Садистът от Стара Загора е патрЕот, а 18-годишната „си го е търсела“ - това ли казваме? Ден на национален срам!

Изродът с ножчето не просто обезобрази едно момиче, той разкри чудовищното лице на институционалното безразличие и буквопоклонничество. Съдии го пускат на свобода, а прокурори умуват дали не става дума за лека телесна повреда. Счупен зъб е ”средна телесна повреда”, но 400 шева на рани от нож, счупен нос и други травми е лека... Пак ни вземат за идиоти.

Оказва се, за пореден път, че бабаитът – името му е Галин Господинов, - е прав да действа като садист, щом съдът решава да го пусне, а стореното от него, което се родее със средновековната инквизиция, е окачествено като „малко се поувлякъл“, сиреч „не е стигнал до край“… Поне според обвинението. А то си е опит за убийство, откъдето и да го погледнем, защото когато човек е „обработван“ с нож и юмруци по такъв начин, смъртта би могла да настъпи по много начини.

Например от задушаване: асфиксия, придружена от „диспнея“, т.е. усещането за затруднено дишане, описвано като „глад за въздух“.

Или от шок, който е животозастрашаващо състояние, дължащо се на органна хипоперфузия, което води до клетъчна дисфункция и смърт.

Това прокурорите не са го учили.

Не може да се пише и коментира равнодушно, когато издродщината не среща съпротива в лицето на правозащитната и правораздавателната системи. Те винаги намират формално обяснение за действията си и се улавят за всяка сламка от закона.

Всичко това дава възможност на изрода да се изживява като мачо, който е „наказал курвата“ и никой не може дори с пръст да го пипне. В Стара Загора, поне в конкретния случай, нещата изглеждат точно така.

Т.нар. гражданско общество е в отпуск, но то поначало е доста сънливо, докато някой, от когото зависят определени неща, не бъде засегнат лично. В случая обаче имаме 18-годишно момиче, транжирано по касапски, пребито и остригано… Някакво чуждо момиче, за което съжаляваме, но няма какво да направим.

Дали не си го е търсела? – ще измрънкат отровно съмнение антиджендърите, те и противници на Истанбулската конвенция. Чак от Бузлуджа и Варна ще се чуе гласът им…

Как биха се чувствали съдии, прокурори, депутати и други, от които зависи прилагането на закона, за да има справедливост, ако техни дъщери бяха под ножа на някакъв психопат с мозък колкото на пиле, за който насилието е първа ценност? Нека си го представят само – съзнанието им ще блокира.

Знам, че не е редно да се правят подобни асоциации, но на всеки втори му минава през ума. Дори на всеки първи...

Гледам по телевизията симпатични млади мъже, облечени в хайдушки дрехи, запасали пищови и ками – честват Ангел войвода край Асеновград. Надуват перки пред камерите и се заричат, че тачат войводата, защото трийсет години се бил с поробителите. Гледам и снимката на Галин – и той с патриотична татуировка „Свобода или смърт“. И се питам: Как се съчетава по татуировки да си възрожденец, а в действителност да си извратеняк?

Как допуснахме българската среда да се опустоши по такъв чудовищен начин?

Никой не почука сутринта на вратата му, да му „пожелае“ хубав ден, например. Защото не е законно или от страх?

Ако роднини и близки на насеченото момиче отидат да питат ножаря, защо е направил каквото е направил – пак ще е незаконно и същите магистрати ще ги заключат в дранголника задълго. И ще ги изправят пред съда – строг и справедлив.

Предполагам, че работодателите на охранителя, ще кажат, че е добър служител, съвестен и дисциплиниран, с развито чувство за справедливост. „Бил е предизвикан“, ще кажат негови колеги. Предполагам само, но няма да учуди никого подобна позиция, нали?

Христо Петров или Ицо Хазарта, ако повече ви харесва, заяви по една от телевизиите, че го е срам от безсилието на законодателя и обществото пред подобни злодеяния. Каза го искрено, но гласът му прозвуча някак самотно.

Ще минат няколко дни и медиите ще хукнат по следващ случай на брутално насилие.

Депутатите вече са във ваканция – медийни екипи ще ги търсят по морето и на видеовръзка в Гърция, Италия, Малдивите и пр.

Българите пък са заети със собствените си проблеми и чуждите им идват в повече.

През това време едно момиче в Стара Загора ще се опитва да оцелее във физическия и психически ад, в който я вкара някакъв психопат. Какъв живот ще има оттук насетне, дамгосана от ножа и злобата на садист?

Поредната жертва.

На поредното зловещо деяние.

Поредното вайкане.

Поредното „впечатляващо“ решение на магистрати.

Позволявам си да напомня на уважаемите съдии и прокурори нещо, което те със сигурност знаят и то е, че за садизъм се считат не само физическите страдания, причинени на даден човек, но и УНИЖЕНИЕТО НА ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО. Това го пише още в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г.

Ще припомня също Хартата на основните права на Европейския съюз: Дял 1 „Достойнство“, чл. 1 „Човешко достойнство“: Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.

Как го зачитаме и защитаваме в България? Като създаваме чувство на обреченост у жертвите и чувство на безнаказаност у извършителите?

Наистина е срамно и позорно търпението ни.

Крайно време е за Ден на национален срам.

Огнян Стефанов

П.П. Във Франция съд осъди холандския зъболекар Якоб ван Ниероп на 8 години затвор, защото причинявал болка на пациенти и това е дефинирано като садизъм. В САЩ за подобно деяние парамедик е получил 7 години. Но това е в "прогнилия Запад", а в Стара Загора става дума за мъжага патрЕот, все пак...

Прочети цялата публикация