25 май 1915 г. Край на втората битка за Ипр

На 25 май 1915 г. приключва втората битка при Ипр от Първата световна война.

По време на тези почти едномесечни боеве се поставя началото на използването на химическо оръжие. Припомняме, че химически снаряди са изстреляни и срещу българската армия при отбраната на Дойран през 1918 година. Само благодарение на инженерния гений на ген. Владимир Вазов и предоставените от съюзниците противогази пораженията сред българските войници са минимални.

На 22 април 1915 г. германската армия предприема внезапна атака, като пуска отровен газ на хлорна основа.

Това е първата употреба на химическо оръжие на Западния фронт. Въпреки първоначалния успех, немците са отблъснати в опита си да пробият съглашенските линии.

По този начин се смята, че първото известно използване химическо оръжие е в битката при Ипр на 22 април 1915 г., в която хлорът беше много ефективно използван от германските войски, но тази битка не беше единствената и далеч не първата.

След началото на Първата световна война конфликтът бързо се превръща в позиционен. Поради големия брой войски, които се противопоставят една на друга от двете страни, беше невъзможно да се организира ефективен пробив, противниците започнаха да търсят други изходи от положението. Един от тях е бил използването на химически оръжия.

За първи път химическите оръжия бяха използвани от французите. Те през август 1914 г. използваха сълзотворен газ, така нареченият етил бромоаценат. Сам по себе си този газ не може да доведе до фатален изход, но причинява силно усещане за парене на вражеските войници в очите и лигавиците на устата и носа, поради което те губят ориентация в пространството и не оказват ефективна съпротива на врага. Преди атака френските войници хвърляха гранати, пълни с това отровно вещество, срещу врага. Единственият недостатък на използвания етил бромоаценат е ограниченото му количество, така че скоро е заменен от хлороацетон.

След като анализира успеха на французите, произтичащ от използването на химически оръжия, германското командване още през октомври 1914 година решава да разработи свое химическо оръжие.

Фриц Хабер лично ръководи производството на хлор - човек, който по-късно става известен с Нобеловата награда за химия.

Единственият недостатък на използването на хлор беше неговият наситен зелен цвят, поради който беше възможно да се направи неочаквана атака след битка при Ипр. По-късно армиите на Антантата се запасиха с достатъчно средства за защита срещу химическа атака.

Всичко започва на 22 април 1915 Г. Край село Лангемарк, германската армия използва бутилки, пълни с 180 тона втечнен хлор. Отварят бутилките и от тях започва да излиза жълтеникав токсичен облак. От Ипр той се насочва към френските и британските позиции, разположени между канала на Изер и село Пулкапеле. Ефектът на хлора е незабавен, припомня БНТ.

Той предизвиква гадене у войниците, които не могат да дишат и падат върху другарите си от по-задните позции. Това всява паника сред съюзниците. Между 2 000 и 5 000 души умират. Ранените са близо 10 000. Тази атака е готвена от години от германската армия. Тя слага началото на масовата употреба на токсични химически вещества, създадени благодарение на прогреса в индустрията.

Употребата на тези нови субстанции с военна цел възражда надежди в генералните щабове за излизане от " траншейната война " и за повече мобилност в конфликта.

След като са използвали хлор в битката при Ипър, германците не спират дотук, а го използват поне още три пъти, включително срещу руската крепост Осовец, където през май 1915 г. около 90 войници загиват мигновено, повече от 40 умират в болничните отделения . Но въпреки плашещия ефект, който последва от използването на газ, германците не успяха да превземат крепостта. Газът практически унищожи целия живот в района, растенията и много животни загинаха, по-голямата част от хранителните запаси бяха унищожени, докато руските войници получиха ужасяващи наранявания, онези, които имаха късмета да оцелеят, останаха инвалиди за цял живот.

През следващите 3 години от световния конфликт Германия, Франция и Великобритания разработват арсенала си с помощта на бром, хлор, арсен и иприт. Така мрачната слава на отровния газ влиза в колективната история. Наричат тази война "мръсната война" Според Оливие Льопик, доктор по история и международна политика, цитиран от френския канал Франс24, използването на химическо оръжие на фронта е започнало през 1915 г. с 3 500 тона.

През 1916 година то е било вече 15 000 тона, за да стигне 35 000 тона през 1917-та и накрая 59 000 тона през 1918-та. 100 години след войната във Франция все още има 230 тона муниции, които не са обработени.

Конфликтът продължава да замърсява френската почва. Според данни на вътрешното министерство на Франция, от 10 до 20 тона химически муниции биват откривани и събирани от бойните полета в северната и източната част на страната. Понякога ги намират хора, които се разхождат, казва Оливие Льопик.

Първата световна война беше богата на технически иновации, но може би нито една от тях не придоби такъв зловещ ореол като газово оръжие.

Бойните отровни вещества се превърнаха в символ на безсмислено клане и всички, които са били подложени на химическа атака, ще помнят завинаги ужаса на смъртоносните облаци, пълзящи в окопите.

Прочети цялата публикация