В Германия: когато горяха книги на Брехт, Ремарк и Кестнер

В една дъждовна майска нощ германският писател Ерих Кестнер стои пред горяща клада на берлинския площад "Опернплац" (днес "Бебелплац"). Мъже в черни униформи хвърлят книги в огъня, включително неговите творби. "Срещу упадъка и моралната деградация! За дисциплина и добри нрави в семейството и държавата! Предавам на огъня трудовете на Хайнрих Ман, Ернст Глезер и Ерих Кестнер", се чува някой да крещи от микрофона.

Нацистите изпепеляват достиженията на германската култура

В нощта на 10 май 1933 година в Берлин и още 21 града горят книги. Варварство, което продължава да възмущава и до днес. "Ако не съществуваше националсоциализмът, ако нямаше горящи книги, културното многообразие, а също и иноваторският дух, който се е развивал в Германия през 20-те години на ХХ век, със сигурност щяха да продължат да съществуват", казва историкът Вернер Трес. Той припомня, че завземането на властта от националсоциалистите окончателно слага край на културния разцвет, който Германия преживява по време на Ваймарската република.

Много от авторите, чиито книги са изгорени, вече са били напуснали Германия към онзи момент - сред тях са Алфред Кер, Бертолт Брехт и братята Томас и Хайнрих Ман. Културният елит на Ваймарската република бяга от нацистите. Когато Хитлер идва на власт на 30 януари 1933 година, вече е ясно, че бъдеще за тях в Германия няма.

За нацистите всеки с различно мнение е враг

Враговете на нацистите не са само евреите, а и всички творци с различни политически виждания. Всички, които не следват тяхната идеологическа линия, са обявени за "антигермански" и влизат в черния списък. До май 1933 година в него фигурират над 200 имена, а една година по-късно списъкът включва повече от 3500 творби.

Ерих Мария Ремарк е един от авторите, които са силно мразени. Неговият антивоенен роман "На Западния фронт нищо ново" е трън в очите на нацистите, защото според тях дискредитирал германските войници. Когато филмовата екранизация на книгата е показана в Германия през 1930 г., главорези от "Щурмовия отряд" прекъсват прожекциите по нареждане на Гьобелс. Ремарк емигрира в Швейцария през януари 1933 година - малко преди нацистите да дойдат на власт.

Кестнер оцелява, идеите му също

Ерих Кестнер вероятно е единственият автор, който наблюдава изгарянето на книгите си в нощта на 10 май 1933 година. По същото време "Ню Йорк Таймс" публикува отворено писмо, адресирано до германските студенти, които участват в акцията.

"Нищо не сте научили от историята, ако си мислите, че можете да убиете идеи. Тирани са се опитвали да го направят неведнъж, но вместо това идеите са се издигали над тях и са ги унищожавали", се казва в писмото. Авторката на тези редове е Хелън Келър, сляпата и глуха американска писателка, чиито книги също изчезват в пламъците.

Още докато кладите горят в Берлин, една млада жена възкликва: "Това е Кестнер, той стои там!". Авторът напуска площада, но остава в Германия, като някак си устоява през следващите няколко години. Тъй като не е евреин, той оцелява и до края на нацистката диктатура през 1945 година.

Някои се спасяват, други не

Други нямат този късмет. Журналистът и писател Карл фон Осиецки е арестуван през 1933 г. и умира през 1938 г. след изтезания и няколко години, прекарани в затвора. Публицистът Ерих Мюзам е убит в концентрационния лагер Ораниенбург през 1934 година. А германско-еврейската поетеса Гертруд Колмар, която остава в Берлин, за да се грижи за баща си, умира в концентрационния лагер Аушвиц през 1943 година.

Тези, които успяват да избягат в чужбина, трябва да градят нов живот в чужда страна и на чужд език. С кариерата на много от тях е свършено: например Ирмгард Кой и Алфред Дьоблин. Психологическите и финансови затруднения подтикват други към самоубийство - сред тях са Валтер Бенямин, Стефан Цвайг и Ернст Толер.

Съвсем малко от творците успяват да се реализират успешно и зад граница - като Фриц Ланг, Били Уайлдър, Бертолт Брехт и Томас Ман. "За американските университети и културни институции притокът на имигранти от Германия е от огромна полза", казва историкът Вернер Трес. "Те продължават да извличат ползи и сега. Германия не се е възстановила от тази загуба и до днес."

Книгите и независимите автори са врагове на тираните

"Където се горят книги, рано или късно ще горят и хора”, гласи един плакат на днешния площад "Бебел". Думите са на германско-еврейския поет Хайнрих Хайне от 1820 година. По време на нацистите те стават реалност. "През 1933 г. нацистите горят книги, през 1938 г. горят синагоги, а през 1942/43 г. в Холокоста, организирания геноцид над европейските евреи, изгарят хора", припомня Трес.

Хайнрих Хайне не прави прогноза за бъдещето - неговите думи са по адрес на горенето на книги в Средновековна Испания. Нацистите не измислят този зловещ акт, той има дълга история. В историята и на християнството, и на исляма, книги, както и хора, биват изгаряни векове наред. Подобни зловещи сцени са познати и от Древна Гърция, както и от историята на Иран и Русия.

Авторитарните режими по цял свят се страхуват от силата на свободното слово, което поставя под съмнение тяхната власт. Страхът е толкова голям, че нацистите на 10 май 1933 година изгарят книги и на Хайнрих Хайне, въпреки че по онова време поетът е бил мъртъв вече от 70 години.

Автор: Сузане Шпрьоер

Прочети цялата публикация