Колко са украинските бежанци в България и как се издържат

ДВ: Госпожо Тошева, хора от кои държави имат право да получават бежански статут в България? Какво е положението с бягащите от Русия, Афганистан, Иран?

Тошева: Когато става въпрос за Русия, въпросът е сложен. Много сме внимателни. България е получила 147 молби за убежище от граждани на Русия. Досега са отчетени 8 случая, при които е имало реални основания за получаване на статут на бежанец или хуманитарен статут. Останалите молби са в процес на разглеждане. Има и няколко отказа, дори потвърдени от съда. С Русия сме много внимателни.

Същият индивидуален подход се прилага и към молбите от Афганистан, Сирия, Ирак, Мароко - четирите страни, от които хора най-често търсят убежище в България. Хората от Мароко обаче засега не заявяват друга причина освен икономическото положение. Тези от Сирия и Афганистан и някои от иракчаните наистина изтъкват сериозни основания, за да докажат правото си на хуманитарен статут. Имахме няколко случая от Иран и, доколкото знам, някои кандидати оттам вече са получили разрешение. Но има искове, при които индивидуалната оценка показва, че лицето не отговаря на условията. Например: има лице, което живее в България от 22 години, но сега иска убежище.

ДВ: Друг въпрос за идващите от Русия: как коментирате съдебните решения, според които Русия е страна с демократични институции, следователно не представлява заплаха за търсещите убежище?

Тошева: Много съжалявам, но няма да коментирам решения на съда. Това е независим орган и те имат своите основания. В нашия случай ние преразглеждаме постоянно информацията за Русия като страна на произход поради много динамичната ситуация и влошаването на положението с човешките права там. Ние носим отговорност за работата, извършена от нашите служители по случая. Що се отнася до съда, не мога да коментирам.

ДВ: Колко украински бежанци все още са в България?

Тошева: Според последната статистика към 19 юни 72 000 украинци са регистрирани с временна закрила в България.

ДВ: Колко от тези хора са си намерили работа и колко разчитат на държавна подкрепа?

Тошева: В момента българската държава се грижи за около 12 хиляди украинци. Останалите са в състояние да се грижат за себе си и за семействата си. Доколкото имаме обратна връзка, голяма част от тях работят онлайн. Но има и хора, които са си намерили работа в България. Някои живеят и с помощта на роднини, които са в чужбина.

ДВ: Каква е динамиката на границата с Турция през последните месеци. Идват ли повече хора?

Тошева: Има известно увеличение. Но виждаме, че ръстът в някои седмици е последван от спад в следващите. Към момента имаме по-малко от 7 хиляди кандидати за статут, ако тенденцията се запази, към края на годината няма да са над 20 хиляди.

ДВ: Почти всички, които преминават тази граница, го правят нелегално. Какви са стъпките, за да се промени това?

Тошева: Трябва да има повече легални възможни за кандидатстване за убежище. Например хуманитарни коридори и инициативи като частно спонсорство. Те, разбира се, трябва да бъдат добре балансирани и съобразени с националната сигурност. Това не трябва да се подценява. Но хората трябва да повярват, че ако имат основание, ще могат да намерят убежище в Европа.

ДВ: Най-големият проблем за голяма част от децата на бежанците е българският език. Те не могат да започнат да ходят нормално на училище заради езиковата бариера. Какво прави Държавна агенция за бежанците, за да подкрепи тези деца и да им помогне да научат български език?

Тошева: Мога да говоря само за децата в нашите приемателни центрове. Обикновено в началото на учебната година по-голямата част от децата до 14-годишна възраст са записани на училище, но когато започне учебната година, те започват да намаляват. Една от причините е и нежеланието на родителите, защото мечтаят да стигнат до други европейски държави.

Все пак децата от Сирия, Афганистан, Ирак, които ходят на училище в София, а също и в Харманли, напредват много бързо. Нуждаем се от повече подкрепа, също и от неправителствените организации, за да мотивираме родителите да изпращат децата си на училище. Изправени сме пред голям проблем с тийнейджърите, защото много от тях не са могли да ходят на училище в страната си на произход или са посещавали начално училище само 2-3 години. Така че за тях е много трудно да отидат в гимназията без достатъчна подготовка. Имаме курсове по български език в приемните заведения, но тийнейджърите не желаят да ги посещават.

ДВ: България е изправена пред демографска криза от години. Смятате ли, че трябва да мотивираме поне част от тези хора да останат в страната и да станат част от работната сила?

Тошева: Определено имаме нужда от повече работна ръка. Ето защо хората, които идват тук и получават статут, трябва да бъдат подкрепени да се интегрират. Спешно е необходима добре адаптирана национална програма за интеграция. В момента такава липсва (от 2013 година насам - б.а.). Разчитаме на подкрепа от страна на корпоративния сектор, който да предложи не само работни места, но и обучение за тях. Това ще улесни интеграцията на хората и ще ги мотивира да научат езика. Това ще допринесе за преодоляване на недостига на работна ръка в определени области.

ДВ: От години работите с мигранти. Познавате добре проблемите.

Тошева: От 30 години.

ДВ: Станаха ли българите по-гостоприемни?

Тошева: Аз съм реалист и виждам, че като цяло българското общество е толерантно. Със ситуацията в Украйна отново видяхме, че българите са гостоприемни и готови да помогнат. Има обаче нужди и проблеми, с които обществото се сблъсква. Затова трябва да работим заедно - институции и общество, за да имаме добри резултати.

* Мариана Тошева е председателка на Държавната агенция за бежанците. С нея разговаря Александър Детев на 20 юни, Световния ден на бежанеца, в Регистрационно-приемателния център в град Харманли.

Автор: Александър Детев

Прочети цялата публикация