Тоскана, убежище за душата

Паулина НОВАКОВА

Човек може да види само едно малко кътче от Тоскана за да се влюби завинаги в нея. Когато поемеш по пътищата на Вал ди Киана и Вал Дорча имаш чувството, че си попаднал във въображението на ренесансов художник. Разстлалата се като вълнисто море във всички тонове на зеленото и охрата гледка, невероятните пинии, извиващи тънки стъбла с бухнали корони и забитите като игли в небето тъмнозелени кипариси, обрамчили като войници кацналите от хълм на хълм старинни къщи, спускащите се по склоновете неизброими редици лозя, са сяшаш излезли от четката на Фра Анджелико, Пиеро де ла Франческа, Перуджино, Пентурикио и безбройните изтъкнати флорентински и сиенски майстори.

А като започнеш като броеница да минаваш от градче в градче, съхранили автентичната красота и на средновековието и Ренесанса, попадаш в приказка без край. Тук историята се поема на малки глъдки. Етруските, съперничествата между Рим, Флоренция, Перуджа и Сиена, войни за власт и надмощие между градовете, папите и Медичите, Черната чума от 1348, са оставили отпечатък върху всяко едно градче, но най-поразяващото е, че въпреки всички превратности и драматични обрати на историята, страстта и волята за създаване на изкуство, остава неизменна. Помнят се и се тачат всички големи и малки местни художници, рисували всяка от безбройните църкви и катедрали и всичко, свързано с историят, е изтъкнато и превърнато в културна памет. Всеки град си и ма своите тачени творци, както и всяко градче си има свои легенди, колкото по-невероятни, толкова по на показ. Кто добавим към духовната наслада и изкуството на кухнята, култа към виното и всичко, което специално тук се произвежда: трюфели, зехтин, пекорино, удоволствията и насладите завладяват и тялото и душата. Si manga bene-храната е хубава навсякъде, се казва в Италия, но тука си е тосканско. И което го има в Сан Джеминяно го няма във Флоренция, нищо, че е наблизо. Така е и с месните занаяти, платове, керамика- не ги изнасят, за да дойдеш от тук да си купиш, ако искаш. Цялата тази красота оживява в образи, картини, превръща се в лично изживяване, стига да има и кой да ти я разкаже и покаже.

Винаги съм мислела, че пътуването с група е голям компромис, защото те лишава от личен избор, но ако попаднеш на качествен туроператор, планирал и обмислил всичко и най вече на добър ексткурзовод, който умее да събуди любопитството и интереса, можеш да получиш максимума от едно такова надвикване в сърцето на Тоскана. И да си обещаеш пак да я посетиш. Такъв беше и нашият късмет да попаднем на очарователната Калина Младенова, с която отново ще ви срещна, и която като една малка Шехерезада ни поведе от градче в градче, навързвайки броеницата от исторчески факти и събития, личности, легенди, митове и съвременни реалности така, че да почувстваш характера, магията и духа на Тоскана.

Орвието, Асизи,Перуджа, Сиена, Пиенца, Сан Джеминяно, Монтепулчано, Баньо Виньоне и, разбира се, Вал Дорча, долината на реката Орча, превърнала се в символ на Тоскана.

Навлизаме обаче като начало през Умбрия, Орвието. Любимо място на Фройд. То и нищо чудно, раздиплянето на толкова преплетени истини и легенди, съхранени в паметта на тези уникални градчета, си търси психоаналитика. Всички тези странни митове, наслоени във времето от етруските и римляните, в които се вярва до ден днешен, имат нужда от логическо обяснение. Като почнем с Ромул и Рем и вълчицта, която ги е отгледала.

Трябва да се знае, че по тези места има много етруски корени. От етруските римляните са възприели цялата градска култура. От тях са научили да строят сгради, укрепления, пътища, храмове, да създават отводнителни системи. Да правят изкуство. Има основателни хипотези за връзката нна етруските с траките, големият наш професор Владимир Георгиев е изследвал тази тема.

Но сега сме в земите на Тоскана, територия на яростните съперничества между Флоренция, Сиена, Перуджа и по-малките градове, непрекъснато преминаващи на една или друга страна. До ден днешен недолюбването на съседа си е традиция: „По-добре мъртъв в къщи, отколкото перуджанец на прага“- поговорка от Сиена. По принцип съперничеството и стремежът за надмощие, както себедоказването са характерни черти на италианеца, тук всичко това се усеща силно, като по парадоксален начин се отразило положително върху разцвета на изкуството, защото колкото по хубава катедрала, фрески от известни художници, скулптури и площади имаш, толкова си по-значим.

