Kлючът към по-добрия секс е скрит извън спалнята

В светът на модерните технологии, луксът и насладата често вървят ръка за ръка. Въпреки това, насладата сама по себе си не е лукс. Тя е необходимост.

1/4 от хората не са правили секс през последната година. 46% от жените се чувстват сексуално незадоволени. Според проучвания, младите хора в наши дни правят по-малко секс от всякога и в момента се намираме в нещо като сексуална рецесия. За да е задоволен човек, трябва да прави секс - ако не му се прави секс, няма как да е задоволен. Как сме се вкарали в този омагьосан кръг?

Стихването на сексуалността е червена лампа. Това означава, че хората са по-малко щастливи като цяло. Сексът винаги е добър барометър за здравето на един човек и една нация, а отношението ни към него докосва и влияе на всеки друг аспект на живота ни. Иначе казано - ако сме нещастни в спалнята, по всяка вероятност сме нещастни и извън нея.

За състоянието на сексуалния живот на хората в момента можем да съдим и по рязкото увеличаване на диагнозите за тревожни и депресивни разстройства. Световният икономически форум ни казва, че депресията сега е водещата причина за болести и увреждания в света.

Какво стои зад сексуалната рецесия?

Един от виновниците може да е разпокъсаното внимание, с което просто не можем да смогнем. Нашето внимание винаги е разпределено между редица разсейващи фактори и рядко е фокусирано върху някое отделно преживяване за повече от няколко секунди. По същество ние постоянно сме включени в интернет, който е непрекъснат източник не само на информация, но и на усещания, които мозъците ни разчитат като "възнаграждение", повод да се чувстваме добре и да искаме още от същото. Отговаряме на известия, съобщения, взаимодействия и други незабавни поисквания, които рядко свършват с края на работното време или седмица.

Резултатът от това е, че емоциите ни отиват другаде - при хората, които са далеч. Способността ни да се свързваме с тези, които са при нас, е повредена. Постоянното изискване за взаимодействие и химическите ползи, които предлага то за мозъка ни, намалява способността ни да взаимодействаме в момента, в реалността. Това допринася за спада в секса и удовлетворението, и влияе върху всеки аспект на нашия характер.

Емоционалният дистрес не оставя място за секс в главите ни. Защитата ни постоянно се повишава: ние сме напрегнати, разединени, изпитваме страх, гняв, летаргия и болка. Това отнема способността ни да се радваме на каквато и да е интимност.

Част от проблема е, че изпитваме страх при обсъждането на тези проблеми с нашите партньори. Страхуваме се, че подчертаването на проблема може да го изостри. Притесняваме се, че като кажем „не съм доволен“, ще обидим някого. Това създава още повече страх и разединение, и цикълът става по-труден за прекъсване.

Как да го променим?

Най-основната и важна стъпка е да осъзнаете, че страхът, който ви спира, е в основата на проблема. Трябва да се изправите срещу него и да му обърнете внимание, а това е трудно да се направи. Нашата култура има особено трудни взаимоотношения със секса; наполовина го поставя на пиедестал, а наполовина го осъжда като неморален и неприемлив. Като общество не сме много добри в това да се справяме със сексуалните си желания и да ги комуникираме правилно, и това прави разговорите за секс сложни и обезсърчаващи.

Това противоречие е най-очевидно, когато става въпрос за сексуалността на жените. Налице е дълбока и широка пропаст от двойни стандарти. Очаква се жените да са максимално разкрепостени, но и максимално резервирани в своята сексуалност. Да излъчват секс, но да не му се отдават. За голяма част от тях сексуалната наслада е лукс, която се получава само от време на време, ако изобщо. А това не е така - насладата е необходимост.

Когато почувстваме, че имаме право на сексуално удовлетворение, можем да започнем да подхождаме към него с достойнството и уважението, което заслужава. Дискусиите около него стават по-лесни и въздействащи, когато има разбиране, че нашето удоволствие е от съществено значение за нашето благосъстояние, пише sexwell.bg.

Прочети цялата публикация