Историята на едно палаво синеоко момиче

На 10 юли 1944 година на улица „Здраве“ №13 се ражда едно синеоко момиченце....Денят бил горещ, много горещ....Майката на бебето цели три дни се измъчвала от родилните болки и най-накрая , на 42 години ражда едно хубаво голямо здраво бебе, което тежало цели 5.100кг! Та какво да е щом се ражда на улица „Здраве“. Името също отдавна било предначертано, на дядо ѝ Иван, белогвардейски генерал, емигрант от Ростов-на-Дон. Кръстили синеокото момиче Ивана, а след няколко месеца в храма Св.Седмочисленици детето приело християнската вяра с хубавото име на дядо си – Ивана....На галено ѝ викали Ванчето....

На снимката: Бабата на поетесата Ваня Петкова - графиня Анастасия Житская, Полтава, Украйна и съпругът ѝ - Иван , белогвардейски генерал от Ростов-на-Дон,Русия

Така започва житейският път на поетесата Ваня Петкова...

От малка Ванчето била много надарена. Родителите ѝ се сдобили с рожбата в преклонна възраст – майка ѝ Василка / с гръцкото име Василиса/ била на 42 години, а баща ѝ Петко / с руското име Пьотр/ на 44 години....След няколко неуспешни опити най-накрая се сдобиват рожба, която , естествено, гледали като писано яйце. Ванчето от малка невероятно рисувала...Правила безупречни портрети на хората. Околните недоумявали как едно малко момиче може така талантливо да рисува, и то портрети. Често идвали при детето да го молят да нарисува някой за спомен.....Но с молива и четката не свършвали чудните умения на синеокото момиче. Тя невероятно пеела. В желанието си да развият музикалния ѝ талант амбициозните родители купуват цигулка. Те били бедни, майката шивачка, бащата – банков служител и диригент на военния оркестър, но спестили пари за хубава скъпа цигулка, закупена от австрийски евреи. Всъщност истинските професии на бившите дворяни са художничка и диригент на духов военен оркестър, но по стечения на следвоенните обстоятелства художничката е принудена да модифицира таланта си в шивач-моделиер, а диригентът да седне зад бюрото в банката. И от този ден се започнали мъките на синеокото момиче.

Ванчето мразела цигулката, но затова пък цигулката я е обичала. Момичето имало перфектен слух и свирила всичко което трябва и не трябва, но.....насила, затворена в една малка стаичка....Един ден, както си свирила на цигулката домашната работа едно врабче седнало на перваза....Очите му били живи, пъргави и черни. Гледали Ванчето в упор, а нейните сини очи били разплакани, като две прелели езера.....Тя плачела, защото врабчето е на свобода, а тя е затворена в една малка стая с цигулката в ръка. И така, тя оставила инструмента на леглото, взела обичайния молив с който рисувала на пергаментова хартия , но този път вместо да нарисува това, което вижда, тя написва стихотворения.....Писала, писала, писала и изписала целия лист....Когато майка ѝ влязла в стаята видяла, че Ванчето не свири, а нещо пише. Грабнала листа и го прочела. Останала смаяла и застинала на място – това била поема за свободното врабче и за заключеното момиче....След първото си стихотворение, посветено на свободното врабче Ванчето всеки ден пишела по няколко и така всичко започнало....Две години след случая с врабчето майка ѝ отива при Ванга. Тогава Ванга се скарала на Василка, като ѝ рекла : „Стига сте го мъчили това дете с тази цигулка. Никога няма да стане цигуларка от нея, виждам я заровена в книги!“ Този момент променил съдбата на синеокото момиче и повече никой не го карал насила да свири на цигулката, тя остава вярна на молива и хартията, пишейки поезия, продължавайки да рисува.......

"Моцарт" - графика Ваня Петкова

Ванчето растяла много палава, създавала проблеми с буйния си характер. В училище се биела с момчетата, но всички ѝ прощавали, защото веднага ги рисувала и им посвещавала по едно стихотворение. Да получиш портрет и поема за компенсация на лудориите бил не лош вариант, който устройвал всички нейни съученици, освен директора. Един ден преди час синеоката девойка поела инициативата на бой с мокри гъби, с които се триел тебеширът от дъската. Битката с мръсни мокри гъби била в разгара си, когато ненадейно се отворила вратата на класната стая и влязъл директорът на училището, в най-неподходящия момент, защото точно към челото му летяла мократа гъба изстреляна от ръката на синеокото момиче! Лош късмет...какво да се прави...

Ванчето била пред изключване за лошо поведение,

но и този път талантът я спасява - рисува бърз портрет на директора съпроводен с кратко стихче, защото за дълго нямала вдъхновени.