Орвието бил главен град на етруските. Възкачен е на хълм, отличителен белег за тяхното строителство. До града стигаш с железница-„funicolare“. Като минеш крепостните стени, продължаваш да се катериш към Дуомото, или Катедралата на Орвието: „Санта Мария Асунта“, където в т.нар. „Капела дел Корпорале“ се съхранява главната светиня на храма, покровът с капки кръв от Болсена.

Чудото се е случило в близката Болсена през 1263 г., където службата била извършвана от свещеник от Прага, тръгнал да намери отговор на своите съмнения относно божиите тайнства, а именно превръщането на виното и хляба в кръвта и плътта Христови. И ето че осветената хостия (осветения хляб) закапала върху корпорала с кървави капки за да разсея съмненията му. Катедралата е построена по поръчение на Папа Урбан IV за съхранение на покривалото , така че градчето си има и чудо, и божествена катедрала, която е от малкото в Италия в чист романо-готически стил. Невероятни са дантелените изваяния на фасадния триптих, розетния прозорец, характерен за Готиката, многообразието на детайлите, особено на четирите барелефа при главния вход. В украсата на Катедралата в Орвието, както отвън така и вътре, участват много творци – Лоренцо Маитани, Фра Анджелико, Лука Синьорели и др., украсата е завършена през 1451 г. И Фройд се е възхищавал на тия фрески.

Насладата от цялото това пиршество на сетивата не може да не се допълни с вкусовете на уникалната умрийска кухня и чаша вино някъде из потайностите на преплетените тесни, обсипани с гирлянди от цветя по прозорци и балкончета улички, за да се почувстваш наистина в Рая.

От Рая може да надзърнеш и в Ада обаче, ако имаш време за повече драматични преживявания. Подземният град от етруски времена е на разположение, но е достатъчно да надзърнеш и в кладенеца на свети Патрик: Pozzo di San Patrizio- 248 стъпала, 53 метра надолу призрачно осветени от 70 издълбани прозорци-съоражение, създаденос невероятни инжинерни умения, за да може папа Климент VII (смятан „най-нещастният от папите“, живял по време на инвазии, турци на Изток, Църквата пред банкрут, че и протестанти, да се скрие от недоволните швейцарски бойци- ландскнехтите. Те го преследвали, защото не им платил, а го спасили по време разграбването на Рим от императора на Свещената Римска империя Карл V през 1527 г. Така говорят. Всъщност Папата се е опасявал, че водата в града няма да стигне при една обсада. Преживяването е ужасяващо кластрофобично: две стълби без да се засичат се вият надолу към преизподнята, пък уж св.Патрик, на когото е кръстено съоражението, търсел Рая в пещерата, в която живял. Раят не е надолу, а навън, със със сигурност.

Папата, като добър дипломат, какъвто бил, си платил на швейцарците, а и се споразумял с Карл, така че оцелял. Той бил от Медичите, за които освен славата и надмощието, изкуството биломного важно. Така че въпреки перипетиите през които минавал,не си скъпял парите за Рафаело, Бенвенуто Челини, Микеланджело Буонароти- „Страшния съд“ във Сикстинската капела са все спонсорирани от него, че и напредничав се оказал, одобрявал теорията на Коперник.

Това е само минимална част от всичко, което може да се види и научи за ден в едно таково градче, което иначе за нула време можеш да обходиш, така е и с повечето останали, но и бегъл поглед стига, да се изпълниш с наслада от преживяното.

Следват първо Асизи, после Перуджа. Още сме в Умбрия. Асизи

Асизи е допир до религиозното самовглъбение. Място заотдих и размисъл. Духът на Средновековието тук те обгръща от всякъде.

Свети Франциск и неговата история може да се „почете“ разказана във фреските на Базиликата като в изящен комикс. Но може да се срещне ожшвяла и по улиците на града.

