Девета година бойкот: Таванът на кеша вероятно няма да падне до 5000 лв.

Парламентът ще продължава да бойкотира свалянето на тавана на кешовите разплащания от 10 000 лв. на 5000 лв., както го прави поне от 2015 г. насам. Това стана ясно от дискусия в пленарна зала по повод промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесени от правителството. За запазване на кеша, който е горивото на сивата икономика, се обявиха депутати от почти всички парламентарни групи, дори представители на ДБ. "Отнасяме се с резерви към предложените промени в данъчните закони. Нашата парламентарна група не подкрепи нито един от предложените проекти за промени в данъчни закони в ресорните комисии. Същото е и отношението ни към увеличаването на прага на разплащането в брой - да не се променя прагът на разплащане в брой", коментира депутатът от ГЕРБ Александър Иванов. В последните години партията на Борисов, която навремето въведе тавана, проваля усилията по свалянето му, а най-последователен противник на мярката е ДПС.  Ако двете партии, които изглежда, че работят в пълен синхрон, продължат да бойкотират пакета данъчни промени за 2024 г., те ще бъдат отхвърлени на първо четене, а това ще блокира целия бюджетен процес.  Повечето държави от ЕС имат лимит на кешовите разплащания, но на места той е по-висок от този у нас заради по-високия стандарт на живот. Неотдавна Европейската комисия предложи общоевропейски таван от 10 000 евро като мярка за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. Имаше изрично уточнение, че държавите членки могат да въвеждат по-ниски тавани в зависимост от националните си условия. Най-малко от 2015 г. насам финансовото министерство предлага ограничаване на плащанията в брой до 5000 лв., защото кешът е най-сериозният инструмент за всеки черен и сив бизнес. Оттогава насам основният аргумент против мярката е един и същ - тя ще вдигне приходите на банките от такси. Със същото обяснение против промяната се обявиха също "Възраждане" и ИТН, които твърдят, че става дума за лобизъм за банките. В същото време за последните 10 години банките направиха революция в мобилните и онлайн плащания, които вече стават за секунди в режим 24/7, и все още преводите през телефон или компютър са сравнително евтини на фона на касовите. Тошко Йорданов от ИТН отбеляза, че в Австрия, Германия, Естония, Ирландия, Нидерландия няма лимит на плащанията в брой, а в Хърватия, Чехия и Люксембург лимитът е 10 000 евро или 20 000 лева. Той обаче пропусна да отбележи, че държави без таван като Финландия и Естония са едни от най-безкешовите икономики на планетата и плащания без карта там са почти невъзможни. В същото време има държави с лимит по 1000 - 3000 евро. Димо Дренчев от "Възраждане" смята, че ограничаването на кешовите плащания не влияе на сивата икономика. Задължителното поставяне на ПОС терминали и заплатите по банков път също е в полза на банките, посочи той. Мартин Димитров от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) предложи или да се запази сегашният праг, или, ако има намаление, то да е минимално - от 10 000 на 8 000 лева. Димитров посочи, че за последните десет години, в които не е намаляван прагът за кешови плащания, натрупаната инфлация е над 50%, т.е. реалната покупателна способност на тези 10 000 лева е спаднала наполовина, така че, ако намалим още наполовина прага, намалението става прекалено голямо. Тошко Йорданов каза, че тогава от ИТН ще предложат увеличаване на прага от 10 000 на 15 000 лева заради инфлацията. "Това е единият начин за решаване на проблема, другият е оставка на правителството", коментира той. Друг акцент в дискусията беше идеята за въвеждане на финансов стимул за хората, които сигнализират на данъчните вероятни измами на стойност над 100 000 лв. Предвидено е размерът на стимула да е 10% от събраните допълнителни приходи за бюджета, но проблемът е, че рядко се стига до реална събираемост. Мярката е популярна в англосаксонските държави. Според Димо Дренчев от "Възраждане" подаващите сигнали не трябва да бъдат работещи в НАП или в митниците, но не е отбелязано, че те не трябва да бъдат свързани лица. По думите му това ще бъде любимо средство за саморазправа с бизнес партньорите, когато са налице неуредени отношения. Той отбеляза, че в ДАНС има 37 000 сигнала и около 5000 в Министерството на финансите. Наскоро от МФ обаче признаха, че всичките близо 5000 сигнала са за измами на нищожната обща стойност от 700 000 лв., т. е. в момента данъчната администрация не получава информация от гражданите за истински значими измами. "Всъщност ние се докладваме твърде много и няма кой да обърне внимание на всички тези доноси", смята обаче Дренчев. Искрен Митев от ПП-ДБ обясни, че целта на всички мерки в пакета за изсветляване на икономиката е проследяемост и повече пари в бюджета, които депутатите да насочат към гражданите. Мярката, която вие наричате "донос-бонус", е опит на държавата да се създаде механизъм за предотвратяване на данъчни измами, посочи той. Колегата му Мартин Димитров предупреди, че трябва да се внимава т.нар. донос-бонус да не се превърне в деклариране на всеки конкурент, и посочи, че затова се е появил този праг от 100 000 лева. Целта е по-големите компании да си плащат данъците, не да гоним цветарките и сергиите на пазара, коментира той. По думите му 99% от сигналите, които се подават, са за малки нарушения, съседното магазинче, съседния малък бизнес. Очаква се дискусията по измененията в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да продължи на следващо пленарно заседание. 

Прочети цялата публикация