НАП си върна достъпа до офшорни данни 4 години след теча

Българската данъчна администрация отново има достъп до автоматичния международен обмен на данни с над 110 юрисдикции, сред които и офшорни дестинации. Това съобщиха от Националната агенция за приходите (НАП) в петък. България бе изключена от обмена през 2019 г. след гръмването на скандала "НАПлийкс" с изтичането на личните данни на около 5 милиона български граждани след хакерска атака. НАП получава два типа информация от чужбина - автоматични списъци веднъж годишно и данни по конкретно запитване във връзка с ревизия или проверка. НАП започна да получава първите списъци на българи с офшорни сметки през 2017 - 2018 г., но през 2019 г. процесът спря. От първия обмен през 2017 г. например се разбра, че 334 българи са имали сметки със салдо над 1 млн. евро към края на 2017 г. в чужди държави и офшорки. В автоматичния обмен се споделят данни за 5 типа доходи – по договори за управление, доходи от трудови възнаграждения, от застрахователни обезщетения, недвижимо имущество и пенсии. Освен това държавите изпращат и получават информация за авоарите по банкови и финансови сметки. Основно обаче се обменят данни за заплати, пенсии и директорски възнаграждения. "Глобалният форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) възстанови достъпа на НАП до автоматичния международен обмен на данни с над 110 юрисдикции, сред които и офшорни. Това се случи след поредица от много сериозни и задълбочени проверки и оперативни срещи от август 2019 г. до април 2023 г. В доклад, изготвен след последния одит, проверяващите от Глобалния форум дадоха висока оценка на работата на приходната агенция и отчетоха огромния ѝ напредък при повишаването на мрежовата и информационна сигурност и подобряване на процесите", съобщиха от пресслужбата на данъчната агенция. В Глобалния форум членуват 168 юрисдикции, сред които и редица офшорни, които обменят данъчна и финансова информация помежду си. България е член на Глобалния форум от 2015 година и може да обменя информация при поискване със 147 юрисдикции, а по линията на автоматичния обмен и след възстановяването му – може да получава информация потенциално от над 110 юрисдикции, напомниха от НАП.  Сред държавите, участващи в споразумението, са около 40 офшорки или държави с либерален режим. Това са Андора, Ангила, Антигуа и Барбуда, Аруба, Барбадос, Белиз, Бермудски острови, Британски Вирджински острови, Бруней Дарусалам, Кайманови острови, Кипър, Кюрасао, Острови Кук, Фарьорски острови, Гибралтар, Гренада, Гърнси, Остров Ман, Макао, Доминика, Джърси, Лихтенщайн, Люксембург, Холандия, Маршалски острови, Малдиви, Мавриций, Монсерат, Науру, Ниуе, Папуа Нова Гвинея, Сейнт Кидс и Невис, Сейнт Лучия, Сейнт Винсент и Гренадин, Самоа, Сан Марино, Сейшели, Сен Мартен, Швейцария, Острови Търкс и Кайкос, Вануату. В списъка през 2017 г. влезе и Панама, около която избухна международният офшорен скандал "Панама пейпърс", в който се появиха и имената на редица българи. След хакерската атака през 2019 г. бе спрян входящият автоматичен обмен. По този начин НАП само предоставяше информация на международните си партньори (ЕС и трети страни), но получаваше данни само от държави от ЕС, без трети страни, а това включва и офшорните юрисдикции. "За сравнително краткия период от 2019 досега НАП успя да изгради изцяло нова инфраструктура, нова архитектура и дизайн, да обособи специални зони за работа с информацията от автоматичния обмен, в които имат достъп само определени служители. Актуализираха се вътрешните процедури и правила за мрежова и информационна сигурност в приходната агенция, включително политика за действие при инциденти по киберсигурност. Всички служители минаха на специални обучения по темата, създаде се и нов риск регистър за информационната сигурност", коментира изпълнителният директор на приходната агенция Румен Спецов.  

Прочети цялата публикация