Светецът е роден в семейство на богат търговец на платове, който търгувал предимно с Франция и по тази причина го кръстил Франческо. Разглезеният богаташки син бил доста арогантен, обичал веселите компании и песните на трубадурите. Но по време на войната с Перуджа попаднал в плен, където се разболял. Като се завърнал, решил да се включи в крътоносен поход в името на Вярата, стигайки обаче до Римини, отново се разболял и се помолил на Кръста да му даде сили да продължи. Но ето ти чудо, Кръстът проговорил и му казал: „Пътят е правилен, но не е за теб.“ Франческо го послушал и се върнал назад, а тогава Кръстът му наредил: „Поправи къщата ми“. Франческо разбирал, че става дума не просто за дадена църква, а за Божия дом. Отказал се от богатството, продал и имущество на баща си, раздал го на бедните, поради което баща му го обявявил за луд и наредил да бъде арестуван и съден. На прощада, по време на процеса, Франческо демонстративно захвърил дрехите си, оставайки гол, голеничък, отричайки се от баща си и всичко материално. Свещеникът бързо го загрърнал с чувал и това станало отличителен белег на францисканците- расо от от грубо платно, с въже на кръста. Цялата тази история е изрисувана в Базиликата. Този наративен художествен стил да се разказват делата на светци и папи из църквите, ще срещнем и на други места.

Само си представете мрачно Средновековие, войни набези, чума, глад мизерия, безпросветност, но влезеш ли в църквата, там картините ти разказват лекуваващи душата истории. Смята се, че Джото е участвал в изрисуването на фреските.

А в една то тях, след едно земетресение при преглед на състоянието на фреските, открили скрития образ на Дявола, който се смее. Аз не успях да го видя.

Бедността и милосърдието са двете основни ценности на ордена, който основава св. Франциск. В Базиликата, разделена на Горда и Долна църква, е задължително мълчанието. За да осмислиш посланието на пътя, извървян от Франческо до св. Франциск. Прекрасна е неговата молитва, която започва така:

Господи! Направи ме оръдие на своя мир: там, където вилнее омраза, нека посея любов; там, където кървят рани – милост; там, където разяжда съмнение – вяра, там, където гнети отчаяние – надежда, където владее тъма – светлина, там, където съсипва горест – радост.

В Долната базилика на Свети Франциск в Асизи са се венчали на 25 октомври 1930 г.българският Цар Борис III и Принцеса Джована Савойска. На нейно име има и улица в града.

Хайде, че ни чака Перуджа, или Перузия от времето на етруските.

В Националната галерия Палацо деи приори в Перуджа на бърз ход може да се види забележителна колекция от произведения на художници и скулптори от III-XVIII век. От най-голям интерес са работите на Пиетро Ванучи, наричан Перуджино, учителят на Рафаело, кякта и произведения на Бернардино ди Бето Пинтурикио, Пиеро дела Франческа, Беноцо Гоцоли, Арнолфо ди Камбио, и др.

Не може да не се посети в Перуджа и Рока Паолина-крепост, построена от Папа Павел II, когато превзел града, като символ на папската власт.

Днес Перуджа е известна с Джаз Умбрия, световен джаз фестивал, на който Уди Алън обича да идва и свири. Известна е с шоколада с ядки-джандуя. Известна е с прословутата си Паседжата, задължителната вечерна разходка, нещо като нашенското стъргало. И разбира се, с елегантните си граждани. Тук модата е на почит, гражданите на Перуджа обличат новите си дрехи и след вечеря излизат да похапнат сладолед, или за по чаша вино, обглеждат се един друг, коментират и се забавляват.

Сиена

За Сиена времето не стига. Но и малкото е много. Отново имаме изобилие от изкуство, църкви, музеи, зашеметяваща пиаца, Дуомо, плетеница от невероятни улички, истории и легенди…

Можете да се загубите завинаги в Уличката на вещиците, например. И да не го направите, душата ви завинаги ще иска да се връща омагьосана от спомените ви в този град.

Според легендата, Сиена е основана от синовете на Рем – Сений и Аций. Затова на всяка крачка едва ли не, се сбъскваш със скулптура на Вълчицата. Всъщност думата за вълчица (lupa), се е употребявала и за название на жриците на най-древната професия и ако е имало бебета Ромул и Рем, то те са били отгледани от някоя щедра по душа и сърце жена. Но легендата с вълчицата си неоспорима.

На входа на града те посреща църквата на св. Доминик, където се съхранява главата на Света Катерина. Забележителна жена, умна, богата и успешна. Била е дясната ръка на Лоренцо Вликолепни (Медичи) и заедно били невероятна двойка дипломати. Успели са да върнат папата от изгнаничеството в Авиньон.

