Срути се част от стена на крепостта "Баба Вида" (видео)

Срути се част от стена на крепостта "Баба Вида", която е национален паметник на културата. Инцидентът е станал около обяд в сряда. Подаден е сигнал за паднали камъни от една от стените на средновековната крепост – последната, паднала под турско робство през 1396 г. За инцидента съобщи депутатът от ПП-ДБ Любен Иванов. Той каза, че е уведомил Министерствто на културата по случая и призова спешно институциите да вземат мерки. "Сигнализирах областния управител. Звъннах на заместник-министъра, който е ресорен за паметници на културата, Чавдар Георгиев. Изговорихме стъпките, които трябва да се предприемат оттук нататък. Пратих му и сигнално писмо, заедно със снимки от мястото, където се срутила крепостната стена", каза Любен Иванов пред БНР. От ръководството на Регионалния исторически музей във Видин информираха, че са изпратили протокол за състоянието на крепостта до Министерството на културата още на 8 август. Реакция оттам обаче все още няма. "Състоянието на крепостта "Баба Вида" е такова не от сега за съжаление. От много години не са се предприемали по-солидни дейности по нейната реставрация и консервация и за съжаление дойде моментът, когато се случи нещо лошо и слава богу че няма пострадали", каза Христина Кирилова, директор РИМ-Видин, пред бТВ. Управлението на крепостта "Баба Вида" е в ръцете на община Видин и неяна отговрност е съхранението и опазването на един паметник, който е от национално значение, смята депутатът Любен Иванов. Въпреки инцидента, туристическият обект засега остава отворен за посетители. От община Видин, областната управа в града и Министерството на културата към момента няма официална информация какво ще предприемат, за да не се срути средновековната българска крепост на брега на Дунав. Легендата за крепостта "Баба Вида" е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на Дунав, в североизточната част на Видин. Легендата, разказана на портала "Българска история", гласи, че някога в крепостта е живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили владенията помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – "Баба Вида" или "Бабини Видини кули". Какви са фактите? Крепостта заема площ 9.5 дка. Обградена е със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. "Баба Вида" е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор. Крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава мястото като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII-XIV век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях представлява надпис "Шишман" – предположението е изказано от Иван Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.  

Прочети цялата публикация