Заради държавната ТЕЦ поскъпването на тока ще е 4 до 5%

Включването на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" в производствената квота за регулирания пазар ще доведе до поскъпване на електроенергията за бита малко над 4 процента – до 5 на сто, заяви председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов пред журналисти във вторник. Разчетите на комисията бяха за повишение на цената на тока за домакинствата с 3.63 процента от 1 юли 2023 г., но решението на предишния служебен министър на енергетиката Росен Христов да включи в квотата за регулирания пазар и 2.2 млн. МВтч от скъпата енергия на въглищната електроцентрала, които да заменят същото количество евтин ядрен ток. Така вместо ток от АЕЦ „Козлодуй“ за малко под 70 лв./МВтч в цената за бита се включва енергия за близо 330 лв./МВтч. Разчетите на енергийния регулатор сочат, че тази смяна ще доведе до средно допълнително повишение от 0.4-0.5%, но има и други фактори, които тепърва се преценяват и е възможно средното поскъпване да стигне и до 5 процента. Окончателното решение на КЕВР за цените на производителите, мрежовите оператори и доставчиците на ток "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про" ще бъде взето на закрито заседание на 30 юни и ще важи в следващите 12 месеца. По време на второто издание на форума "Зеленият преход", посветено на енергийната сигурност и свързаност на региона и организирано от dir.bg, Иванов коментира, че регулираният пазар на електроенергия за домакинствана не може да отпадне преди 2026 г., заради това, че тогава изтича последният дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията от едната от т. Нар. Американски централи – "AES Гълъбово" Контрактът на другата – ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" изтича през февруари догодина и все още не е ясно какво ще предприемат акционерите в мощността – американската KKR, която държи 73 на сто от капитала й, а останалите са на държавната "Национална електрическа компания". Регулаторният шеф подчерта, че определянето на цените на тока за бита от държавен орган , а не от пазара, е силно средство за предвидимост, което се е доказало през 2022 г. Тогава поскъпването за домакинствата беше 3.5 на сто, докато на борсата за ток стойностите достигнаха 1000 лв./МВтч, аргументира се Иванов. Той отбеляза още, че за да се случи освобождаването на цените на тока за домакинствата, трябва да има защита на енергийно уязвимите българи, а страната ни е начело по енергийна бедност. За пореден път стана дума за това, че трябва да има критерии кой да получава енергийни помощи, които по думите на председателя на КЕВР може да са с 30 процента по-ниска социална тарифа на тока. Друг механизъм е подпомагане за саниране или замяна на стари електроуреди с енергийно ефективни.
Прочети цялата публикация



По-скъпо гориво! Иран вдигна цените на бензина за пръв път от протестите през 2019 г.
Украйна остава без кандидати за министър на енергетиката заради корупционен скандал
И Исландия бойкотира "Евровизия 2026" заради участието на Израел
Половината територия на Киев остана без ток след руска атака
20% по-скъпи таксита от днес
Безредици на Крит заради протеста на фермерите, летището е затворено
Human Rights Watch: ТЕЦ „Марица 3“ е основният замърсител на въздуха в Димитровград
Human Rights Watch потвърди, че изгарянето на въглища в Димитровград вреди на здравето на местните жители
Президентът на Бенин: Опитът за преврат пропадна
Доматите и краставиците поскъпват с над 17 процента на борсите у нас тази седмица
Вятър и мъгла ще има днес на много места
България не е шампионът на ЕС по собствени жилища, българите не живеят в най-пренаселените имоти
Задава ли се война във Венецуела и може ли тя да донесе демокрация?
Труден избор: да започне ли ЕС да плаща за безопасни аборти
„Заедно в борбата с огнената стихия“- кауза на Ротари клуб- Петрич за Коледния бал
Втори тур на президентските избори в Чили, народът избира между комунистка и консерватор ВИДЕО
8 000 румънци отново протестираха срещу корупцията в съдебната система
Москва: Мерц призна, че е в ход голяма геостратегическа промяна
Лавров: Русия вижда опасни тенденции в натрупването на военен потенциал и промяна в баланса на силите на Балканите