"Преминават през ада": страната, в която разводът е забранен

Това е най-съкровеното желание на 41-годишната Април Тадиос от Манила: най-после да се разведе. Но шансът ѝ е нулев: в нейната страна разводите са забранени със закон.

Мъжът ѝ я напуска още преди години. Оттогава Април се грижи сама за 15-годишната си дъщеря. Двете живеят в крайна бедност - разполагат само с 12 квадратни метра жилищна площ. А без развод майката остава и без издръжка.

"Страдам, защото не мога да осигуря на дъщеря си това, от което тя се нуждае. Когато ме моли за нещо, все ѝ казвам: Потърпи още малко, сега не можем да си го позволим", разказва жената.

Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва, се казва в Новия завет. Спазват го обаче само в две държави в света - във Ватикана и във Филипините това е уредено със закон. Според отец Жером Сечилано от Католическата епископална конференция на Филипините разводът не е подходящо средство за разрешаване на семейни проблеми.

"Обстоятелствата са различни. Не е нужно да бъдем като другите държави. Всъщност трябва да се гордеем, че държим на тези неща. Че защитаваме брака като институция. Така че: "Не" на развода."

Църквата и държавата приемат единствено анулиране на брака. В тези случаи бракът все едно никога не е съществувал черно на бяло. Но това е дълга и сложна процедура, която могат да си позволят само богатите хора.

В голямата си част населението на Филипините е католическо, а страната е консервативна. На този фон и в условията на една много сложна политическа система повечето опити за реформи неминуемо се провалят.

Либералният депутат Едсел Лагман много добре знае как прокарването на реформи постоянно се отлага - последно заради пандемията. Въпреки това таи надежди за новия си законопроект за разводите.

"Бракът би трябвало да бъде рай на земята, но някои хора преминават през ада. Човешко е да се греши и много хора страдат от това - подложени са на ужасни мъки. Особено засегнати са жените. Трябва да помагаме на тези, които са в беда", казва депутатът.

Засега Април Тадиос оцелява някак, работи каквото намери - например като детегледачка. Вече осем години не живее с мъжа си, който изобщо не ѝ помага, но с когото продължава да е обвързана в брачен съюз. И понеже законодателят не се грижи за нея, жената разчита на роднини и познати.

Ако някога се разведе, това ще бъде най-щастливият ден в живота ѝ. А не денят на нейното бракосъчетание, уверява 41-годишната жена.

Автор: Улрих Мендген

Прочети цялата публикация