Кръгът удоволствие-зависимост-болести убива седем от десет души в света
Седем от всеки десет души в света умират от заболявания, причинени от пушене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване, мръсен въздух и застоял живот, като тези рискови фактори се засилват от ново пристрастяване – това към дигиталните устройства и видеоигри. Българите като цяло се намират в златната среда в ЕС на тези негативни класации, но по пиене вече изпреварваме руснаците и сме лидер в Европа. Най-обездвижената нация в Европа – 82 процента от населението, което не извършва никаква физическа дейност, а по ядене на свежи плодове и зеленчуци сме на опашката. Също така най-голям процент в ЕС са българите над 65 години, които боледуват. Продължителността на живота у нас нараства леко, но здравето на нацията се влошава. Затова спешно трябва да се търсят начини за намаляване на вредата от тези "скрити пандемии" и предотвратяване на причиняваните от тях болести като рак, диабет, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма и затлъстяване. Около тези становища се обединиха учени, лекари и бизнес организации в рамките на Международна конференция в София "Науката в действие: Преосмисляне на фактите за намаляване на вредата от рисковите фактори", организирана от "Арбилис" преди два дни. Тъжните данни Макар че разходите за здравеопазване у нас да се увеличават значително у нас в последните години и те вече да са 7 процента от БВП, колкото и повечето развити европейски страни, здравният статус на българите, особено по-възрастните се влошава, коментира началникът на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница проф. Борислав Георгиев. Смъртността от инсулт в България е 3-4 пъти по-висока спрямо средното в ЕС, отбеляза той. Средната продължителност на живота у нас е 73.6 г. е най-ниска от тази в ЕС – 80.1 г. Близо 55% от възрастните в България (19 до 75+ г.) са със свръхтегло и 21.4% са със затлъстяване. При децата (5 до 19 г.) със свръхтегло са 32,0% и със затлъстяване са 12.8%. В световен мащаб обаче картинката със затлъстяването също е черна. 813 млн. души по света страдат от свръхтегло и се очаква те да станат 1.5 млрд. през 2035 г., посочи проф. Цветалина Танкова, заместник-ректор и ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския университет в София. В момента 2 милиарда са хората с наднормено и свръхтегло и се очаква те да се удвоят до 2035 г., което означава 59 на сто от населението на земята, което е бич, каза още тя. Според проф. Танкова огромен проблем е, че една трета от хората със затлъставяне изобщо не приемат теглото си като голямо. В същото време отслабване само с 5 процента от общите килограми сваля кръвното налягане, а редукция с над 15% води до ремисия на захарен диабет Тип 2 и то без лекарства, повлиява добре и поликистозните яйчници при жените, каза лекарят. В националните политики за превенция на здравето най-висок приоритет трябва да бъде поддържането на нормално тегло, заяви д-р Естер Халми, президент на Унгарското дружество за изучаване на затлъстяването и допълни, че затлъстяването причинява редица болести и води до лошо качество и по-кратък живот. България е в негативната класация и относно тютюнопушенето сред възрастните и юношите, а близо 40% от прекаралите инфаркт или инсулт продължават с цигарите. Най-предотвратимият убиец Пушенето убива половината от пушачите плюс 600 000 души годишно, които са изложени пасивно на цигарен дим. Лекарите вече имат термин и за третични пушачи, каквито за съжаление се оказват малките деца, които вдишват донесения от родителите им с дрехите цигарен дим и токсични частици от изгорелите цигари. Тютюнопушенето е най-предотвратимия убиец в световен мащаб, заяви д-р Рада Прокопова, Началник на Отделение по кардиология, УМБАЛ "Св. Анна", София. Цигареният дим причинява 40% от сърдечните заболявания, увеличава хорестерола с 24%а и артериалното налягане с 31%. Първата стъпка е пушачите да намалят броя цигари на ден, а ако и това не могат, да ги спрат и да преминат на бездимна алтернатива, която елиминира и пасивното пушене - така помагат и на себе си, и на близките си, смята проф. Прокопова. Въпреки десетилетията на кампания против тютюнопушенето, в света има около 1 млрд. пушачи, отбеляза проф. Рювен Зимлихман, директор на Института по сърдечносъдови изследвания към университета в Тел Авив. Той коментира , че близо 50% от пушачите, прекарали инфаркт и 57 % след инсулт, продължават да пушат. "Да убедим тези хора да спрат е много трудно, те са заклети пушачи. Ние като лекари се провалихме в борбата с тютюнопушенето, след като броят на пушачите в световен план не спада. 