Кристина Патрашкова: Властта в България е секси

Коментар на Кристина Патрашкова за в. "Филтър"

Всеки 140-и българин у нас иска да управлява. Това показва простата аритметика от приключващата кампания за местни избори. Кандидатите за общински съветници в цялата страна са 40 000 души. Хората, които имат право на глас, са 5 милиона и 500 хиляди. Като се тегли чертата, излиза, че всеки 140-и човек иска да взема решения, да разпределя общински бюджети, да прокарва влияния на различни кръгове, да прибира нещо под масата за себе си.

Социолозите би трябвало да поразсъждават върху този факт. Наистина ли у нас хората са толкова компетентни, обществено ангажирани, преливащи от желание да направят живота ни по-добър? Едва ли, след като всички обществени сфери изнемогват от недостиг на компетентни и отговорни хора. Няма кандидати дори за касиери в големите вериги, макар че заплащането там е съвсем прилично. Липсват лекари и учители, работници в предприятия, сервитьори в ресторанти, камериерки в хотели. Трудно вече се намират качествени журналисти, а мнозина от тях предпочитат да станат пиари на фолк певици и съмнителни звезди, но не и да бъдат медиен коректив на управляващите.

Не трудът, а властта у нас е секси. В България тези, които управляват, не е задължително да са компетентни. И това не е от днес, винаги е било. Затова пък, заемеш ли важен пост, се озоваваш във вихъра на далаверата. Разпределяш порции, получаваш пари в плик за различни услуги. Градиш самочувствие, че си избран от суверена, макар добре да знаеш, че това е станало по втория начин. Затова работите у нас не вървят. Отдавна в България не се действа в името на общото благо, а за личната изгода. Идеалистите биват възприемани като старомодни романтици, които почти винаги катастрофират. Всички средства са позволени в битката за докопването до властта – манипулации, мръсни кампании, купуване на гласове, дискредитиращи акции.

Така се управлява у нас открай време – далавераджийски, тарикатски и безпринципно. И всеки иска да е по-важен от другия, да командва, за да има повече облаги. Драпа да е шеф. Съзнавайки, че няма никакви качества за това. Затова все започваме отначало и доникъде не стигаме. Все ни управляват мъпети, а ние сме все недоволни. Но всички вкупом продължаваме да мечтаем да сме вождове. Останаха ли въобще индианци?

Прочети цялата публикация