Как Мароко се опита да корумпира Европейския парламент

Ако не се провеждаше Световното първенство по футбол, корупционният скандал, който разтърси Европейския съюз, можеше да носи съвсем друго име. Според първият доклад на белгийските тайни служби за разследването, което се превърна в "Катаргейт", всичко е започнало, след като Белгия получава сигнал от "доверена европейска разузнавателна служба", че двама италиански членове на Европейския парламент са били подкупени от марокански шпиони, за да "насърчават интересите на кралството" в парламента. Всъщност, скоро след задържането на първите заподозрени белгийските власти издават заповед за арест за Абдеррахим Атмун, посланик на Мароко в Полша, като подготвят необходимите международни документи. Според молбата за издаване на европейска заповед за арест Атмун е получавал средства от мароканските власти, за да подкупва членове на Европейския парламент, "за да се предотврати гласуването на резолюции, които биха били против интересите на Мароко, или за да се приемат резолюции, които биха били в полза на Мароко и по този начин биха допринесли за подобряване на имиджа на страната". Разследващият съдия по делото също така поиска от френските власти да запорират имуществото на Атмун във Франция, където той притежава хотел и апартамент. Според доклад на белгийските тайни служби дотогава Атмун, който има и френско гражданство, вероятно вече е бил обратно в Мароко и извън обсега на органите на Европейския съюз. Но докато белгийските власти може и да са се опитали да заловят Атмун, изглежда че никой в Европа не преследва работодателите му от мароканското правителство и тайните служби. Въпреки твърденията на белгийските следователи, че мароканската държава е провеждала дългогодишна корупционна операция, насочена към сърцето на демокрацията в Европейския съюз, нито един европейски лидер не е осъдил официално Рабат. Дипломатическите отношения между Мароко и ЕС може и да са се влошили, но сътрудничеството продължава в много области, включително миграцията и борбата срещу тероризма. Когато силно земетресение разтърси Мароко през септември, Европейската комисия бързо отпусна помощ в размер на 1 милион евро. През октомври Испания, Португалия и Мароко се споразумяха да бъдат домакини на Световното първенство по футбол през 2030 г. Също през октомври председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен прие в централата си в "Берлемон" ръководителя на правителството на Мароко Азиз Аханух. Двамата обсъдиха начините за укрепване на отношенията между ЕС и Мароко, както и ситуацията в Близкия изток след нападението срещу Израел на 7 октомври. Говорител на Комисията отказа да коментира дали предполагаемата корупция на европейската демокрация от страна на Рабат е била засегната в тези разговори. Продължително ухажване Според разсекретен доклад на белгийските тайни служби скандалът е започнал с партньорството между Атмун, Антонио Панцери - тогава член на Европейския парламент и председател на комисията по правата на човека - и Андреа Коцолино, друг член на ЕП. Панцери сключи споразумение с разследващите, в което призна, че е участвал в корупционни действия с Мароко. Адвокатът на Коцолино отказа да коментира. Преди да насочи вниманието си към Брюксел, Атмун, който е учил във Франция и владее френски, арабски, английски и италиански език, се радва на успешна кариера в Париж. Като председател на групата за приятелство между Мароко и френския Сенат, мароканският дипломат се среща с представители на френския елит, а през 2011 г. получава от тогавашния френски президент Никола Саркози ордена на "Почетния легион", едно от най-големите отличия на Франция. Атмун е амбициозен. Според двама души, които го познават от десетилетие, но са запазили анонимността си поради страх от отмъщение, той се е стремял към престижен пост, например като посланик в Рим или Париж. Значението на Европейския парламент нарастваше, новите правомощия по силата на Договора от Лисабон му дадоха важна роля по отношение на законодателството и състава на Европейската комисия. Но Рабат потърси алтернативни канали за взаимодействие с парламента. "Дипломацията на Мароко беше основно насочена към френските законодатели, но чрез тях не можехме да достигнем до Европейския парламент", казва лобист, работил с Атмун по това време. За предприемчивия марокански дипломат Пацери е бил пътят към парламента. Според мароканска дипломатическа телеграма от 2011 г., част от хакерски пробив на правителствени документи от 2014 г., Рабат е определил италианския евродепутат като човек, който може да бъде или "сериозен съюзник", или "страшен противник". Не след дълго Атмун и Панцери работят заедно като съпредседатели на съвместната парламентарна комисия Мароко-ЕС, в която се събират законодатели от двете страни на Средиземно море. В изтеклите телеграми се възхвалява "забележителната задкулисна работа..., предприета от съпредседателите Панцери и Атмун за мобилизиране на максимален брой евродепутати и по-специално на италианците" по широк кръг въпроси, важни за Рабат. Нямаше обаче съмнение кой е ухажорът и кой ухажваният. Панцери признава и разказва подробно как Атмун му е предложил финансова помощ за предизборната му кампания през 2014 г. Дипломатът покрил разходи на стойност 50 000 евро за партия в Милано, която търсела гласовете на мароканската диаспора. Панцери и семейството му получавали покани да посетят Маракеш, където понякога били настанявани в петзвездния хотел La Mamounia. При посещение в Мароко през август 2014 г. отношенията между Атмун и Панцери получават кралско одобрение. Крал Мохамед VI награждава двамата с орден за заслуги към кралството. Посолството на Мароко в Брюксел отказало коментар. Атмун не отговорил при опитите за контакт. Министърът на външните работи на Мароко отрича страната да е замесена в скандала "Катаргейт". Катар пък отхвърля обвиненията, че се е намесил в демокрацията на Европейския съюз. Риба, територия и човешки права Предполагаемото подкупване на Европейския