1 млрд. пушачи - това е нашият провал. И сега очевидно трябва да се търси друго решение. Вече има различни бездимни алтернативи за намаляване на вредата - снус, електронни цигари, устройства за нагряване на тютюн", заяви проф. Зимлихман. Намаляване на вредата трябва да има при всички зависимости. коментира проф. Христо Кожухаров, председател на Българска психиатрична асоциация. Той обаче смята за проблем това, че удоволствието е в основата и на пиенето, и на пушенето, и на храненето, което съответно води до пристрастяването, към заболяванията, но и трудността да се откаже човек от нещо, което му доставя удоволствие. Затлъстяването причинява 250 вида болести, а алкохолът – 200, както и поведенчески проблеми, обявиха лекарите. Пушенето, нездравословното хранене, употребата на алкохол и ниската физическа активност са причина за почти половината от всички смъртни случаи в България, отчетоха още участниците в конференцията. Жените у нас по-често спортуват от мъжете, но специалистите предупредиха за тенденцията да се заменя пристрастеността към храненето с такава към диети и прекомерни тренировки, което също не е добре. Има склонност за преминаване към социално по-приемливи зависимости, смята проф. Кожухаров. Според изнесени от Ралица Скорчева, председател на Българската асоциация на производителите, вносителите и търговците на алкохолни напитки, данни в България се изпива по 13 литра 100-процентов алкохол, повече дори от руснаците. 86% от българите си признават, че пият, но други 14% отговарят отрицателно, но си мислят, че бирата не се брои за алкохол. Проф. Людмила Матева от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ "Св. Иван Рилски" отбеляза, че всекидневният прием на 100 мл концентрат може да развие за пет години цироза на черния дроб. Проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация, посочи като проблем на алкохола, че пристрастяването към него се развива много бързо, защото съдържащите се в него вещества "заключват" производителността на черния дроб и на него му трябва време, за да работи нормално, но нова чашка алкохол ускорява "отключването" му, което е и сред причините за зависимостта. Алкохолът също така е високо калоричен и при сериозно пиещите може да осигури до 40-50 процента от необходимия енергиен прием за организма. Което се отразява на храненето и при задълбочаване на проблема пияниците се хранят малко. Към зависимостите се прибавя и дигиталната. Хората прекарват 5 часа на лаптопите си на ден и над 2 часа в социалните мрежи. По-страшното е не времето пред екраните, а времето, което не прекарваме с близки и приятели, когато не общуваме и нашите социални умения закърняват, коментира психотерапевтът Детелина Стаменова. Разпознаваме емоциите по лицата. Само, когато ги виждаме, може да разпознаем чувствата. Чрез екраните губим тази способност, смята и проф. Мануела Гразина от Университет в Коимбра, Португалия. Вече говорим за техно-стрес, техно-умора и техно-пристрастеност. Има Nomophobia-страх да не изгубим устройството си и FOMO синдром- страх от изключване от онлайн пространството. Има и киберболест - прекалено излагане по цял ден и нощ пред електронните устройства. Не взимаме решения, свикнали да ги получаваме на готово онлайн, посочи проф. Гразина. Тя отбеляза, че познанието е силата на избора и науката трябва да комуникира своите изследвания и постижения, защото генетиката на всеки човек е важна, но поведението и направените избори са определящи за качеството на живот. Генетичната обремененост може да се избегне с правилен подход към живота, смята Гразина. Според нея храненето може дори да преодолее лошите гени и да подобри предаваните на следващото поколение. А добрият социален живот и задоволството от себе си също а ключови за здравния статус.
Прочети цялата публикация