Юношеството ѝ минало в писане. Завършва с отличие гимназията, от която неведнъж искали да я изключат за непристойно поведение. А непокорството се състояло в това, че в час по математика пишела стихотворения, а в останалите часове рисувала великолепни портрети на всички учители. Спасяват я отличните оценки. Красивата девойка кандидатства Славянска филология. Но за голямо учудване на родителите ѝ, Софийският университет не я приема. Тя твърдо е решила да върви с перото напред и прави литературният си дебют през 1959-а, когато публикува есе и стихотворение във вестник "Средношколско знаме". Забелязва я поетът Божидар Божилов, който ѝ дава "зелената улица". Започват да я публикуват навсякъде. Въпреки отличните резултати, три последователни години не я приемат в университета. През цялото това време Ваня Петкова

кара електрокар в завод "6 септември"

а в кратките почивки пише стихотворенията си на амбалажната хартия. Вратите на Алма матер остават заключени за нея поради белогвардейския ѝ произход. Не било по "правилата" да се приеме момиче, на което дядо му се е сражавал против Червената армия. Приемат я при четвърти опит. Надделява фактът, че тя вече е име в литературата! Завършва славянска филология и немски език. Междувременно издава пет книги.

С диплома в ръка отива при Божидар Божилов да моли за работа. Тогава той е член на управителния съвет на съюза на писателите.

"Седни на коленете ми и ще си помисля", казва поетът. В отговор получил шамар, но не се разсърдил, а заобичал буйната девойка. И литературната ѝ кариера потръгва.

Работа

Ваня Петкова работи като редактор в списание "Славейче", дълги години е редактор в международния отдел на вестник "Литературен фронт" и е редактор в елитния "Съвременник". През 1968 г. под нейно съставителство и превод излиза антологията "Съвременни арабски поети". Свободно владее седем езика. Завършва и Институт по арабски в Дамаск. Работи като пресаташе в посолството ни в Судан и в Куба. Там написва най-екзотичните си лирични и политически творби. Специализира латиноамериканско изкуство и литература през 1974-78 г. в Хавана. Но по онова време, за да прогресираш в литературните среди и да те печатат, трябваше да си член на партията, а тя не беше. Защото през 1965-а се залюбва с баща ми - млад и красив нубиец от Судан, тогава студент по икономическа география в Алма матер. Запознават се в кафенето "Ялта" на студентски купон. Женят се. В онези години да се омъжиш за чужденец е неписано престъпление. Всички врати се затварят пред вече известната поетеса. Така и не я приемат никога в партията.

Не вярваше в БКП, а в Бога

Един ден тогавашният председател на съюза на писателите Панталей Зарев ѝ каза да не идва на работа с кръст на врата - защото противоречи на комунистическия морал. И я заплаши с уволнение. Тогава пред всички в кафенето на "Ангел Кънчев" Ваня Петкова му отвърна: "Кръстът ще падне само с главата ми!". Никой не можеше да се пребори с опърничавия ѝ характер и буйния ѝ нрав. Много мъже са яли шамари и бой от нея! Тя се бореше с гнилата система, фалшивите нрави и измисления комунистически морал. Наред с всичките "престъпления", в които я бяха нарочили - внучка на руски белогвардейски емигрант, вярваща в Бога с кръст на шията, омъжена за тъмнокож чужденец и безпартийна, ѝ лепнаха обвинението за "неморална еротична поезия" в стихосбирката "Грешница". По нареждане на Тодор Живков книгата изчезва от рафтовете на книжарниците. Всъщност стихосбирката е посветена на мен и вътре го пише - но е нямало кой да го прочете. Любовните стихотворения са за първата любов на авторката - моят баща, но в компартията, начело с другаря Живков решават, че стиховете противоречат на морала.

В последствие забраната отпада, книгата става бестселър именно защото е била забранена и е преиздавана пет пъти! А Ваня Петкова и Тодор Живков от този момент си стискат приятелски ръцете. "Ех, Ванче, Ванче, голема работа си", казваше ѝ Бай Тошо, когато идваше на лов в двореца на Фердинанд в Ситняково, тогава творчески дом на писателите.

Любовта към котките

Ваня Петкова обожаваше котките! Винаги е имала котка. казваше, че и те са извънземни, като нея...Твърдеше, че те, котките, са проводниците на земята с другите планети. Тя не можеше без котка! А котките се разтапяха от нейните милувки...Най-любимият ѝ котарак беше Джонката - Джеки Унчъс Джо Хъкъл Бери Фин бе пълната титла на котаракът!

Приятели нямаше много....завиждаха й!

