Ценни метали за зеления преход в капана на държавното безвремие

На фона на зеления преход и критично важните за осигуряването му суровини, България от години бави разрешителни за проучване на полезни изкопаеми. Ако те бяха дадени още преди 6 години, когато са заявени пред държавата от частни инвеститори, вече щеше да е преполовено необходимото време за търсене, доказване и започване на добива им. И икономиката ни щеше да е на прага на получаването на важни за постигане на климатичната неутралност ресурси като мед, сребро и злато и други. Вместо това, подадени пред 2017 г. заявления за интерес да се проучват 6-8 терена за медно-златни руди около сегашните находища в Челопеч и Крумовград, както и край Кърджали и Чавдар, отлежават в Министерството на енергетиката Това стана ясно от думите на Ирена Цакова, директор "Правни и разрешителни въпроси" в компанията "Дънди Прешъс Металс", която в момента експлоатира двете златни мини "Челопеч" и "Ада тепе". Тя заяви пред журналисти, че все още ведомството не е започнало процедура по търг или конкурс за даване на разрешителни за търсене и проучване на заявените от тях потенциални находища. Същото се случва и с намерения на други добивни компании. "Наясно сме, че често терените засягат зони от екомрежата "Натура 2000", намират се в близост до санитарни водни зони и електропроводи, но в такъв важен за зеления преход момент трябва да има ясна национална политика за търсенето на критични суровини", каза Цакова. Според нея държавата трябва да предостави публична информация за местата, където не може да се проучва за подземни богатства заради ограниченията в защитените и водните зони или енергийната инфраструктура, а не това да става ясно в хода на разглеждането на заявленията за търсене и проучване на суровини. Тя отбеляза, че Еврокомисията вече има специален регламент за критичните суровини и минерали, който включва около 33 елемента, сред които и златото и медта, към които е насочен интересът на "Дънди Прешъс Металс" (ДПМ). Бърза писта за разрешителни вместо сегашното забатачване Компанията, която вече 20 години е на българския пазар, след придобиването на златната мина в Челопеч и откриването на първия за 40 години нов рудник в България в "Ада тепе", досега е вложила 80 млн. лв. в проучване и търсене на ценни метали, картиране и сондиране. Освен дейностите си в Челопеч и в откритата през 2019 г. мина край Крумовград, тя притежава разрешителни за изследване на площите "Дълбоката река", "Крумовица", "Чаирите" край Ивайловград, както и "Бревене" и "Св. Петка" край Крумовград. Най-напреднал е етапът за терена "Св. Петка", където са открити медно-златни руди и в момента той е процедура за регистрация на търговско откритие. Това означава, че там има достатъчно суровина, в чието извличане си струва да се инвестира, и може да се мине към следващата крачка за искане на разрешително за концесия и добив. Разкриването на рудника става по строго разработен план, сн. Mediapool "Около 10-12 години изминават от получаването на разрешителното за търсене до въвеждане в експлоатация на евентуално откритото находище", обясни Цакова. Именно защото процесът е дълъг, икономиката не може да си позволи губене на време за забавяне провеждането на процедурите по даване правото за изследване на набелязаните от инвеститорите като перспективни терени. "Ако продължаваме да се бавим, няма как да постигнем зеления преход и ще продължаваме да сме зависими от Китай за критичните суровини. Затова държавата трябва да създаде бърза писта за получаване на разрешителни за тяхното търсене", каза Ирена Цекова. Продължаване на работата или край през 2026 г. Рудникът "Ада тепе" край Крумовград, открит през 2001 г. на мястото на използвана от траките още преди над 3 хил. години златна мина, е показателен колко време отнема до реалния добив на подземните богатства, който на всичкото отгоре ще продължи по-кратко от срока за въвеждането му в експлоатация. Наличните запаси там се очаква да бъдат изчерпани до септември 2026 г., обясни генералният мениджър на дружеството "Дънди Прешъс Металс Крумовград" Любомир Хайнов. Любомир Хайнов обяснява как се работи в открития рудник, сн. Mediapool Компанията обаче се надява, че дотогава може да има напредък по проучванията, които иска да прави наоколо, за да може да продължи работата си, да използва направените вече инвестиции в съоръженията за добив, трошене и обогатяване на рудата в концентрат, който се изпраща за преработка и същински добив на мед в "Аурубис". И най-вече да запази работните места за 290 души от региона, чиято средна възраст е 35 години. И да продължи да осигурява поръчки за свои подизпълнители и доставчици на материали, храни и различни услуги. През 2022 г. в "Ада тепе" са добити 733 691 т руда, от които е произведен 5588 т златен концентрат. Дружеството копае в открития рудник пет дни в седмицата от 7 до 24 часа. Два пъти седмично си извършват взривни работи за отделяне на скалите с полезните изкопаеми. Сензори стриктно следят контурите на местата за изземане на разбитите камъни и целенасочено се търсят само такива със съдържание на злато над 0.6 грама на тон. Дружеството е разделило находището на четири етапа, като работи така, че да смесват руди с по-ниско и по-високо съдържание на злато, за да може за целия период експлоатацията на рудника да е ритмична. Целта е да има стабилна рентабилност, а не първите години да се изчерпи повечето суровина, а после да е по-малко, обяснява главният инженер на рудника Исмаил Салиф. Пътят на рудата към кюлчетата Добитата скала се троши многократно – от 500 но 100 мм, после се смила до 100 микрона, до 30 и до 15 микрона преди да постъпи за флотация и