И преди войната: Цивилни палестинци бягат от ивицата Газа

Още преди началото на настоящата война, много цивилни се опитват да избягат от ивицата Газа и се опитват да стигнат до Европа. Взимат само най-необходимото и поемат по дългия път през Египет и Турция, тъй като нямат визи, с които да влязат направо в страните от ЕС.

"Разбира се, че това е свързано с рискове. Но е единственият начин да имаме по-добро бъдеще", казва Уажди, който никога не е напускал ивицата Газа. 26-годишният младеж все още е травмиран от 50-дневната война през лятото на 2014 г., когато домът на семейството му е бил до голяма степен разрушен. “Просто е невъзможно да се живее тук", казва друг 26-годишен мъж, който желае да остане анонимен.

Поне от 2007 г. насам, когато Хамас насилствено взе властта от Палестинската автономия в Газа, Израел до голяма степен е блокирал ивицата Газа, като контролира стриктно сухопътните и морските граници, както и въздушното пространство. Египет също многократно налага ограничения на сухопътната си граница в южната част на ивицата Газа. Ислямистката организация Хамас е класифицирана като терористична организация от Европейския съюз, САЩ и други държави.

Израел от години твърди, че ограничава движението на хора и стоки към и от Ивицата Газа заради проблеми със сигурността. Така обаче приблизително 2,3 милиона души там са до голяма степен изолирани от света вече 16 години.

Безработица и липса на перспектива

Уасим е дипломиран счетоводител, завършил е преди шест години и оттогава безуспешно се опитва да си намери подходяща работа. Според наскоро публикувани данни на Световната банка в Газа 59,3% от хората на възраст от 15 до 29 години са безработни. "Бях сред петимата с най-висок успех в моя випуск, но никой от нас никога не е работил по специалността - ако приемем, че изобщо можеш да си намериш работа", казва той. Младият мъж се оплаква, че за да си намери човек работа в Газа, трябва да има връзки.

Получаването на шенгенска виза е много трудно. Виза за Турция е по-лесно да се извади, а това поне ги доближава до Европа. Нямат много други възможности. Така например получаването на разрешение от Израел да живеят и работят в окупирания от Израел Западен бряг е не по-малко безнадеждно за повечето палестинци от Газа.

Трудно пътуване към неизвестното

Пътят до Европа излиза между 5000 и 12 000 евро - в зависимост от избрания маршрут, смятат мъжете, които се опитват да избягат. Това включва разходите за визи, за полети, транспорт и парите за каналджии, които трябва да плащат на различни места. Дори за да напуснат ивицата през граничния пункт Рафа те се нуждаят от разрешение от египетските власти, което е дълга и сложна процедура.

След полета от Кайро до Истанбул тримата трябва да продължат към различни турски крайбрежни градове. Оттук те зависят от контрабандисти, които продават места в малки моторни лодки, с които мигрантите стигат до Родос или Лесбос. Оттам трябва да платят на каналджии за прехвърлянето им до континенталната част на Гърция. Най-много ги притеснява, че могат да бъдат заловени или регистрирани от полицията в Гърция. Палестинците от Газа искат да подадат молба за убежище в Германия или Белгия, където имат приятели, за да могат да останат там съгласно законодателството на ЕС.

Мнозина изразходват всичките си спестявания за дългото пътуване до Европа, взимат пари на заем или продават семейни имоти. "Някои се връщат, защото или не намират работа, не получават разрешение за пребиваване, или просто са разочаровани, защото и Европа не е това, което са си представяли", казва Маха Хусаини от неправителствената организация Euro-Med Human Rights Monitor в Газа.

Средиземно море: пътят до свободата е много опасен

Трудно е да се определи колко хора напускат Газа с намерението да стигнат до Европа без шенгенска виза, тъй като те заминават с виза за трета страна. Особено млади мъже, които наскоро са завършили университет, са решени да се махнат, казва правозащитничката. "Те виждат, че няма никакви изгледи за [политическо] решение и че несигурната ситуация продължава, не могат да си намерят работа и не могат да създадат семейство", допълва тя.

Твърде често обаче пътуването до Европа завършва трагично. Така, както е приключило то за Махмуд от Хан Юнис, град в южната част на ивицата Газа. Момчето се е удавило, след като през март лодката, с която пътували за Европа, потънала в Егейско море. Тялото му е намерено и върнато в Газа. След тази трагедия семейството е отложило плановете на брата на Махмуд, който е искал да поеме по същия маршрут към Европа.

Много семейства, загубили близките си, нямат дори информация за съдбата им, тъй като телата на жертвите често не могат да бъдат открити. От 2014 г. насам най-малко 375 души от ивицата Газа се смятат за изчезнали или загинали, по данни на Euro-Med Human Rights Monitor. Реалният брой на загиналите вероятно е много по-висок. Правозащитната организация е документирала и случаи на изнудване: семейства са принуждавани да плащат за информация за местонахождението на техните роднини, която често се оказва невярна.

Автор: Таня Кремер

Прочети цялата публикация