Софийската опера триумфира в Южна Корея

След първото изпълнение на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер във Фестивалния театър “Нойшванщайн“ в Германия през 2015 г., от което израсна оперен фестивал на тази сцена, отново присъствах на историческо събитие, създадено от акад. Пламен Карталов и Софийската национална опера, пише Росица Кавалджиева за БНР.

Защо определям като важно събитие в историята на българското оперно изпълнителско изкуство гастрола им в Южна Корея с два спектакъла на операта “Електра“ от Рихард Щраус на 20-я международен оперен фестивал в Тегу? Южна Корея и оперният театър в Тегу не са нова територия за българските оперни певци. Както в Япония, българската оперна школа е позната и уважавана и там. За първи път, обаче, се осъществява творческо сътрудничество, обмен между най-стария театър, строен специално за оперен театър, в Корея и Софийската опера.

Как се случва това? Директорът на Операта в Тегу Кабгун Чунг кани акад. Пламен Карталов да постави “Турандот“ на 19-я международен оперен фестивал през 2022 г. След това Кабгун Чунг постави “Мадам Бътерфлай“ на 8-я фестивал “Опера на върховете“ на Белоградчишките скали това лято. На 17-и ноември продукцията ще бъде представена и в Софийската опера. Сега, през месец октомври първата българска постановка на “Електра“ гостува на 20-я международен оперен фестивал в Тегу, а през декември млади корейски певци от оперната студия ще се представят в “Бохеми“ в Софийската опера. Смятам, че в днешното тревожно време на разделение между хората и военни конфликти по света такова творческо сътрудничество на основата на изкуството, на европейското оперно изкуство, е особено ценно! Второто, което определя гастрола като важно историческо събитие: три години, след като акад. Пламен Карталов постави за първи път на българска сцена операта “Електра“ от Рихард Щраус, Софийската опера представи творбата за първи път и в 75-годишната история на корейското оперно изкуство, в партньорство с оркестъра на операта в Тегу и с участието на млади корейски оперни певци от оперната студия в малките роли. Така, както акад. Карталов създаде у нас вкус към музиката на Рихард Вагнер и Рихард Щраус и у изпълнителите, и у публиката, така стартира този процес и в Южна Корея. Затова предизвикателството беше много голямо. Всички ние – и аз, и трупата на Софийската опера с вълнение очаквахме как ще случи всичко – съвместната работа на двата оперни театъра и начина, по който корейската публика ще приеме двата спектакъла на 20-и и 21-и октомври.

Проследих репетиционния процес и трябва да кажа, че американският диригент Евън Алексис Крист свърши отлична работа с оркестъра, а асистент режисьорката Вера Петрова – с младите корейски оперни певци. На спектакъла на 20-и октомври оркестърът постигна и богатата динамична палитра, и красотата на фразирането, и прецизността на дървените духови, и блясъка на медните, а младите корейски певци се вписаха много добре в цялостното действие. Спектакълът наистина протече на един дъх, с изключителна енергия, точно както е замислен от режисьора Пламен Карталов – като “калейдоскоп, в обектива на който оживява серия от непрекъснато променящи се сцени“ на една древногръцка трагедия, от която в съвременната психоанализа се формулира понятието електрин комплекс. Сценографията на Свен Йонке, хореографията на Фреди Франдзути, костюмите на Лео Кулаш и художественото осветление на Андрей Хайдиняк са в синхрон с режисьорското решение с малко на брой, но много силни щрихи да се постигне изключителна динамика, психологическа дълбочина и разтърсващо въздействие. За мен фокусът в либретото на Електра на Хуго фон Хофманстал по едноименната трагедия на Софокъл е върху различните женски образи и техните взаимоотношения, водени от несъзнавани импулси. Всички те бяха ярко пресъздадени вокално и артистично и от двата състава солисти на Софийската опера. В образа на нарцистичната майка Клитемнестра, която приема дъщерите си като свои бледи продължения, а ако не я карат да се чувства щастлива, ги отхвърля, се превъплътиха Марияна Цветкова и Гергана Русекова. Две великолепни певици, едната – Марияна Цветкова – много опитна, а другата – Гергана Русекова – тръгва по нейния път с богат, пищен глас и завладяващо, царствено артистично присъствие. В образа на едната дъщеря на Клитемнестра – нежната, женствена и любяща Хризотемис, много естетично и красиво се превъплъщават Цветана Бандаловска и Радостина Николаева. Другата дъщеря на нарцистичната майка, която на свой ред я отхвърля, и не само нея, а изобщо женствеността, е Електра. Лилия Кехайова и Диана Гуглина, която вече се представя с творческия псевдоним Диана Ламар, изграждат по различен начин ролята, но и двете са убедителни и силно въздействащи в образа. Лилия Кехайова респектира с гласовата мощ, която притежава от началото до края на тази толкова тежка партия, а Диана Ламар пресъздава артистично героинята си по незабравим начин, като обладана от страстите си до душевно разстройство. Играта ѝ създава у мен асоциация с някои от най-големите киноартисти, прекарали седмици в клиника за душевноболни, за да усвоят техните маниери, игра, достойна за номинация за награда. За да се развият в пълнота тези три женски образа – на Клитемнестра, Електра и Хризотемис, все пак са необходими и мъжки образи. Архетипът на героя беше убедително пресъздаден от Атанас Младенов и Веселин Михайлов, в ролята на брата на Електра и Хризотемис Орест. Отново ще повторя, че Атанас Младенов притежава един от най-красивите български баритонови гласове и е един от най-интелигентните ни певци-артисти. Веселин Михайлов с мощния си тембрист глас и достолепна осанка също остави най-добри впечатления. Даниел Острецов сполучливо внесе комични нотки в образа на любовника на Клитемнестра Егист. Говорейки за женските образи в операта “Електра“ от Рихард Щраус, не мога да пропусна петте прислужници – Румяна Петрова, Виолета Радомирска, Александрина Стоянова-Андреева, Ина Калинова и Силвия Тенева, и надзирателката – Силвана Пръвчева. Те изпълняват ролята на хора в древногръцката трагедия, който води и коментира действието, и го правят по най-добрия начин, като това е едно от големите достойнства на постановката на акад. Карталов. Тук трябва да допълня и добрата съвместна работа на техническите екипи на Софийската опера и на операта в Тегу, които заедно, под ръководството на художника Кристиян Стоянов изградиха въртящата се сцена и декорите така, че продукцията да бъде представена в най-пълноценния си вид, гостувайки в друг оперен театър, с по-различни технически параметри. Отново ще повторя, че спектаклите се гледаха на един дъх. Залата на операта в Тегу беше пълна с публика и двете вечери. Финалните аплодисменти, съпроводени с викове Браво, продължаваха по повече от 10 минути и след двата спектакъла. Така че бих могла да определя като истински триумф първото изпълнение на операта Електра от Рихард Щраус на 20-я международен оперен фестивал в Тегу.

Прочети цялата публикация