Багряна и Дамян бяха сродните ѝ души

Приятелите ѝ не бяха много - само истински и подбрани. Не обичаше лицемерите и фалшивите. Дружеше предимно с мъже. Казваше, че те не са способни на завист и предателство. С Радой Ралин се разбираха, но често спореха в рими в стола на съюза на писателите. Блага Димитрова се държеше изкуствено, особено след като влезе във властта. Божидар Божилов беше за Ваня гуру в писането - останаха приятели до край. Любомир Левчев ѝ беше шеф - като председател на съюза на писателите. А да си приятел със шефа си е рисковано - въпреки това те го постигаха. Двамата се ценяха взаимно, обичаха се и другаруваха до последно. С Георги Джагаров, Павел Матев, Георги Караславов и Евтим Евтимов се разбираше прекрасно. Но никой от изброените не допускаше близко до себе си или в дома си. Малцина бяха най-доверените - като Елисавета Багряна - която ѝ даваше напътствия и съвети. Като Дамян Дамянов - най-сродната душа. Свързваше ги неописуема, нестандартна, тяхна си любов - два гения, които се разбираха с поглед, а проговориха ли, го правеха в стихове.

С поета Дамян Дамянов - много се обичаха и разбираха

Писателят журналист Димитър Шумналиев ѝ остана верен до последния ѝ дъх. Със странния си характер тя привличаше странници като нея и истинската ѝ дружба бе с гениалните творци от Русия, Куба и Аржентина. Стабилно приятелство имаше с аржентинския поет, писател и заместник председател на съвета за мир Алфредо Варела. Те се гледаха винаги влюбено. Танцуваха танго при всяка възможност. С известния кубински поет Николас Гилен бяха неразделни, докато живеехме в Хавана. С абсолютно еднакви щури характери и родени на една и съща дата - 10 юли. Особено място сред приятелите ѝ заемаха руските ѝ колеги. С барда Булат Окуджава пееха до зори. Със съвременния гений на руската саблена поезия Евгений Евтушенко много се обичаха и общуваха предимно в рими.

Ваня Петкова със съпруга си Нури Садик и поетесата Елисавета Багряна

С поета Владимир Солоухин прекарвахме доста време на вилата му, където ни научи да ръфаме зеленчуците сурови и цели, както ги е дала майката-природа. С автора на химна на СССР и Русия Сергей Михалков при всяка среща го запяваха и така се поздравяваха. Особена душевност и романтика имаше в общуването ѝ руския доайен на съвременния разказ Валентин Распутин. Не бих могла да изброя всички, но едно ги обединяваше на земята и небето - те бяха истински: приятели, творци, вечни личности.

С най-добрия си приятел и сродна душа - руския поет Евгения Евтушенко

Енциклопедията

Три са българките - поетеси гении, според Трансконтиненталната енциклопедия:

и това са : Елисавета Багряна, Блага Димитрова и Ваня Петкова. Тези три български поетеси са влезли в най-голямата международна транконтинентална енциклопедия за жените – поети, признати за гениални!

Предложена бе за Гинес

Ваня Петкова бе член на Съюза на Българските Писатели, журналисти и преводачи. Носителка е на множество литературни награди в страната и в чужбина. Автор е на 40 книги - поезия и проза: "Солени ветрове", "Куршуми в пясъка", "Нунче, внучката на дядо Хачо","Оли, Оли-охлювче", "Привличане", "Грешница", "Предсказание", "Черната гълъбица", "Кестенова любов", "Цигански романс", "Земетресение" "Обратна река", "Обет за мълчание", "Venceremos" - лирически есета за Куба", "Синята книга","Триптих", "Гръм", "Цигански романс", "Земетресение", "Прощаване", "Страсти" и много други, с които омайва читателите и до днес. Посмъртно излизат стихосбирките: "Пиратски стихове" (посветена на любимия ѝ внук Джоузеф Ал-Ахмед, който илюстрира последните ѝ книги), "Златна ябълка", "Арменска песен" и "Ние сме България". В най-скоро време ще излезе романът ѝ "Бог е любов" - историческо откровение за системата и нейните играчи, където всеки лиричен герой е с истинското си име - Добри Джуров, Цола Драгойчева и много други.

Стихове на Ваня са преведени на 13 езика, включително - японски и арменски. Ваня Петкова владееше свободно седем езика от и на които превеждаше поезия и проза. На два от тях - руски и английски пишеше римувана поезия в оригинал. Тя е единствената в света поетеса, изнасяла рецитали в самолет по време на полет и предложена за книгата на Гинес. През 1982 година компанията "Аерофлот" подкрепя инициативата за творческо летене. До Москва и обратно Ваня Петкова чете стиховете си 45 минути с музикален съпровод. Такова нещо след нея не е правено. На обратния път от Москва до София сред зрителите – пасажери били група „Сигнал“, които се връщали от турне.