Дворецът „Толомеи“, който се намира на едноименния площад в Сиена, се счита за най-старата частна къща, все още съществуваща в Сиена (днес банка). Появява в документи още през 1205 г. Ппринадлежала на много богата древна фамилия, водеща началото от династията на Птоломеите, казват. Данте в своята „Божествена комедия“ разказва за печалната съдба на Пия Толомеи, която била хвърлена от прозореца от собствения си съпруг уж, защото му изневерила, но май искал да се ожени за друга. Данте поставил в Ада съпруга,където му е мястото, но нея се чудел къде къде, и я сложил в Чистилището. Не се знае, все пак…

Най-старата банка в света, която работи и до днес, е Монти деи Паски ( Моntе dеі Раѕсhі dі Ѕіеnа), от повече от 300 г . Лоренцо Meдичи гарантира депозитите нa ползвателите на бaнĸaтa, ĸaтo ги oбвъpзвa c пpиxoда oт дъpжaвнитe пacищa в Марема. Имeннo думичката „pаѕсhі“ „пасища“ дава имeтo нa най-старата финaнcoвa инcтитyция.

Дуомото в Сиена, Santa Maria Assunta, е една от най-красивите катедрали, съвършено достижение на готиката. Съперничеството между Флоренция и Сиена си е казало думата. Започаната е дори да се строи и нова Катедрала, която да надмине по големина и красота тази, във Флоренция. Но, идва Чумата в трагичната 1348 г. и строежът не се осъществява, дори едни от най-видните художници какато Амброджо Лоренцети, са покосени. И за да оъществят своята мечта за най-красива катедрала, сиенци се впускат да доукрасяват старата. Добавяйки още и още орнаменти и пищни декорации. Зашеметяващо е наистина изобилието от фрески и скулптори. По нея отвътре и отвън са работили едни от най-значимите архитекти, художници и скулптори от Тоскана и Умбрия: Дучо ди Буонинсеня, Якопо дела Куерча, Никола и Джовани Пизано, Донатело, Пинтурикио, Микеланджело Буонароти, Пиетро и Амброджо Лоренцети и др.

А за най-голямо богатство на катедралата смятат нейния под, осеян с прочутите мраморни панели, т.нар. интарзии, които се откриват само за 6 седмици в годината – от края на месец август до октомври. Представляват алегории и библейски сцени от черен и бял мрамор- хералдическите цветове на Сиена. Произходът им е свързан с цвета на конете, с които са влезли основателите на града, Сений и Аский -бял и черен. Когато видял пода, Джорджо Вазари възкликнал: „Най-красивият, голям и великолепен под, който някога би могъл да бъде сътворен“.

Обаче истинско бижу също в Катедралата е Либрерия Пиколомини, или библиотеката на Пиколомини. Тя е като е разказ в разказа. Намира се от до олтара на Пиколомини, който пък е украсен от статуите на младия Микеланджело. Това е пространство, в което кардинал Франческо Пиколомини, който по-късно става Папа Пий III не за дълго, е съхранил книгите на чичо си, прословутия папа Пий II. А умбриецът Пинтурикио с невероятни багри и детайли в характерния наративен живописен стил, е увековечил неговите дела. Този папа бил много забележителна личност, канонизирал и Катерина Сиенска, ще се срещнем с него и във Пиенца.

Скулптурната група в центъра на библиотеката „Трите грации“, е римко копие, което е вдъхновило Рафаело за неговата известна картина. Предполага се, че Рафаело има участие и в изографисването на паната.

Със съжалетние пропускаме възможността да продължим да се наслаждаваме на богатите колекции от изкуство в Музео дел’ Опера дел Дуомо и Пинакотека Национале, както и другите забележителни църкви, с обещание да се върнем пак, за да почувстваме живия живот, кото кипи из тесните улички и на невероятния ветрилообразен площад- Пиаца дел Кампо. Той е огромен, с форма на ветрило или раковина и особено известен с прословутото Палио, което се случва тук от близо 800 години насам. Откачено ожесточено състезание с коне без правила и задръжки. Това преживяване не е за всеки, но казахме, че съперничеството е в кръвта на италианците, в случая съперничеството е между кварталите, махалите, фамилиите, и е особено изострено. Сам Данте, наричал сиенците „луди“, а той бая си е патил от съперничества, като привърженик на една отполитическите фракции по негово време-гвелфи и гибелини. Бил е бял гвелф. ( Гвелфите подкрепят папата, гибелините- Римската империя, ама повече се конкурирали черните и белите гвелфи).

