ГЕРБ иска да скрие как държавата и общините харчат пари

ГЕРБ се опитва да скрие как се харчат парите на държавата и общините през редица противоконституционни промени в Закона за достъп до обществена информация, алармира правозащитната организация "Програма Достъп до информация". Предложенията са внесени между първо и второ четене на разглеждането на проект на Министерския съвет, с който цели да бъде въведена директива на ЕС от 2019 г. за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор. Заедно с тази поправка, която дава достъп до публична информация, ГЕРБ прави предложенията, обезсмислящи българския Закон за достъп до обществена информация, който е приет преди повече от 20 години и е един от най-добрите в света. Най-големият проблем е, че заявителите трябва да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация, което е грубо нарушение на конституцията, защото според нея всеки има право на достъп до публична информация. Това ще доведе до изтриване на цялата съдебна практика по Закона за достъп до обществена информация и ще вкара хора в дълги обяснения защо настояват администрацията да им отговаря. Ако поправките на ГЕРБ бъдат приети, журналисти от София и Варна няма да могат да иска информация от общинския съвет в Габрово за нуждите на своето изследване, защото не живее там. Това може блокира работата на всички изследователи на обществени проблеми, които няма да могат да изискват данни от място, където не живеят. "Международните стандарти не само не предвиждат, но и забраняват да се въвежда интерес на заявителя. Такъв не се изисква дори по законите на Русия и Китай. В този смисъл е и препоръка на Съвета на Европа от 1981 г., която е взета предвид при приемането на закона през 2000 г.", коментира правозащитникът адв. Александър Кашъмов от ПДИ. Поправките предвиждат първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация. Това означава, че администрация повече няма да е длъжна да предоставя фактури за плащания с държавни, общински и европейски пари. "Тези поправки ни връщат в най-тежките времена на комунистическия режим", допълва адв. Кашъмов. Той казва, че промените на ГЕРБ на практика са опъване на чадър над корупцията. ГЕРБ предлага всеки, който иска достъп до обществена информация, да се идентифицира и с ЕГН, което е грубо нарушение на Закона за защита на личните данни. По конституция всеки гражданин има право на достъп до публична информация и не е ясно защо хора. В позицията на Програма "Достъп до информация" се казва, че тези промени биха били прецедент в световен мащаб. Организацията напомня, че българската Конституция гарантира правото на всеки "да търси, получава и разпространява информация". Право да търсят информация имат и чужденци, лица без гражданство, юридически лица, тоест няма как да се изисква и събира допълнителна информация за заявителя. Предложението е направено от депутатите от ГЕРБ Анна Александрова, Любен Дилов (който дори е издател на списание), Стефан Мирев, Ралица Ангелова, Марин Маринов, Красимир Събев, Георги Кръстев, Евгения Алексиева и Бранимир Балачев. Деветимата припознават като свои предложения, за които настоява Националното сдружение на общините в Република България. НСОРБ се оплакват, че през първата година на пандемията общините са имали твърде много заявление за достъп до информация. Ръстът на искания се дължеше на факта, че хората бяха затворени по домовете и нямаше как да добият информацията по друг начин. През 2022 година броят на исканията рязко спада. ООН още с първата си сесия през 1946 г. казва, че свободата на информация е кръстовището на всички основни права на човека. Без информация не можем да упражняваме останалите си права, обяснява Кашъмов. 

Прочети цялата публикация