Ваня Петкова е изнесла над 800 музикални поетични авторски рецитала в цяла България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни. Пише прекрасна книга за арменците „Арменска песен“, заради която става почетен гражданин на Ереван.

Последната книга Ваня Петкова пише в Родопите, в село Езерово, и това е уникалната стихосбирка „Пиратски стихове“. Много хора се питат защо последната книга на Ваня Петкова със стихове в напълно нов стил се нарича „Пиратски стихове“ и защо е посветена на холивудската легенда Джони Деп. Защо? Самата тя отдавна е отговорила на този въпрос : "Моите стихове - защо ги нарекох пиратски? Защото всички те са откраднати от оскъдните моменти на радост и щастие в моя див и бурен живот. Моята поезия не се роди пред компютъра. Родена е между шамари по лицето и юмручни схватки, изстрели в гръб и хвърляния на ножове, белезници и кървави петна, дръзки бягства, последвани от преследвания, пустинни приключения в Сирия и Судан, между самолети и високи скорости, параходи и конни разходки, главорези и техните проститутки, между скандални деца и неблагодарни милички любимци, между Небето и Земята, между Живота и Смъртта. Бях родена да бъда Пират, живеех като Пират и Пиратството е в кръвта ми". Вдъхновена е за това заглавие от филма: „Карибски пирати“ и актьора Джони Деп, който ѝ беше любимец. Беше измолила от един МОЛ да ѝ подарят огромен макет на актьора от картон тъкмо когато излезе филмът. И с този картонен Джони Деп тя прекоси пеш през Южния парк на София, за да го донесе вкъщи на внука си Джоузеф. Двамата събираха всичко пиратско - книги, предмети, ножове, кораби. Колекцията им е огромна и я пазя до днес. Ваня Петкова носеше същия пиратски дух, беше бунтар вървеше срещу течението.Внукът ѝ също, може би затова преведе последната ѝ книга на английски и я издаде в САЩ за рождения ѝ ден.

Внукът на поетесата Ваня Петкова - Джоузеф Ал-Ахмед подари на актьора Джони Деп стихосбирката "Пиратски стихове" посветена на него. Внукът ѝ Джоузеф онаследява всичките таланти на баба си и сините очи...

А преди месец се случи чудо! Книгата „Пиратски стихове“ на английски бе тържествено връчена на самия Джони Деп в София, преди концерта му. Тринадесет години последната стихосбирка на българска поетеса Ваня Петкова чакаше своя звезден миг – да бъде връчена тържествено на актьора Джони Деп, на когото е посветена. Броени минути преди концерта на рок-бандата The Hollywood Vampires в София внукът на поетесата - Джоузеф Ал-Ахмад се срещна с любимия си актьор и изпълни завета на българската поетеса Ваня Петкова: „Деп да получи един ден книгата ми....“, бе нейното желание. „Това означава много за мен“, възкликна Деп при връчване на книгата. „Наистина ли е посветена на мен? Уау!“ радостно се изуми Деп. „Бог да те благослови и да благослови легендарната памет на твоята баба – българската поетеса, посветила книга на мен!“, възкликна Деп в гримьорната минути преди концерта. Джони внимателно разгръща книгата в английския ѝ превод и попитал младия актьор Джоузеф Ал-Ахмад дали това на корицата е авторката. Деп настоявал и тя да присъства на снимката и обърнал книгата!

Охраната поискала да вземе книгата от Деп, но актьорът ревностно я стиснал и казал, че „книгата си е негова, посветена на него“ и я задържал, като обещал да я прочете задължително. „Стихосбирката „Пиратски стихове“ е уникална бутикова книга, тя не се продава и нейната препродажба е незаконна. Тя няма цена! Предназначена е само за приятели - ценители на поезията и колекционери“ – така поетесата Ваня Петкова пише на уводната страница на изданието, което излиза от печат на 29 април 2009 година, в деня на погребението ѝ. В предговора поетесата подробно описва защо е нарекла книгата „Пиратски стихове“. Не подозирайки , че това е последната ѝ стихосбирка, Ваня Петкова предрича цялата световна и вътрешна политическа арена. „Посвещавам на гениалния актьор ДЖОНИ ДЕП или по-точно на легендарния пират Джак Спароу, който е имал дързостта да татуира цялата древна поема „ Дезидерата“ върху гърба си.“, пише поетесата , след което започва стихосбирката със стихотворение посветено на Деп, и то написано в оригинал на английски, а не преводно. Миналата година внукът на поетесата, който живее в Лос Анджелис, превежда книгата „Пиратски стихове“ на английски и я издава в Холивуд. Освен това той е и художник-илюстратор на стихосбирката. Когато излиза книгата 2009 г , едва дванадесет годишен той рисува портрета на легендарния герой "Капитан Джак Спароу", който е в книгата. Днес, Джони Деп, който е не само актьор и китарист, но и поет получи автентична българска поезия написана от българската поетеса Ваня Петкова. Може пък Деп и рок-бандата The Hollywood Vampires да запеят песен по „пиратско“ стихотворение на българската поетеса?! Защо пък не, всичко е възможно – времето ще покаже!

