Ивайло Михайлов: За бившите хора и за нас

Мдаа, погледнато от днешна гледна точка, особено когато живота на тези мъченици затихва, отиват си последните, преживели ужаса на Белене, на Народния съд и на национализацията, а дори и техните преки наследници са на преклонна възраст, поколенчески и психологически погледнато, сега би трябвало нашето поколение, родено и живяло,” възпитавано” по време на „реалния?!” социализъм, да поеме отговорността на „бившите хора”. С какъв интерес съм слушал, като легенди ми е звучало, как дядо ми, чорбаджията и кмет на малко балканско село, е събрал мъжете в късната есен на 1944, догонил е ротата съветска армия, настанена до тогава в училището на селото, и е успял да си върне откраднатите печки от училището, в началото на люта зима?! А баба ми, как е преживяла с пет деца вечерта, в която партийният секретар и милиционерът са взели дядото, и цяла нощ не се е прибрал? Като чорбаджия и кмет, от него е трябвало да тръгне „колективизацията”… Нищо страшно, цяла нощ са били в кръчмата и са го „убеждавали”. Какво са му казали, не е споделял, но на сутринта се прибира, подписва влизането в ТКЗС, продава си къщата, и напуска селото завинаги… И не, не се приемам за репресиран. Имам пример за наистина репресирано семейство, от буржоазията на София, от рода на Ляпчевите, състудентът ми от това семейство обаче, си имаше роднина професор, и нямаше грижи да се прехвърли в по-добра специалност, или ако закъса с някой предмет, все неща, непосилни за средностатистически студент. И за още по-нагледно представяне на идеята ми, ще се върна на притчата за Мойсей и шейсетте години в пустинята. За да умре и последният роб. Запитах се, а нямало ли е сред евреите тогава и някой, които е заслужавал да оцелее, да застане начело и да повтаря, колко репресирани са били евреите, и как трябва да се отнасят те към наследниците на извергите?! Хмм, само притчи и легенди… Та така, всъщност днес ние, родените и формирали се при социализЪма, е, ние сме „бившите хора”. Без да се изключвам, ние бяхме дотолкова изкривени, дотолкова убедено вярващи в изкривени демагогствания и псевдоисторически истини, че на пръсти на едната ръка се брояха хората, които наистина бяха противници на системата. И може би бяха интелектуалци, които не виждаха заплахата от формиране на червена номенклатурна олигархия след промените 1989 г. И затова решихме, че през 1990-91 нещата си идваха на мястото. И затова нашето поколение допусна да се извършат такива безумни грешки за последните 33 години. Та сега, без да се въртим из пустинята 60 години, имаме ново поколение, родено и отраснало без промиване на мозъци, видяло свят и университети, по-различни от московските, говорещо на един и същ език като връсниците си от цял свят, и не трябва да го натоварваме с прегрешенията на хора, с които ние сме връсници. Ние – „бившите хора”. Дори и Инициативен комитет от … да , от „бивши хора”. За някои от тях дори има и лична принадлежност към службите преди 1989, не бащи или чичовци. Каква енергия и капацитет би имал човек над шейсетака, да прокарва иновации и да е на „ти” с модерните технологии??? Дали пише на клавиатурата като мене, с по един пръст на всяка ръка? А ако си бил 12 ? (дванайсет) години общински съветник, какъв отчет би дал за работата си, а бе най-точно: КАКВО си дал на този град??? И след като веднъж подкрепи Фандъкова, за която вече е ясно… а бе, че не е наясно, същата политика ли ще продължиш??? На изборите 2015 се явявахме рамо до рамо – той за кмет на София, аз – за общински. Загубихме, и … край! За нищо на света няма да се кандидатирам повторно…е-е-е, ако бях на 35, сигурно, но пред пенсия?! Та искам да се обърна към всички тези мои познати в Инициативния комитет, извинете ме, приятели, но сме „бивши хора” , айде да си гледаме предстоящето или настоящето пенсиониране, да се опитаме да даваме съвети и предложения, които считаме за наши каузи, на младите, да ги убедим, че трябва да направят нещо, което е важно за България, да ги критикуваме, когато трябва, но! И да ги подкрепяме за всичко добро, което правят. Щото имаше един девиз през 1999: „Вся власт Муравям”…

Автор на текста: Ивайло Михайлов,финансов експерт, живеещ в Германия

Прочети цялата публикация