиленград, Русе, Видин и Северна Македония. Ще има една ще има и в бъдещата Водородна долина в комплекса „Марица Изток“, обясни шефът на ЕСО. Целта е да се обхване и транзитният трафик на камиони. Това е поредният проект за мрежа от зарядни станции за електромобили. През февруари 2022 заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Стефан Аспарухов обяви, че България ще инвестира близо 60 млн. лв. за изграждане на такава инфраструктура и парите са заложени в оперативна програмата "Развитие на регионите" 2021-2027. През юли 2022 г. пък правителството на Кирил Петков одобри програмата „Транспортна свързаност“ 2021-2027, в която също има заложено изграждане на зарядни станции по републиканските пътища и в пристанищата. Не е ясно дали и тези проекти остават валидни. По Модернизационния фонд на ЕК ще се търсят още 100 млн. евро или 200 млн. лв. за трите оператора на електроразпределителните мрежи. По 30 млн. евро искат ЕВН и „Енерго-Про“, „Електрохолд“ очакват 39 млн. евро. Средствата са основно за смяна на електромери и разширяване, рехабилитация и дигитализация на мрежата средно и ниско напрежение. Целта е безвъзмездните средства да не се отразят в сметките за тока на бита, което би се случило, ако електроразпределителните предприятия (ЕРП) трябва да вложанн собствени средства. Дори и тези 200 млн. лв. обаче се оценяват като недостатъчни за развитието на мрежата, за да поеме предизвикателствата на бума на нови възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). "Електрическата система е изградена за други условия, а в последните години фокусът е върху производствените генерации и просто се говори, че трябва да се намерят едни пари да затворим едни централи и да отворим нови. Но трябват сериозни инвестиции и в инфраструктурата", коментира по време на форума Калоян Стайков, главен икономист на Института за енергиен мениджмънт. "97-98 на сто от мрежата в ЕС е ниско и средно напрежение, а 96-97 на сто от потребителите са към ЕРП и основно ниско напрежение и инвестициите там трябва да са приоритетни", заяви Стайков. Проф. Валентин Колев, декан на Електротехническия факултет на ТУ София, отбеляза, че 70 процента от ВЕИ са присъединени на средно напрежение, но балансирането им става през преносната мрежа високо напрежение, защото тяхната енергия отива в нея. Затова трябват инвестиции и в преносната, каза той. "Огромно количество слънчеви мощности навлизат през разпределителната мрежа, но проникват през преносната. Енергията не се потребява на място и минава през преносната, а в регионите, където се инсталират, нямаме необходимата мрежа, която да ги поеме с необходимия интензитет и да ги балансира", подкрепи тезата на Колев представителят на ЕСО Димитър Зарчев. Той обаче обърна внимание на това, че трябват съоръжения за съхраняване на енергията от ВЕИ. "Без средства за запасяване с тая енергия и маневрени мощности ще става все по-трудно да се работи. Получават се моменти на огромно производство на ВЕИ при ниска консумация или обратното – при студени вълни. Трябва да се залага на конвенционални мощности. Големият товар е вечер, когато слънцето е залязло", заяви Зарчев. По думите му трябват инвестиции в междусистемна свързаност и много по-силна мрежа, която да успее да пренесе необходимите количества електроенергия. "Необходими са инвестиции в мрежата от 50 млрд. евро до 2050 г. и 9 млрд. евро за съхранение на електроенергия в Европа. 6 млрд. евро са инвестициите, необходими за региона за мрежи и 1 млрд. за съхранение на енергия само в региона ви. Трябва да се увеличава надеждността на мрежата и устойчивостта й на климата“, каза Джордж Гиаурис от Европейската банка за възстановяване и развитие. Дигитализацията на мрежата е ключова. Това може да става чрез заеми, европейски финансови инструменти – модернизационен фонд европейския план за възстановяване и развитие. "Не може да говорим за бъдещето на мрежите без тяхната цифровизация. Трябват промени в методиката за изчисляване на мрежовите услуги и технологичните разходи. Таксата за пренос и за достъп ще трябва да се търгуват. На нови релси трябва да се сложи измерването на инвестициите“, коментира зам.-министърът на енергетиката Еленко Божков.

Прочети цялата публикация