Поетесата оставя колекция от графики

Повечето от потретите са на любимата ѝ баба Олга, на която съм кръстена. Тя е родена в Гърция. По време на Балканската война заедно с братчетата и сестричката си останали сираци, бягат и стигат до днешния Несебър. Там ги прибират добри хора. Олга е осиновена от едно българско семейство, но губи завинаги връзка с останалите братя. По-късно се омъжва за Никола, който е рибар.

Тя така и не научава български, с всички е говорела на гръцки, включително и с внучката си Ваня, която владееше езика перфектно. Олга ражда четири деца. Едно от тях е майката на поетесата - Василка, или на гръцки Василиса. По бащина линия поетесата е от руско - украински произход. Дядо ѝ Иван е бил генерал в армията на императора. Бяга от Русия по време на болшевишката революция заедно със съпругата си графиня Анастасия Житская от Полтава. Целта им е Франция, но по неизвестни причини обаче остават във Велико Търново и по-късно се местят в София. Притежават една икона и два сандъка, които се пазят до днес в "Къщата - музей Ваня Петкова" в родопското село Езерово. Всички те трайно присъстват в графиките на поетесата -художник, и така никога не се губи връзката с рода и корените, те останаха и до днес запечатани на хартия.

Автопортрет - Ваня Петкова на 17 г.

Ваня Петкова завеща необятно литературно наследство за редица поколения. Тя ще остане в паметта като талантлива и непокорна бунтарка, отстоявала принципите за свобода, солидарност и справедливост. Това беше неповторимата и незабравима поетеса - просто моята майка... Когато бях малка, тя ми казваше, че е от друга планета, че е от Сириус и един ден ще се върне там. Аз вярвах и сега вярвам, че тя е там, на Сириус...

Това бе кратката история на синеокото момиче родено на днешния ден някога в столицата на улица „Здраве“№13. А дългата история ще излезе един ден в книга и филм...

Автор: Оля АЛ-АХМЕД

Българската поетеса Ваня Петкова - моята майка...

С големият американски поет и писател от арменски произход Уилям Сароян и Георги Джагаров /в ляво от нея/

С барда Булат Окуджава, който и посвещава песен

Обожаваше котките!

С големия кубински поет Николас Гилен, роден също на днешната дата 10 юли. На снимката от дясно на ляво: поетасата Ваня Петкова, поетът Николас Гилен и аз на 7 години, 1974 година, Куба, Хавана

С големия руски писател Валентин Распутин

Графика Ваня Петкова

Майка ѝ Василка, шивачката - графика Ваня Петкова

Клюкарките - графика Ваня Петкова

Ванчето - Ивана - Ваня Петкова

ПРОКЛЯТИЕ Да отидеш със жена в полето в онзи миг , когато тъмнината с дъждопад от лепкави къпини пада и звездите със оси червени звънват в набъбналия от целувки въздух . Да отидеш със жена в полето И жена непроменена да я върнеш, Както е била преди да тръгнеш! Грях си сторил ! Грях голям си сторил ! А пък тялото ти като топъл хляб да вдига пара и под ризата ти сто щурчета да изгарят , и след всичко неначупен да останеш ! Грях си сторил ! Грях голям си сторил ! А тревата тичаше в краката ти и те теглеше надолу , все надолу , и увисваше на силните ти лакти тази нощ като жена безволна . И се мяташе реката в двата бряга хваната и все неуловима . Ти от себе си безмислено избяга . Ти не пожела тогава да ме имаш . Да отидеш със жена в полето и жената непроменена да я върнеш , както е била преди да тръгне. Ах , дано в камък се превърнеш ! В миг такъв , когато тъмнината с дъждопад от лепкави къпини пада и звездите със оси червени звънват и любов не е любов с пощада ! Автор: Ваня Петкова, 2001 от стихосбирката” Грешница”

Прочети цялата публикация