обогатяване до златен концентрат. Той не съдържа арсен, както произвежданият в мината в Челопеч, и се пакетира в чували за същинското получаване на златото. В контролната зала на обогатителната фабрика се следи всеки етап от смилането и флотацията на рудата, сн. Mediapool Т. нар. флотационен отпадъчен материал, останал след обработката с реагенти на рудата, със система от огромни маркучи се отвежда до клетките за депонирането му. Те се изграждат на етажен принцип, застъпвайки се частично. Система от маркучи транспортира флотационния отпадък от фабриката до клетките за депониране, сн. Mediapool Дъното на клетките е покрито със специална мембранна материя, която позволява изтичането на водата от флотационния отпадък и чрез дренажната система тя се отвежда до резервоарите за техническа вода на мината, където отново се вкарва с употреба. В тези води няма химикали, само реагентите от флотацията, но те не са опасни за околната среда, казва Хайнов. От 4 до 6 седмици продължава изсушаването на флотационния материал, в зависимост от атмосферните условия. След това клетката се запечатва челно с 50 см баластра, а таверната се покрива с кокосова биоразградима рогозка, над която се насипва 50 см почва и отгоре хидропосев. Така компанията паралелно добива, депонира отпадъците и рекултивира клетките с тях като процесите се следят стриктно заедно общината и с местното горско стопанство. Докато в едната клетка флотационния отпадък съхне (вляво), втората се пълни (вдясно), а третата се копае ( в дъното), сн. Mediapool Бизнесът помага на бизнеса... Рекултивацията на самия рудник "Ада тепе" обаче ще продължи до 2031 г. като в нея ще се заети около половината сегашни работници. Ако не се открият нови залежи наоколо и се наложи закриване на изградените съоръжения, още през 2025 г. компанията ще предложи на своите служители преквалификационни курсове, както и работа в други свързани дружества, включително в рудници в чужбина. Служителите имат възможност да се възползват и от специално създадения от ДПМ фонд за инвестиции в бизнес проекти на жители от община Крумовград. Той е за 5 млн. долара и около половината от неговите средства вече са предоставени безвъзмездно за редица проекти на местни предприемачи. Сред тях са цехове за производство на дограма и на пелети, автосервиз, цех за замразяване на зеленчуци, а предстои откриване и на такъв за консервиране и на ресторант. Благодарение на този фонд, стари тютюневи складове в Крумовград са се превърнали свсвоеобразен бизнес център, шегува се Джанан Салиф, ръководител социални и корпоративни политики на "ДПМ Крумоград". Предстои разглеждане на финансиране на още 12 проекта, а до края на годината ще се обяви и нов прием на бизнес проекти, допълва тя. Философията на фонда е 10 процента от необходимата инвестиция да се осигури от кандидата, 35 на сто задължително са банков заем, за който компанията съдейства да се отпусне при изключително добри условия, а 55 на сто са безвъзмездните средства. Заемът е дисциплиниращо условие и гаранция, че бизнесът ще се развива със сигурност, докато трябва да се изплаща кредитът, а не просто да се изхарчат едни пари, коментира Салиф. По думите й от възможностите за собствен бизнес може да се възползват и работещите в "Ада тепе", но интересът към това вероятно ще се засили при наближаването на края на експлоатацията на рудника. ... и на обществото От печалбата си за миналата година "Дънди Прешъс Метълс Крумовград" е платило общо 43 млн. лв. на държавата. От тях над 9 млн. лв. са отишли директно в местната община като половината от дължимата концесионна такса, която за 2022 г. е била 18.65 млн. лв. Общо дружеството е допринесло с 0.2 на сто за брутния вътрешен продукт на страната, посочи генералният му мениджър Любомир Хайнов. С резултата на дружеството, разработващо златната мина в Челопеч, приносът на ДПМ за брутния вътрешен продукт на страната е 0.6 процента. Резултатът, с който обаче предприятието в Крумовград се гордее най-много, е дарените на общината 9.8 на сто от данъците преди печалба или 7.14 млн. лв. Отделно то има фонд за общински проекти за 17 млн. долара, от които 17 млн. лв. вече са изразходвани за изцяло новоасфалтирани улици, подменени тротоари в града, подобряване на водоснабдяването, а близко село за пръв път се сдобива с вода от чешмите. Находки от откритото на върха на мината тракийско светилище и селище са послужили за основата на музейна експозиция в Крумовград, който по интерактивен начин разказва как древните са добивали златото от "Ада тепе“, как то се заражда в земните недра и как сега се вади и преработка в модерния рудник. Голяма част от артефактите обаче са в Националния исторически музей в София. Реновирана е местната болница, а компанията поема заплатите на двама от лекарите там. ДПМ открива отделно медицински център, в който специалисти от Хасково и Кърджали редовно идват по график, за да преглеждат и консултират пациенти. Осигурен е рентген, снимките от който се изпращат за дистанционни консултации, разказва Джанан Салиф. Тя и съпругът й Исмаил са започнали работа в добивното предприятие още като стажанти. Днес той е главен инженер, Джанан е на ръководна длъжност. Много техни приятели са се върнали от чужбина, за да работят за рудника. Двамата строят нова къща, други работници от мината – също. И се надяват добивът на полезни изкопаеми в региона да продължи, защото той им носи много добри и сигурни заплати, а и не само на тях. "Природните ресурси са гръбнакът за развитието на днешните нови и зелени технологии. Без подземните богатства няма да имаме телефон в джоба си, нито много от нещата, с които сме свикнали", обобщава Ирена Цакова.

Прочети цялата публикация