Джоя Моллова: Южна Корея ме научи на желязна работна етика (ВИДЕО)

Джоя Моллова е автор на песни, продуцент и изпълнител. Тя е организатор на „Свободен микрофон“. Родена е в гр.София и още от 5 годишна възраст се занимава с пеене. На 14 години започва да учи китара, а по късно и пиано. Увлича се по Корейската поп музика и участва на годишните К-ПОП фестивали, организирани от Корейското посолство в България, където печели различни награди. В последната година от обучението си във френската гимназия в София, сформира собствена група със своите приятели и заедно създават музика. През 2016-та година заминава за Великобритания, където завършва бакалавър "Музикално изпълнение и продуциране на популярна музика" с отличие. В университета създава отново своя група, с която има участия в различни мероприятия. Докато учи става част и от клуба на диджеите. Взима активно участие по звукорежисура. Този клуб и дава възможност да се включи в различни събития като озвучител, оператор, стейдж мениджър и други. В последната година от обучението си с клуба по звукорежисура вече организира различни музикални събития, в които често е и изпълнител. След като завършва бакалавърска степен, остава да работи във Великобритания като озвучител в едно от най-известните заведения, където се изявяват много млади групи. Към края на 2021г. се премества в Южна Корея, където изучава Корейската поп музика/К-ПОП/ и работи с корейски продуценти. В края на 2022г. се завръща в България с идеята да създаде платформа за изява на музикални таланти. Така се ражда идеята за "Свободен микрофон"/Open mic/.

- Джоя, обикаляте из света, пеете по международни сцени, а къде сте израснала?

- Да, така е. Изевявам се в различни страни, така се стекоха обстоятелствата, но израснах основно в София и то в шопския регион. Баща ми е родом от Горна Оряховица, затова често ходехме и до Великотърновска област. Така че Северна България е също част от моето детство.

- Кои са най-ярките ви спомени от детството?

- Спомням си, може би съм била на 5 годинки. Бяхме в колата и пътувахме към родния край на баща ми. По пътя нямаше обхват на радио, затова аз пеех някакви песни, които бях чула. Майка ми на галено ми казваше “преносимото радио”, защото пеех по всяко време и нявсякъде, всякакви песни.

- Разкажете повече за вашето семейство. До колко то е повлияло върху вашето развитие като музикален продуцент, автор и изпълнител на песни?

- Като цяло по-голямата част от семейството ми са юристи или се занимават с българското законодателство по един или друг начин. Любовта ми към музиката започва още от бебе, когато майка ми е пускала да слушам всякакъв вид музика - от класическа до рок. Нейната любов към танците също подпалваше моя интерес към изкуството. Като малка родителите ми бяха купили една кукла на Шакира, която пееше всеки път, когато натиснеш едно копче. Много я харесвах.

В семейство като моето, където финансовата стабилност винаги е била важна, още в най-ранна възраст моето младо мозъче реши, че ако стана известна певица ще мога хем да пътувам (което е едно любимо за мен занимание), хем да изкарвам достатъчно пари.

Не мога да кажа кое точно ме подтикна да избера музиката като начинание. По-скоро бих казала, че музиката избра мен. Въпреки че в семейството си нямах някой известен човек, който да се занимава с изкуство, то беше винаги около мен. Дали ще е пра-баба ми, която ме слагаше на скута си и ми пееше песни, или пианото в къщата на родителите на баща ми, което все ми зовеше името, или майка ми, с която преди да заспя играехме една игра на довърши римата. Пишехме стихотворения и творяхме по всякакъв начин, който ни беше възможен.

- Кога разбрахте, че имате по-специално отношение точно към музиката?

- От малка знаех, че музиката е специална за мен, но го осъзнах наистина, може би в 10-ти клас, когато ни питаха какво ще правим след като завършим гимназия. Имам един лист, който все още пазя някъде в къщи, където бях написала, че ще уча или право, или медицина. Не си спомням да съм го писала, но си спомням, че тогава много сериозно се замислих какво искам да правя с живота си занапред. Запитах се „Какво бих мога да правя цял живот, без да ми омръзне въобще?”. Прехвърлих всякакви сценарии, докато най-накрая стигнах до извода, че само ако се занимавам с музика не би ми омръзнало никога и не бих съжалявала за избора си.

- Коя беше първата ви песен и как се роди тя?

- Не си спомням коя е наистина първата ми песен, защото аз постоянно пишех някакви песни, но първата ми песен, която излезе в публичното пространство се нарича Breakaway и тя беше част от дипломната ми работа в университета. За дипломната ми работа не беше нужно да правя музикален клип, но аз исках максимално да предизвикам себе си и затова целия проект, включително и фотосесия даже, ми отне около година за подготовка и изпълнение. Композицията, миксинга и мастера на песента са изцяло мое дело, а за фотосесията и музикалния клип наех мои колеги и приятели от университета, които учеха тези специалности да ми помогнат. Песента се роди чрез слушане на много песни за справка. На английски даже си има термин за това - reference song. Тези песни ми дадоха идеи музикално как да постъпя. Текста беше подтикнат от моите чувства тогава. Това е една от песните, които написах супер бързо, но ми отне много време да я направя да звучи професионално, защото все още се учех как да правя песни.

- Разкажете ни за обучението ви във Великобритания...Имахте ли интересни впечатляващи моменти?

- От гледна точка на личностно развитие научих там много, но от гледна точка на обучение лично аз смятам, че можеше да науча много повече, ако системата на университета беше по-изискваща и ни организираха повече възможности за практика на наученото. Така или иначе аз научих много. Като следвах примера на един мой приятел поляк, аз се записах на всеки университетски клуб и дебнех всяка възможност, за да натрупам повече и повече знания. Благодарна съм на този мой приятел, защото клубовете, в които се записах ми дадоха много повече възможности за работа. Хората, с които се запознах там ми дадоха възможности, които иначе не бих могла да получа.

