Гответе се за софийски упадък

Петър Кичашки, пред в. „Галерия“

Лос Анджелис е град мечта. Огромен, един от най-големите по площ градове на планетата. Многопластов, шарен, жив и бурен. Безкрайните плажове на Санта Моника и Венис, плавно преминават в шикозните богаташки квартали Бел Еър и Бевърли Хилс, които се трансформират в градските джунгли на Даунтаун. Гарнирано с пъстротата на китайския квартал, с гигантоманията на стадиона на „Доджърс“ и най-вече с Холивуд – и булеварда, и надписа, и студиата са емблеми на града.

Касовите филмови продукции, мащабните стендъп комеди сцени, огромните театри и въобще цялата гигантска културна сцена превръща Лос Анджелис в културната столица на планетата. Център, в който буквално на няколко километра едно от друго са най-големите студиа на планетата, които произвеждат продукция, която пленява въображението на милиарди хора из цялата планета.

На фона на това Лос Анджелис би трябвало да е един силно организиран и добре подреден град. Уви, това не е така. За съжаление, въпреки прекрасните си позитиви, Лос Анджелис е много труден за живеене град. Меко казано. Това е и причината стотици хиляди хора да се изместиха от града, бягайки към островите на здрав разум в Тексас, Тенеси или Флорида. В Лос Анджелис в момента има ужасяваща престъпност, наркотици на всеки ъгъл и бездомници, бездомници, бездомници. Навсякъде, особено в центъра, могат да се видят палатки на бездомници. И това не са онези клошари на Хемингуей, които с торбичка на рамо живеят като есенен лист, носен от повея на вятъра. Основно бездомниците в Лос Анджелис са хора с тежки психични проблеми или с непреодолими нарко и алкохолни зависимости.

Обикалял съм къде ли не по целия свят. Бил съм и в бедните кътчета из Латинска Америка, и сред копторите на Близкия изток, и къде ли не. Но по-гнусно място от центъра на Лос Анджелис не съм виждал. Никога, никъде. Човешки фекалии по всеки тротоар, палатки из махалата Скид роу, един от най-големите „градове“ за бездомни на планетата – около 15 000 души, живеещи в палатки из самия център на Лос Анджелис, наркомани и игли навсякъде.

Минаваш покрай магазинче и гледаш един екземпляр пред него, които си приготвя дозата хероин. Разхождаш се из района и психично болен човек застава пред теб и ти крещи, че ще те заколи като прасе. Гледката на центъра на Лос Анджелис е чисто и просто апокалиптична. При все позитивите на града, ако си в неговия център е все едно си попаднал в осемдесетарски постапокалиптичен филм.

Разказвам това не от гола любов към пътеписите. Разказвам го, за да онагледя какво се случва в един град, когато го обземе левичарски бяс. Левите политики на градско ниво водят до такова разпадане на тъканта на града. Левичарите започват с говоренето за подкрепа на нуждаещите се – наркомани, бездомници, психично болни. Това е достойна цел. На хората в нужда трябва да се помага. Но левите градски политики не постигат помощ за тези хора, а постигат само увеличаване на бюрокрацията.

Милиарди се изсипват за справяне с бездомния проблем. Милиарди, които само увеличават проблема. Армия чиновници работят по темата, а тя само се влошава. Защото, ако изведнъж се реши, тогава няма да има нужда от тази армия чиновници и тя ще остане фактически безработна. Тогава те ще са бездомни, един вид. Затова всеки цент, който се харчи за справянето с този проблем, фактически го засилва. Това е положението.

Раздават на бездомните безплатни палатки. Позволяват им да се настаняват с тези палатки, където сметнат за добре. Представете си – вие сте си купил току-що къща или апартамент за адски много пари в Лос Анджелис. Още не сте се нанесли и изведнъж на тротоара пред вас се появява една палатка на бездомник. После втора. Трета. Пета. Десета. Докато се усетите и пред чудния ви апартамент за милиони е изникнал цял град на бездомници. Град, в който няма закони и правила, в който хора биват убивани и изнасилвани ежедневно. Град, в който полицията не влиза, защото бюрократите им забраняват. За бюрократите полицията е враг, затова тя няма думата. Отделно са и наркотиците. Раздават на наркоманите безплатни игли и консумативи, а на някои места направо ги снабдяват и с наркотици. Дават им изключително мащабни социални плащания. И резултатът е прост – когато ти плащат да си бездомен, гарантират, че ще си останеш такъв.

По същество левите градски политики са да помогнем на нуждаещите се. Ефектът обаче е такъв, че насърчаваме повече хора да са нуждаещи се. Защо да си купуваш скъп апартамент, да плащаш ипотеки и данъци като можеш просто да заемеш тротоара пред въпросния апартамент? Общината ще ти даде палатка, никой няма да те търси за нищо, ще получаваш пари, ще можеш да се отдадеш на всичките си пороци.

Ето до такъв упадък и деградация води левичарската градска политика. И не е само Лос Анджелис. Същите гледки могат да се видят и в Ню Йорк, и в Сан Франциско, и в Чикаго. Като изключим палатките, сходни ситуации има и в редица европейски градове. По това можеш да познаеш кой град се управлява от левичари в него не можеш да си караш колата, защото замърсяваш природата, но можеш спокойно да дефекираш на улицата – явно това не замърсява. Няма съвременен западен град, управляван от левичари и либерали, който да няма тази категория проблеми. Това са проблеми на манталитета – просто ляволибералите имат хроничната нужда да „помагат“. Без значение дали тяхната „помощ“ не е основно вреда. Но те се чувстват добре, когато „спасяват света“, когато карат другите да живеят според техния мироглед и разбирания. Това е поведение, което ражда чудовища. Управлението по такъв начин е сигурна гаранция за упадък. Защото се отказваш от здравия разум и трезвия разсъдък, заменяйки го с утопии. Които са най-краткия път към ада.

Към момента на писане на тези редове все още не е ясно дали София ще се управлява от Васил Терзиев или от Ваня Григорова. Но това е без значение. Единият е либерал, другата е левичар. И двамата са хора, които носят този импулс за социално инженерство. Този комплекс за малоценност, в който са важни само ако спасяват я света, я страната, я града, я квартала. Носители са на месианския комплекс на хора, които имат патологичната нужда да казват на другите как да живеят. Който и от тях да стане кмет е ясно едно – гответе се за ляво левичарско управление на София. Гответе се за упадък.

Прочети цялата публикация