Намаляха ли парите на германците?

Високата инфлация намали покупателната способност на германците. Колко тревожно е това?

Скокът на цените, особено за храни и енергия, сериозно притисна потребителите в Германия. Доходите растат по-бавно от инфлацията, а това означава спадаща покупателна способност. В момента обаче се регистрира известно подобрение. През септември инфлацията се забави, а в редица отрасли заплатите бяха повишени. Тази година доходите са се вдигнали с над пет процента, казва професор Торстен Шултен от синдикалния Институт по икономически и социални науки. Като сравним това с очакваната инфлация, излиза, че хората ще излязат почти на нула, т.е. - за пръв път от две години насам покупателната им способност няма да спадне сериозно.

Балансът е около нулата

Ако се вгледаме в цените в Германия, веднага ще установим, че от Обединението през 1990-а година досега цените са се увеличили два пъти. В същото време обаче доходите са нараснали повече от двойно. Дотук - добре. Но само когато гледаме доходите и разходите на хора, които работят на пълен работен ден и получават най-малко минималната надница. Торстен Шултен обръща внимание на факта, че през двете десетилетия след Обединението ножицата между отделните групи доходи се отваря все по-широко: "Работещите в промишлените отрасли, които процъфтяват, започнаха да печелят все по-добре, но хората в сектора с ниско заплащане на практика претърпяха значителна загуба на покупателна способност", обяснява професорът.

А в Германия секторът с ниско заплащане е застъпен доста широко: в него работят 20 на сто от трудещите се хора. Този процент е по-висок само в България, в Полша и в балтийските държави. Средно за Европа в сектора с ниско заплащане се трудят 15 процента, а в скандинавските страни, Франция или Италия - даже под десет. И още едно сравнение. В Северна Европа почти 90 процента от заетите са защитени от колективни трудови договори, докато в Германия това важи само за половината работещи. По закон фирмите не могат да бъдат принудени да се включат в колективните трудови договори. В Германия концернът "Амазон" например от години отказва да направи това. Сега правителството предвижда да приеме закон, според който държавни поръчки могат да получават единствено фирми, в които важат колективните трудови договори.

Германската икономика ще започне да расте едва догодина

Професор Шултен предлага и още нещо. Според него държавата трябва да използва инструментите на властта си и в областта на индустриалната политика. Например, когато харчи милиони, а дори и милиарди от парите на данъкоплатците, за да привлече в Германия желани инвеститори като производителя на електрически автомобили "Тесла" или технологичния гигант "Интел". "Тези милиони, които раздаваме на "Интел" и на други подобни, защо не ги обвързваме и с изискването да се спазват определени социални критерии?", пита професорът.

Ако се върнем към икономическите тревоги на средния германец днес: прогнозите за германската икономика в момента не са особено бляскави. Според последния доклад на Международния валутен фонд през тази година страната се намира в рецесия, като брутният вътрешен продукт (БВП) ще спадне с половин процент. Едва догодина германската икономика отново ще започне да расте, макар и бавно - навярно с 0,9 процента, смята екипът на Кристалина Георгиева.

Прочети цялата публикация