Та Сиена е разделена на девет квортала-контради, или махали. Всяка със свой герб и име на животно: орел, глиган и пр.,всяка със своя църква, в която се освещават и конете. В кварталните църкви няма стълби, за да влизат конете. Предаността към контрадата е неприкосновена до ден днешен, не зная как се женят от една контрада в друга, ако се случи да се влюбят. Шекспир го е описал всъщност. И като дойде време за Палиото, което се случва от 13 век насам все така кърваво, конете са по-важни, често се дрогират, няма непозволени средства да унижиш или възпрепятстваш противника.често има предателства, не е за всеки, казвам. Така че на 2-и юли и 16-и август не ходете в Сиена, ако имате слаби нерви.

Безспорно Кампото е вълнуващо, но романтиката е в многобройните и живописни, оплетени като мрежа улички, където духът си идва на мястото. Там можеш да се захласнеш и потънеш в тълпата, да намираш свое кътче, гледка, случка, които завинаги да носиш за спомен, да опитваш сред многобройните магазинчета, предлагащи дегустации, зехтин, вино и отбрани сирена, шоколад и колбаси. Да си отпуснеш душата. И сигурно не случайно кулата, възвисваща се над площада-арена, е наречена Торе дел Манджа. Това бил прякорът на първия ѝ звънар, Джовани ди Балдучио, защото каквото изчуквал, профуквал, както се казва, но бил щедър, радвал се на живота, на вкусната храна, а и раздавал и на другите. Е, и това е също много италианско.

А що се отнася до манджата, забележително е шкембето по сиенски, което не е като онова, в Рим, ама е по-така, с боб. А Медичите и тук са се намесили, като са издали указ как да се почиства и готви. Но и пастата с трюфели не е пренебрегване. Важен е и зехтинът, в Тоскана всеки употребява само своя, от своята си област. Виното е друго нещо, там не спорят дали това от Сан Джеминяно, или онова от Монтепулчано, а си пийват и едното и другото. Наздраве.

Кианчано Терме

Един ден почивка в Канчиано Терме си даваме, където ни е базовият лагер, хотел 4 звезди с минерален басейн на покрива. Градче, което не се прерчи много, но също има прелестна старинна част, където пак те посреща гербът на Медичите, а на най-видно място на площада има паметна плоча, от която научаваш, че тук писателят и драматургът Луиджи Пирандело е обичал да почива и е написал даже две новели. Новата част на градчето е застроено почти изцяло с хотели, които предлагат всякакви спа глезотии, възползващи се от минералните извори и италианците обичат да идват на почивка.

Страшни са тези италианци. Всяко нещо, свързано с културата и историята превръщат не просто в туристически обект, а умеят да създадат усещане за многопластово преживяване така, че да се докоснеш до неповторимия дух и атмосфера на мястото.

Новата част на градчето е застроено почти изцяло с хотели, които предлагат всякакви спа глезотии, възползващи се от минералните извори и италианците обичат да идват на почивка тук.

И пак на колела, още два дена: Сан Джеминяно, Пиенца, Монтепулчано, Баньо Виньоне, обгърнати от очарованието на долината Вал Дорча.

Пиенца

Пиенца, съвършеното ренесансово градче. Създадено от Папа Пий II (Енеа Силвио Пиколомини), чичото на онзи, с библиотеката Сиена. Много начетен хуманист, поет, писал дори еротични стихове, нарекъл се Пий II, в чест на латинския поет Вергилий, когото наричал „набожен“ (лат. pius)

Разпознавал ни е на европейската карта: МИЗИТЕ СЕ РАЗПРОСТИРАТ СЛЕД ТРИБАЛИТЕ НА ИЗТОК МЕЖДУ ИСТЪР И ХЕМУС. ДНЕС ТЕ СЕ КАЗВАТ БЪЛГАРИ. цитат от 1458 г.

Построил градчето на мястото на родното си село изцяло в ренесансов стил. Поканил и кардиналите да си построят всеки свое палацо, тук и Борджиите имали имот, а Папата имал грандиозни идеи. Смятал да създаде воден път от Рим до тук, че да стига по-лесно по вода, като имал идея да финансира проекта с парите от кръстоносен поход, ама не му се получило, това били и последните усилия за общохристиянски кръстоносен поход, който се провалил. Опитът му да насърчи рицарите в Анкона видяхме вече изрисуван на паната в библиотеката от Пинтурикио -как чете укоражителната прокламация на рицарите в Анкона. Но там се разболява и умира. Или го отравят. Много филми са заснети тук, включително и кадри от „Ромео и Жулиета“ на Франко Дзефирели.

