Aктьорът Косьо Станев на 70 г.

Своеобразната парабола на пътя в изкуството на Косьо Станев е всъщност изследване на човешкия дух, който в различните периоди има различни проекции в изградените от него образи. Като прибавим към наситената с художествени импулси актьорска енергия и пребиваването на Косьо Станев в културното пространство на страната ни като директор на Шуменския театър /1994 - 1997/ и на Разградския /1997-2010/, се оформя завършен портрет на изявена театрална личност.

След завършването на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1978 г. в класа на проф. Николай Люцканов, Косьо Станев се включва в трупата на Плевенския драматичен театър. Спомням си една от първите му роли – Илийко в „Опит за летене“ от Й. Радичков /реж. Ел. Цикова/, за която той получи и награда на Националния театрален преглед през 1979 г. Неговият Илийко романтично и дръзко се надсмиваше на страха, на прозаичния бит на своите съселяни, за него балонът беше романтична мечта и красива илюзия. С тази роля Станев даде „камертон” на следващите си изпълнения, в които младостта лудуваше, бунтуваше се, надсмиваше се над традиционното и консервативното.

През 1980 г. по покана на режисьора Слави Шкаров той постъпва в трупата на Русенския драматичен театър. Именно в този театър темата за младостта и нейната романтична стихия и дързост намери нови проекции: Моцарт от „Амадеус“ на П. Шафър /реж. Сл. Шкаров/, Подкальосин от „Женитба“ на Н. В. Гогол /реж. Ст. Камбарев/, Хорх от „Сватба“ на Ел. Канет /реж. Л. Дековски/, Константин Кирков от „Солунските съзаклятници“ на Г. Данаилов /реж. Ст. Камбарев/ и други. Тези роли разшириха кръга на изразните му средства и затвърдиха таланта на младия актьор. Затова те се помнят от зрителите като силни мигове на русенска сцена.

В периода 1980 – 1993 г., когато пребивава в Русенския театър, се роди силно творческо и човешко приятелство, съзаклятничество между Косьо Станев и режисьорите Слави Шкаров и Стоян Камбарев. Това изиграва голяма роля за задълбочаване на художествената, социална и гражданска позиция на неговите образи. Тези режисьори бяха и неговите учители в изкуството на театъра – уроци, които той и днес помни и следва в своите сценични изяви.

В годините на зрелостта образите на Косьо Станев излязоха от руслото на младежката импулсивност и романтична спонтанност. Те се обогатиха с плътен социален рисунък, със засилване на ярката релефност в тях на драматичното, трагичното, остро-сатиричното. Това бяха персонажи, които трескаво „решаваха кръстословицата” на живота. В това отношение си спомням образа на Сусо от „Януари“ от Й. Радичков / реж. Ал. Илинденов/ на сцената на Разградския драматичен театър – роля, с която Станев отбеляза своя 50-годишен юбилей. В периода, когато е актьор и директор на театрите в Шумен и Разград интересни са изпълненията му на Били в „Царството земно“ от Т. Уилямс /реж. Б. Богданов/, Княз Александро Медичи от „Лоренцачо“ от А. дьо Мюсе/ реж. Н. Асенова/,

През 2010 г. Косьо Станев отново се върна в своя театър – Русенския. Но това вече беше един променен човек – младежката екзалтирана припряност в поведението беше сменена от личност, чужда на рязко контрастните емоции и реакции. Тази вътрешна вглъбеност на персонажите актьорът заяви в редица свои роли. От тях лъхаше достолепие, затихнала романтичност, влечение към обобщения от общочовешки характер: Язон от „Медея“ на Еврипид / реж. П. Денчев/, Полоний от „Хамлет“ на У.Шекспир , /Глигор от „Суматоха“ на Й. Радичков/ реж.Н. Урумов/. Но най-завършена форма постигна в Златил от „Боряна“ на Й. Йовков /реж. Б. Богданов/. Неговият Златил, се домогва до обема на внушенията и страстите на шекспировия Лир.

Много награди на наши и международни театрални форуми съпровождат изпълненията на Косьо Станев. Споменах за една от първите му – Илийко в „ Януари“ на Й. Радичков. За герой от този автор той получава награда и след това – Лило от „Суматоха“ – на Националния преглед през 1989 г. и номинация за „Кукерикон“ за Глигор от „Суматоха“ – през 2021 г. И това са спектакли, осъществени на русенска сцена. Награда получи и за ролите си на Моцарт от „Амадеус“, Полоний от „Хамлет“, и Язон от „Медея“ през последните години.

Актьорът Косьо Станев посреща своя 70-годишен юбилей с богата творческа равносметка: един динамичен, интересен и изпълнен с много блестящи мигове на сцената театрален път. Но параболата не е приключила…

Автор: КРУМ ГЕРГИЦОВ

Прочети цялата публикация