Почина Берлускони - рицарят на изцепките и маймунджилъците

Ще го запомним преди всичко с изцепките и маймунджилъците му. Как например през 2002 година направи с два пръста "ушички" над главата на испанския външен министър Жозеп Пике - един жест, който в Италия е особено популярен за обозначаване на мъже, на които е било изневерено. Или пък през 2008 година, когато издебна френския президент Никола Саркози и показа с жест, че иска да го удуши. През лятото на 2004 година пък посрещна британския премиер Тони Блеър с бяла кърпа на главата.

Спонтанно поведение или добре премислена стратегия?

Такъв беше той: едно голямо италианско момче. Закачлив шегаджия, зевзек изцяло по вкуса на много италианци. Политик, който наглед не беше дървен, като останалите, а можеше да реагира съвсем спонтанно. Всъщност обаче не е точно така, пише италианският журналист Джузепе Севернини, който е посветил цяла книга на феномена "Берлускони". Авторът е убеден, че жестовете на Берлускони да били добре премислени, същото важи и за прекрачването на обичайните граници. За мнозина италианци такова поведение беше конфузно, но за привържениците на Берлускони - точно обратното. "Берлускони добре разбираше, че критиката от чужбина и конфузното чувство на неговите сънародници само увеличава собствената му популярност сред по-ниските съсловия. Сред онези, които навремето бяха леви, а сега гласуват само за него."

И италианците наистина масово гласуваха за него. През 1994 година, когато за пръв път се кандидатира за премиер, Силвио Берлусксони взе 43% от гласовете. А въпросът защо толкова много италианци заложиха на него ни води към едни територии, където политиката престава да бъде рационална - ако изобщо някога е била. Публицистът Ернесто Гали дела Лоджа писа тогава, че Берлускони няма никаква сериозна политическа програма и излъчва фалшивия вкус на пластмаса. Неговите идеи са общи приказки, обяснява авторът, но добавя още нещо ключово: "Политиката има общо със сърцето и с фантазиите. С надеждите и с онази материя, от която са направени мечтите. Все неща, които горчиво липсват на умерените политически кръгове в днешна Италия."

Когато рицарят дойде

В средата на 90-те години на миналия век италианците спешно се нуждаеха именно от мечти. Деиндустриализацията на страната докара икономиката до ръба на рецесията, приватизацията доведе до масови уволнения, пазарът на труда беше дерегулиран. Към това се добавиха и политическите депресии. През пролетта на 1992 мафията уби двамата прокурори Джовани Фалконе и Паоло Борселино, корупцията се вихреше, а не един и двама политици поддържаха доста съмнителни отношения със света на организираната престъпност.

И точно тогава се появи Берлускони - рицарят, както съвсем скоро ще започнат да го наричат. Един самосъздал се човек, който обещаваше, че заедно със своята партия "Форца Италия" ("Напред, Италия") отново ще въведе ред в страната. Берлускони към този момент вече беше натрупал милиарди и твърдеше, че може да пренесе капиталистическите си успехи на държавно ниво. И избирателите му повярваха - най-вече, защото искаха да му повярват. Те очакваха на страната да се случи "чудото Берлускони" и изобщо не задаваха въпросите за произхода на неговото богатство. Хората не се интересуваха особено и от конфликта на интереси между политическите позиции на Берлускони и неговите бизнес интереси.

Избирателите му прощаваха всичко

"Силвио Берлускони навлезе в политиката, за да опази фирмите си", заяви още през 1994 година неговият асистент Марчело дел Утри. Но избирателите не се интересуваха от това, те продължиха да смятат, че Берлускони е техен изразител. Както пише Джузепе Севернини, Берлускони прилича на последното издание на автобиографията на италианеца: "Една автобиография, изпълнена с пропуски и самосъжаление."

Трийсетте съдебни дела, заведени срещу Берлускони, направиха на италианците също толкова малко впечатление, колкото и неговите фукливи изказвания. "Казвам най-честно: просто вярвам, че съм несъмнено най-добрият министър на Италия през нейната 150-годишна история", заяви Берлускони през 2009 година по време на четвъртия му мандат.

Избирателите не се раздразниха и от аферите на Берлускони с млади жени, дори напротив: хитовият израз "бунга-бунга", иронично обобщение на секс партита, които се приписваха на премиера, дори стана част от популярната култура в страната.

Ученичката надмина учителя

През лятото на 2013 година Берлускони беше осъден заради укриване на данъци. Наложено му беше и шестгодишна забрана да заема политически постове, която обаче беше вдигната още през 2018 заради "добро поведение". И той начаса се кандидатира за евродепутат, спечели поста и през 2019-а влезе в Европарламента - на 82-годишна възраст.

На парламентарните избори през 2022 година неговата партия "Форца Италия" получи само 8% от гласовете. Преди това Берлукосни се беше съюзил с постфашистката партия "Италиански братя" и с дясната "Лига". Както е известно, след тези избори за министър-председателка беше избрана Джорджа Мелони от "Италиански братя". Тя започна кариерата си като министърка на младежта тъкмо в едно от правителствата на Берлускони.

На тези избори Мелони предаде на своя учител един урок, който той така и не можеше да си представи: че една модерна жена може да притисне до стената мъж като него - "рицаря".

Силвио Берлускони почина на 12 юни 2023-а на 86-годишна възраст.

Автор: Керстен Книп

Прочети цялата публикация