Сан Джиминяно

Само Сан Джиминяно да видиш, стига, за да усетиш сърцето на Тоскана. Градчето е част от културното наследство на ЮНЕСКО и е истинско пиршество на сетивата. Тосканският Манхатън го наричат, заради странните извисени кули, които дават неповторим облик на града. Били са на брой 70, сега са останали 14. И отново крепостни стени, дворци, църкви и площади, всичко това накацало на хълм сред невероятна гледка.

Можеш да обиколиш градчето за 15 минути, вдигайки взор към кулите, които една с друга не си приличат, а навсякъде от ляво и от дясно от края на тесните улички надзърта като изрисувана невероятната гледка към долината: лозята, пиниите и кипарисите, огрени от меката тосканска светлина, така характерна за платната на художниците на Тоскана. Тези средновековни високи кули, които придават уникален вид на града, са издигани пак на съревнователен прицип от забогателите фамилии не само от съображения за сигурност, като предпазна мярка срещу нападения и чумни епидемии, но и като символ на статус. Как се е живеело там, е друг въпрос, зад дебели каменни сени, в тесни пространсва без прозорци. А и не са спасили гражданите от Чумата 1348, която обезкръвява и този град.

Сан Джеминяно е не само град на кули, а и град на светии: Сан Пиетро Катани, Сан Вивалдо, Сан Бартоло, Санта Фина. Градчето е център на поклонически туризъм. Било е и все още е така, пункт за отсядане на поклонниците, пътуващи към и от Рим по Via Fravcigena. Видяхме ги отличаващите се посетители от този вид с шапки и щеки.

Коледжата ди Санта Мария Асунта е малка базилика, с богати фрески, до неотдавна останали нереставрирани, за възстановяването на които пари дава Франко Дзефирели, когато снима „ Чай с Мусолини“ тук.

Фреските в Капела „Санта Фина“ са на Доменико Гирландайо. Капелата често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“. Тя е посветена на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по-късно като местна светица.

Сладоледът в Сан Джиминяно пък обявен за най-добрият в света. А местното бяло вино Vernaccia е прехвалено в областта. Винарните около Сан Джиминяно са главен производител на бяло вино за Южна Италия. Виното било споменавано няколко пъти дори в произведенията на Данте. Добавете към него хапка пекорино с трюфели, със смокини, с круши, с розмарин, скаквото си щеш, тук пекориното е уникално. Нама такова във Флоренция дори. А за любителите на дивечово месо, прословути са глиганските деликатеси.

Седнете на някоя от древните улички с чаша вино и се наслаждавайте на живия живот, който тече сред многовековните сгради. Не можеш да не си помислиш, че няма как цялата тази история и култура, която те заобикаля, да не оставя отпечатък и върху съвременните нрави.

Казахме ли, че градчето е възникнало пак по време на етруските?

Монтепулчано

В близкото Монтепулчано е поредната порция ренесансови дворци, изобилие на изкуство и архитектура. Великолепната катдрала свети Биаджо, която когато е започната, само“ Св. Петър“ в Рим е била по- голяма, те посреща по пътя. А градчето е кукленско малко. Има една главна улица и всичко наоколо е като декори в театър. Тук се отдаваме на панорамни гледки и човешки наслади. Не пропускаме прословутото вино Нобиле, сорт Сан Дженовезе, на което може да се наслаждаваш, редом с великолепни панорамни гледки отвсякде, и нещо типично за хапване, като големите запечени филии- кростато с невероятен тоскански хляб, покрити с разтопено пекорино, гарнирани с трюфели, сушени домати, смокини или прошуто.

Продължаваме с гледките и пейзажите на Вал Дорча.

И завършваме с още по-малко градче, Баньо ди Виньоне, прословуто с минерални извори също, което е цялото почти само един площад. Но какъв! Минерално езеро.

На човек му трябва време да подреди цялата тази красота, да намести своите спомени, да прояви любопитство и потърси и прочете още нещо, което го е заинтригувало, за да пожелае някои от тези места да посети отново. Така сигурно са го замислили и организаторите. Не само да създадат добри условия за едно пътуване всред очарователнни места, но и да изградят емоционална връзка с тях, усещане за лично преживяване, което оставя трайни спомени и събужда въображението и любопитството за нови познания и откривателства.

Благодарности на туроператорите от Premio Trsvel, да не се бърка с други вариации на името, защото явно не случайно мошеници се бяха опитали да да го присвоят, написано в обратен ред. Фирмата е истинска, а услугата с високо качество.

Прочети цялата публикация