- Разкажете ни нещо повече за Южна Корея. Как се отрази престоя ви в Южна Корея, допира до корейската музика и общуването с корейските продуценти?

- Южна Корея е страната, която за около 70 години стана от една от най-бедните страни в света, до една от най-големите икономики и богати държави на Земята. Там научих желязна работна етика и тази страна ми отвори очите за много въпроси, които си бях задавала вътрешно.

По линията на работната етика, общуването с моите приятели, корейски продуценти всъщност ме избута на финалната права между аматьорския начин на мислене за музиката и професионалния. Просто едно изречение промени мисленето ми изцяло и ме направи много по-продуктивна и целенасочена, което ми помогна супер много. “Това е просто работа.” - ми каза един мой приятел продуцент. Хората на изкуството имат навика да смятат за свято всяко свое изобретение (поне аз бях така). Тези думи ми дадоха шанса да спра да мисля по този начин и да търся най-ценните мелодии или думи, които творя. Думите му ми дадоха куража да не се страхувам да захвърлям идеи, които не стават и да продължавам напред, търсейки най-доброто.

- А сега какви приятели са до вас, с какви хора общувате?

- Не знам дали защото се занимавам с изкуство или просто аз съм си така, но повечето от моите приятели, други хора са ги оприличавали като странни. Едно нещо има общо между странните хора обаче - те не толерират изкуствеността.

Всичките ми приятели са много искрени, много сърдечни и умни. Всеки един от тях работи в различна сфера и много добре познава своята сфера на работа и на мен ми е винаги приятно да научавам по нещо ново за света от тях.

- Освен музиката, кое друго ви вдъхновява, с какво се забавлявате през свободното време?

- Обичам да рисувам, дали ще е с боички, моливи, флумастери, няма значение. Рисуването ме успокоява. Всичко, което е свързано с изкуството ми е интересно и ме вдъхновява като цяло. Интересувам се много и от интериорен дизайн също. Тези хобита ми помагат да визуализирам как ще изглежда музикалното видео на моя песен, например или историята зад текста на песента. Аз съм много визуален човек по принцип.

Езиците ме вдъхновяват. Обичам да уча нови чужди езици, да опитвам да произнеса нови звуци. То е малко като мое лично предизвикателство, което ме кара да откривам нови видове музика от целия свят, както стана и с К-попа.

- Какво още не знаем за вашите вдъхновения?

Кука - Най-много ме вдъхновява таекуондото. Тренирам таекуондо повече от 15 години и даже преди две години взех черен колан втори дан. Сега тренирам за изпита за трети дан. Всеки път, когато нещата станат трудни и искам да се откажа, дисциплината и съсредоточеността, които съм научила от таекуондото ме връщат обратно да се боря за целите си.И най-важното, което ме вдъхновява е семейството ми и най-близките хора до мен. Всеки един от тях, като ги погледна се сещам, че има защо, има полза да продължавам да се боря и да не се отказвам. Тяхната подкрепа е безценна за мен. За забавление, освен тези неща, обичам да се срещам и с приятелите си, и да чета книги или да гледам филми. Обичам да се докосвам до хубави истории и да научавам по нещо ново за света.

- Как виждате вашата професионална реализация?

- Има много неща, които искам да направя в живота си и много стъпки, които искам да извървя, но ако питате за крайната ми цел, то това е да имам свой собствен музикален лейбъл, който да подпомага младите артисти да преодоляват трудностите на музикалния бизнес. Свободният микрофон е първата стъпка към този дългосрочен план, така че в бъдеще ще има още по-интересни и вълнуващи проекти.

- Кои са най-важните ценни съвети, които сте научила от вашите родители?

- Две основни неща научих от родителите си - няма невъзможни неща и всичко е възможно, стига да си позволиш да го поискаш.

- Разкажете повече за събитието, което организирате на 12 май?

- Събитието се нарича Open mic "Свободен микрофон". Идеята дойде от престоя ми във Великобритания, където често има open mic събития и доста от моите колеги от университета ходеха, за да се упражняват там. За да имаш добро сценично поведение на сцената, да знаеш какво правиш и да не се спичаш трябва много практика и това бяха прекрасни възможности за нас, за да се обучим и да станем по-добри изпълнители. В България има големи формати, но забелязах, че за по-малките изпълнители, които все още се учат, няма възможности за изява на по-ниско ниво. Така се роди идеята за Свободен микрофон. Името е превод на open mic, но на български отворен микрофон няма смисъл, затова се превърна в свободен микрофон. Т.е. сцената е твоя, свободна е - вземи я.

Open mic "Свободен микрофон” ще се проведе на 12 май, от 19 часа в читалище “Народно Читалище Св. Св. Кирил и Методий 1924”.

- Какво бихте казали на онези, които тепърва тръгват по музикалната пътека? Какво е музиката?

- Музиката за мен е приятел. Топла ръка, която те държи, когато ти е тъжно, или другар, който споделя радостта, когато ти е весело. Музиката няма да те съди, но понякога ще ти каже някои истини, когато човек е готов да ги чуе.

- И за финал: Каква е цената на успеха?

- Цената на успеха е страхът. Трябва човек да преодолее страха си към всички неща, които го спират, да прояви смелост, за да може да поеме нужните стъпки и да върви напред, за да постигне всички свои цели и мечти.

Интервю на Оля Ал-Ахмед

Прочети цялата публикация