Александър Манев за баща си пред ФАКТИ: Искам картините ми да стигнат до хората като любовни писма, казваше Никола Манев

„Всеки ден ми е като рожден ден“, бе философията на Никола Манев

Мисля, че най-голямото признание, което един художник може да получи, е, когато неговите картини продължават да живеят след смъртта му на стените, на които висят. При Манев това са много стени. Неговите произведения на изкуството живеят чрез контакта с хората, твърди Александър Манев, син на художника Никола Манев

- Александър, с баща ви Никола Манев бяхме близки приятели. Днес е денят в който той се е родил. Кольо много обичаше рождените си дни и винаги събираше приятели. Какво би направил той сега, ако беше все още тук?

- Със сигурност би направил най-големия си рожден ден до сега с едно цяло агне в пещта, както обичаше да прави. Той имаше такава философия: Всеки ден ми е като рожден ден. Като се събуждам, гледам към небето, гледам линията на морето от прозореца и съм доволен, че съм жив.

- Кой негов рожден ден сте запомнил с нещо оригинално?

- Мисля, че когато за първи път видях как пекат цяло агне в пещта. В Холандия не празнуваме рождения си ден така. Това ми направи голямо впечатление, когато го видях за първи път.

- Имахте интересен нетипичен начин на общуване с баща си?

- Да, така е. Чувствах го като брат. Дори приживе не го наричах "баща ми", той ми беше преди всичко най-добрият приятел. Говорихме си свободно, без тайни и задръжки. Дори се обръщах към него с шеговитата фраза "чирпанско копеле". И той ми викаше така: "Какво бе, копеле! К'во праиш бе, копеле?!" Само много близки хора с младежки, хулигански дух могат да си говорят по този начин. Винаги е бил свободен и разкрепостен в начина си на мислене. Рядко се среща такава връзка между родители и деца. Обикновено има конфликт на поколенията, а нашите две поколения се бяха слели в едно, благодарение на младият му и свободолюбив дух. Той притежаваше невероятно свободен дух, който се пренасяше не само върху картините му, но и върху общуването му с хората. И най-близките му приятели ще се съгласят с моите думи, защото и с тях си позволяваше такива словесни волности. Това означаваше, че много ги обича и ги е допуснал прекалено близко до себе си, до неговото лично пространство.

- Освен баща, какъв бе за Вас Никола Манев? - Голям художник. Велик творец. Космополитна. Голяма личност. Голям приятел, с много приятели, които станаха и мои приятели. Човек с широко разтворени обятия, готов да прегърне всеки. Манев бе отворен към света с добротата си и детската си наивност. Радваше се като дете на малките неща в живота и ги споделяше безвъзмездно с околните. Споделяше ги, по негов си начин. Никола за мен винаги ще остане най-голямото ми вдъхновение!

- Каква е съдбата на неговите галерии в страната? - Като син на българския художник Никола Манев категорично ще заявя, че ще направя всичко възможно, докато аз съм жив, всичките галерии да продължат да носят завинаги името "Никола Манев". И основната галерия в Чирпан, и тези във Варна, и в Полски Тръмбеш, и в Пазарджик, и в Троян, и в Ловеч. Галериите трябва да останат за българите, и не само - за културната история на България, която трябва да бъде показана и на света. Бих искал да му направя галерия и в София. Защо пък не. Бих искал творчеството на Никола Манев да присъства и в столицата на България. Този голям български художник заслужава едно място и в столицата.

- За мен Никола Манев е жив с неговите картини. Творците не умират, докато е живо творчеството им. Живо ли е творчество на Манев? Къде са картините му?

- Картините на Никола Манев са в галерии, университети и при колекционери. Мисля, че най-голямото признание, което един художник може да получи, е, когато неговите картини продължават да живеят след смъртта му на стените, на които висят.

При Манев това са много стени. Ако осъзнаете например, че всеки ден стотици хора минават през коридорите на икономическия университет във Варна и съзнателно или несъзнателно се докосват до неговите картини тогава можете да кажете, че даден артист е актуален. Неговите произведения на изкуството живеят с контакта, който има с младите хора. Негови картини тази година бяха дарени и на "Къщата-музей Ваня Петкова" в с.Езерово, една голяма българска поетеса, която той ценеше много и е бил в дома ѝ, който сега е музей.

Иначе от друга страна, картините му са добре разпространени по целия свят. От Япония до Южна Америка. Наскоро бях в Алкмаар, където живее майка ми, и беше приятна изненада да разбера, че градската галерия имат в колекцията си картина на Манев. Трудно е за един артист да умре, когато душата му живее чрез контакта, който има с нас.

- Как ще продължите делото на баща си?

- Ще се погрижа за цялото културно наследство, което той остави след себе си и, разбира се, ще продължа делото му. Като негов син винаги ще бъда там където са картините му. Има вече две книги за баща ми. Журналистът Исак Гозес написа великолепна книга за Никола Манев - "Живея в светлина"

Това за нас със сестра ми е въпрос на чест. Никола Манев е голям български художник, който е неоспорима част от българската история и ние сме длъжни да я пазим и браним, да я продължим. Продължавам с изложбите, както той би желал. Искам колкото се може повече хора да видят картините му, които носят радост и позитивна енергия. Картините му са пълни с цветове, светове и светлина. И тази светлина трябва да продължава да озарява света.

- Какво още планирате за паметта на Никола Манев? Може би изложби или нещо по-различно?

- До края на годината искам да направя голяма изложба в София. Това не се е случвало от 2018 г. и баща ми винаги споменаваше една поговорка: Искам картините ми да стигнат до хората като любовни писма. Имам и намерения за една изложба в Нидерландия, но това няма да бъде скоро. Освен предвиждаме да направим превод на английски на негова автобиографична книга „Живописни истории“ от Елена Кръстева.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД

Никола Манев с един от най-близките си приятели журналистът Исак Гозес, автор на биографичния роман за големия български художник - "Живея в светлина"

На Художника Никола Манев . Картина Нарисувай ми картина с поглед, Спонтанен, тайничко небрежен, Нарисувай ми картина с поглед, Омагьосващ, жаден, нежен... Боите в палитрата размазвай, Рисувай, нищичко не казвай! Искам багри пролетни и ярки! Картина жива, без граници и рамки...

Завърши картината с поглед, Уморен, от цветовете натежал, Надпиши ми я за спомен с поглед, Без четката да си държал...

С поглед ми я подари, Незавършена дори, Художникът, рисуващ с поглед Илюзии – това си ти....

08.03.2010 г. Оля Ал-Ахмед, от стихосбирката "Огледало"

Прочети цялата публикация