Близки до президента браншовици оглавяват фермерските протести

Браншовици, близки до президента Румен Радев, ще оглавят част от фермерските протести. Те са в отговор приетото в четвъртък решение да отпадне забраната за внос на украинско зърно. Още същия ден над 20 асоциации обявиха, че започват безсрочен национален протест от 18 септември, а на 19 септември ще блокират София. Те твърдят, че решението за възобновяване на украинския внос на земеделска продукция е пагубен и ще унищожи българското селско стопанство. Твърдението е спорно след като след 4 месеца забрана цените на слънчогледа останаха ниски и забраната не допринесе за покачването им, както очакваха зърнопроизводителите. Още по-спорен е протестът на животновъдите, тъй като те изхранват животните си с фуражи, направени от зърно. Колкото по-евтино е зърното, толкова по-евтина ще е и прехраната на животните им.  В свой коментар Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, посочва, че българските зърнопроизводители искат цени с 20% по-високи от световните борси. Той добавя, че българските зърнопроизводители настояват "да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купят тяхното!" Безлов посочва, че, ако тези цени бъдат постигнати, в крайна сметка те ще бъдат платени от потребителите в магазините. Хора от правителства на Радев в протестите Още преди да се разбере, че съпредседателите на ПП-ДБ в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов заедно с Александър Иванов (ГЕРБ), Румен Христов (СДС) и Делян Пеевски от ДПС внасят проекторешение за вдигане на забраната, Тодор Джиков, който  е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите обяви, че браншът му излиза на протест. Във фейсбук той уточни, че Националната асоциация на картофопроизводителите дори е "готова да обяви гражданско неподчинение и провеждане на активни стачни действия през следващата седмица". Самият Джиков беше заместник- министър на земеделието в излъченото от Румен Радев последно служебно правителство. Инициаторът за пилона в Рожен също на протест Още преди 6 дни стачна готовност обяви и Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите, чийто председател е Симеон Караколев. Името му нашумя това лято покрай инициативата му за изграждане на най-високия пилон в страната (111 м) с българския трибагреник. Впоследствие стана ясно, че съоръжението е получило дарения от 144 млн. лв. от служебното правителство на Румен Радев. Даренията дойдоха от 6-те горски предприятия, Българската банка за развитие, както и три транспортни държавни дружества - "Ръководство на въздушното движение", "Пристанище Бургас" и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Голямата част от сумата на дарението - 120 000 лева бяха предоставени именно от горските предприятия към земеделското министерство, което тогава бе ръководено от служебния министър на земеделието Явор Гечев. Сега Гечев е съветник на Румен Радев по въпросите на земеделието. Самият Румен Радев откри пилона в Рожен.  Преди ден на изрична пресконференция Българската аграрна камара също се обяви за протестни действия в цялата страна срещу "задълбочаващата се криза в земеделието". Изпълнителният й директор Светлана Боянова също бе съветник на излъчения от Румен Радев служебен министър на земеделието Явор Гечев. "Трябва да се спре при всеки един повдигнат проблем от страна на бранша, да се казва колко пари била дала държавата. Ама това не работи. Това повече не може да продължава и да се очерня сектора на земеделското производство. Не познавам държава в Западна Европа, потребителят да не предпочете местната суровина. Няма такава държава. Аз съм сигурна, че след днес обществото ще подкрепи производителите, защото ще разбере, че те работят за него", каза Боянова в сряда. Същевременно и в четвъртък Министерство на финансите обяви нови субсидии в подкрепа на земеделския бранш. Преди ден премиерът Николай Денков посочи, че през 2022 г. селското стопанство е получило около 1.6 млрд лв. субсидии и помощи. През 2023 г. са изплатени и предвидени за изплащане още около 2 млрд. лв. От тях чрез Държавен фонд "Земеделие" ще се изплатят 890 млн. лв. европейски средства и 388 млн. лв. национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лв. от централен бюджет и 290 млн. лв. са предвидени от бюджета на Министерството на земеделието и храните. "Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е вярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си", каза Денков. 

Прочети цялата публикация