Подготвят документален филм за Стивън Кинг

"Кинг на екрана" старателно представя кинематографичното наследство на Стивън Кинг, което не е никак малко. Обхваща повече от 80 филмови и телевизионни проекта в продължение на почти 50 години, пише БГНЕС.

Почти неусетно новият документален филм подчертава колко разнородни са били всички тези продукции.

Fortitude & powerful figures.

Watch a clip from our new documentary, “Stephen King on Screen”.

On Digital HD June 26 ???????? ???????? pic.twitter.com/QFJ9KQjS26

— Signature Entertainment ???? (@SignatureEntUK) May 11, 2023

Във филма режисьорите обсъждат предизвикателствата, които съпътстват пренасянето на плодотворния автор на екрана - и разликите между книгите и филмовите им версии - засилва възхищението както от широтата на библиографията на Кинг, така и от проблемите, които са се появили при превръщането ѝ в популярно забавление.

В исторически план всички пътища водят до "Кери", адаптацията на режисьора Брайън Де Палма от 1976 г. на историята на Кинг за момиче медиум, изиграно от Сиси Спейсек. Това е филмът, в който прозвучава една от най-запомнящите се кино реплики в историята: "Ако имате вкус към ужаса, заведете Кери на бала си".

Знаковият момент за Кинг настъпва няколко години по-късно, когато той изпитва силна неприязън към версията на "Сиянието" на известния режисьор Стенли Кубрик от 1980 г. (Един от режисьорите със смях си спомня, че при първата си среща с Кинг споменава колко много харесва филма, което, едва не проваля срещата му с писателя).

В обширно интервю за Deadline от 2016 г. Кинг настоява, че не съжалява за сключените от него филмови или телевизионни договори, като изтъква няколко, при които е "наистина доволен от резултата" - "Кери", "Мъртвата зона", "Мизъри" и "Изкуплението Шоушенк" - като същевременно добавя, че когато даден проект не се получи (на ум идва провалът на "Тъмната кула" на Идрис Елба и Матю Макконъхи през 2017 г.), "мога да кажа, че те са отишли и са дали най-доброто от себе си, но аз нямам нищо общо с това. Аз съм просто страничен наблюдател в някои кино катастрофи", споделя Кинг.

Отстрани това звучи като здравословен съвет за автори, които се осмеляват да продадат творбите си на Холивуд. Той също така отразява признанието на Кинг, че печатното слово рядко е свещено, когато се опитва да служи на визуалните нужди на филмовото изкуство.

И обратното, интервюираните режисьори изразяват уважение към творчеството на Кинг въпреки свободата, която мнозина са си позволили да направят с неговото произведение. Франк Дарабонт, режисьорът на три адаптации по Кинг - "Шоушенк", "Мъглата" и "Зеленият път" обобщава това, като отбелязва в документалния филм, че целта е да се предадат същите емоции и преживявания като в книгата, дори когато "коват желязото малко по-различно".

Както става ясно от "Кинг на екрана", във филмографията на Кинг се наблюдават тенденции. Телевизията, с нейната свобода да се отдаде на по-дълги, по-романови разкази, често надминава филмите, а по-непретенциозните заглавия на Кинг често надскачат емблематичните хорър щампи.

Режисиран от Дафне Байвир, "Кинг на екрана" служи като колективно напомняне за това какъв огромен отпечатък е оставил Стивън Кинг в киното през последните шест десетилетия - от поредицата високо оценени минисериали на ABC до възраждането на работата му след римейка на "То" в две части, който излетя с огромни печалби в боксофиса.

Прочети цялата публикация