Mediapool.bg | 14.06.2023 16:50:55 | 106

Въпреки санкциите и спадналия внос, руската газова заплаха за Европа остава


Увеличаването на вноса на руския втечнен газ в страните от Европейския съюз за сметка на намаленото тръбопроводно синьо гориво и смяната на Москва с други недемократични страни като доставчици застрашават енергийната сигурност на Европа. Затова трябват нови санкции срещу вноса на руския природен газ и политики за откачането на ЕС от "Газпром", както и мерки срещу зависимостта от руски ядрени технологии и по-специално на свежо ядрено гориво. Това са част от изводите в доклад за ефективността на санкциите срещу Русия в европейския енергиен сектор, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), който бе представен в сряда по време на дискусия как да се изолира Русия от тази сфера. В доклада се отбелязва, че през 2022 г. Русия е продължила да доставя големи количества природен газ за Европа. Макар държавният й газов гигант "Газпром" да е свил с 62 процента вносът си в ЕС по тръбопроводи спрямо предходната година, компанията е получила с 13.8 млрд. евро повече приходи – основно заради високите цени на суровината. Експертите обръщат внимание, че намаленият износ на руски газ в Европа не е заради целенасочени политики на Еврокомисията и държавите членки, а такова е решението на Москва. И все пак спад на дела на руския втечнен газ В същото време Русия непрекъснато увеличава износа си на втечнен природен газ за ЕС, като инвестира значителни средства в инфраструктура за това. Така през миналата година продажбите на руски втечнен природен газ за Европа отбелязват най-голямото досега годишно увеличение (30%) в количествено отношение. Това на свой ред е увеличило с 20 процента приходите на "Газпром" и добавило около 16 млрд. евро към приходите на монополиста. Въпреки това делът на руския газов гигант на европейския пазар на втечнен газ се е свил от 16 на 13 процента. Причината е, че целият пазар се е разширил заради увеличеното предлагане на втечнен газ от САЩ и Катар. Мартин Владимиров, директор на програмата "Енергетика и Климат" на ЦИД, отбеляза, че съществува опасност Европа да замени една зависимост с друга като се ориентира към доставки от недемократични страни като Алжир, Катар и Азербайджан. Като проблем той посочи и цялостно високия дял на природния газ в енергийния микс на ЕС. Според него единствената енергийна независимост е изключването на вноса на ресурси. Въпреки усилията, енергийната и климатична сигурност почти като през 2015 г. Авторите на анализа все пак отчитат, че значително намаленият внос на руски газ в Европа е повишило с 56 процента енергийната сигурност на общността и с 43 на сто - общата сигурност на вноса на природен газ спрямо предходната година. Въпреки това цялостната позиция на Европейския съюз от гледна точка енергийна и климатична сигурност е само малко под нивата от 2015 г. По-голямата част от подобрението на сигурността на енергийните доставки се дължи на ускорените усилия за диверсификация на Германия и Италия. За други държави, най-вече в Централна и Югоизточна Европа, рисковете от внос на природен газ остават високи, тъй като зависимостта от руския газ се запазва, коментират авторите на доклада. Има обаче и европейски страни, които са увеличили своя внос на руски газ през миналата година. Сред тях са Белгия, Испания, Холандия, Португалия, Гърция и Италия. Някои от товарите в тези държави обаче са били препродадени на други европейски пазари. Черноморският регион остава най-уязвим Според Центъра за изследване на демокрацията особено уязвима остава енергийната и климатичната сигурност в региона на Черно море. Причината е, че въпреки десетте кръга от икономически санкции, Русия запазва икономическото си и политическо влияние през завладените държавни институции, които позволяват запазването на стратегическите партньорства между руски и местни енергийни компании. Според Мелани Кендердайн, директор на американския институт за енергийни политики Energy Futures Initiative, въпреки решението на много европейски държави да намалят потреблението на природен газ в дългосрочен план, тази суровина ще остане важен енергиен източник за прехода. "Разполагаме с алтернативи на природния газ за производство на електроенергия, но нямаме достатъчно алтернативи в промишления сектор. Природният газ е необходим за ключови промишлени процеси, а все още нямаме възможност да произвеждаме достатъчно зелен водород да покрие индустриалното енергийно потребление", заяви тя. Според нея настоящите санкции срещу Русия няма да могат да постигнат дългосрочната цел за стратегическо отделяне от Москва, тъй като те са предназначени да позволят на Русия да продължи да изнася енергийни ресурси. Както петролното ембарго, така и таванът на цените на петрола имат очевидни управленски вратички, от които Русия се възползва, за да продължи да продава суров петрол и петролни продукти на цени над тавана в целия свят, заяви Кендердейн. Трябва да сме по-дръзки със санкциите "Трябваше да сме по-дръзки със санкциите срещу Русия и да въведем по-рано механизма за разлика в цените на газа, както и таванът на цената на петрола можеше да е по-нисък, а санкциите срещу нега да са по-строги", смята Ана Отилия Нуту, ръководител на енергийната програма на румънския изследователски център Expert Group. Според нея ЕС можеше напълно да елиминира руския суров петрол и продукти от европейския енергиен пазар, без да се стигне до прекъсвания на доставките или до покачване на цените. "Вместо това краткосрочните политически интереси на страните членки и влиянието на руските олигархични мрежи в Европа позволиха на Русия да продължи да продава петрол на световния пазар и да трупа печалби, които финансират руската агресия в Украйна", заяви Нугу. Тя смята, че ЕС трябва да се поучи от това и да предприеме стъпки за намаляване на ядрената си зависимост от Русия, реферирайки към несигурността на ЕК и несъгласието на редица членки за въвеждане на види ембарго върху руските ядрени технологии. Участниците в кръглата маса се обединиха около тезата, че ЕС следва да разгледа възможността за разширяване на обхвата на санкциите, така че те да включват и природния газ, както и вторични санкции за търговците на петрол, спедиторите и застрахователите, които позволяват продажбата на руски петрол.

Прочети цялата публикация