парламент от страна на Атмун се случва в момент, когато Мароко засилва усилията си да прокара своите приоритети в ЕС. Според доклад на белгийските тайни служби най-важните от тях са били споразумение за правата на риболов край мароканския бряг, отклоняване на критиките към кралството за правата на човека и статута на Западна Сахара - спорна територия на юг от страната, където Рабат води десетилетна борба срещу въоръженото движение за независимост, ръководено от военната и политицеска органиация Фронт "Полисарио", създадена през 1973 г. През 2016 г. Мохамед VI заявява, че Западна Сахара е негов основен външнополитически приоритет. Лобист от Брюксел, който е работил за Рабат, заяви, че макар Мароко да не е сред страните, които харчат най-много пари за оказване на влияние върху местни служители, те са сред най-настъпателните. В контекста на "Катаргйет" дипломатическото удвояване на усилията на Мароко се изразява в това, че Атмун преминава на следващо ниво в отношенията си с Панцери и с Европейския парламент. През 2019 г. Атмун е посредничил за "финансова сделка" между италианския си приятел и мароканската шпионска служба (DGED). В признанието си пред следователите Панцери казва, че то се изразява в това, че той и помощникът му Франческо Джорджи получават по 50 000 евро годишно в замяна на лобирането им за интересите на кралството. В признанията си Джорджи също потвърждава, че е получавал пари от Мароко. Според доклада на белгийските тайни служби между 2019 г. и 2022 г. Атмун е участвал в поне три срещи в Рабат с Панцери и ръководителя на DGED Мохамед Ясин Мансури. Той е присъствал и когато Коцолино, друг италиански евродепутат, обвинен в корупция, се е срещнал с DGED във Варшава. Според публичните документи и доклада на тайните служби Атмун, който току-що е бил повишен в длъжност посланик в Полша, все още е бил много ангажиран с политиката на ЕС, пътувал е до Брюксел или се е срещал с членове на ЕП. "Чичо Атмун" До появата на новината за белгийското разследване през декември 2022 г. Атмун продължава да полага всички усилия за своята мисия. Мароканският дипломат продължава отношенията си с Панцери дори след като италианският политик напуска Европейския парламент през 2019 г. и основава неправителствена организация, наречена "Борба с безнаказаността". В подслушани разговори, записани от белгийската полиция, Атмун и Пацери могат да бъдат чути да говорят за жени или да се подиграват на Джорджи и Коцолино, другия евродепутат, за когото се твърди, че е привлечен от Мароко. На един от записите те планират семейна почивка заедно като стари приятели, преди Панцери да поиска повече: още един билет, закупен от Мароко, нощувки в хотел за зет му. Зад гърба на Атмун Панцери и Джорджи наричат Атмун "il terrone" - обиден италиански термин, означаващ човек със селски произход. Панцери също така помага на Атмун да се сближи с други членове на Европейския парламент, които имат правомощия по отношение на досиетата, от които Рабат се интересува. Коцолино например е част от комисията, разследваща използването на шпионски софтуер от Мароко. Мария Арена, ръководител на комисията по правата на човека и част от групата на социалистите и демократите в европарламента, често се появяваше в разговори на Панцери с Атмун. Поне веднъж тя се присъединява към тях на вечеря. Според стенограмата на белгийските тайни служби от разговор през януари 2022 г. Атмун кани нея и Панцери на "работно" пътуване в Маракеш или Есауира. Арена казала на дипломата, че синът ѝ също планира да отиде в Мароко. Атмун казал, че когато синът ѝ пристигне в страната, трябва да се свърже с "чичо Атмун". През същата година синът й предприема пътуване, платено от компания в Казабланка, Мароко. Според доклади на белгийската полиция Панцери е допринесъл за повлияване на гласуването срещу двама марокански активисти, включени в списъка на кандидатите за престижната награда за човешки права "Сахаров" на Европейския парламент. Белгийската медия "Le Soir“ съобщи, че асистентът на Панцери - Джорджи, е заявил, че той и шефът му са фактурирали операции на Атмун, които са включвали приемането на резолюция, насочена срещу Алжир, и са гарантирали, че споменаването на Мароко ще изчезне от доклад на Парламента за нарушенията на правата на човека. Ответната реакция Едва ли мароканските власти смятат усилията на Атмун за успешни. Последиците от скандала "Катаргейт" са довели до провал на почти всички негови усилия. През януари 2023 г., малко повече от месец след като Панцери е арестуван заедно с други заподозрени по случая, Европейският парламент осъди състоянието на правата на човека в Мароко за първи път от 25 години насам. "Членовете на ЕП са дълбоко обезпокоени от твърденията, че мароканските власти са корумпирали членове на Европейския парламент", се казва още в изявлението на европарламента. В отговор мароканските депутати осъдиха предложението на ЕП като "неприемлива атака срещу суверенитета, достойнството и независимостта на съдебните институции в кралството" и гласуваха за преразглеждане на връзките с европейската институция. Дипломатическото напрежение обтяга отношения, в които всяка от страните е зависима от другата. ЕС е най-големият търговски партньор на Мароко. Рабат е и основен получател на европейска помощ. За Европа Мароко е важен партньор в областта на разузнаването в борбата срещу ислямския тероризъм. Около 2 млн. членове на мароканската диаспора живеят в Европа, като развиват културните и икономическите връзки между двата региона. Подобно на други северноафрикански държави властта в Мароко понякога използва миграцията като оръжие по време на политически спорове. През 2021 г. например страната позволи на 8000 мигранти да преминат в испанския северноафрикански анклав Сеута заради решението на Мадрид да разреши на лидер на Фронта „Полисарио“ да потърси медицинска помощ в Испания. След „Катаргейт“ Белгия изпитва все по-големи трудности да изпраща мигранти в Мароко, когато молбите им за убежище са неуспешни, заяви през май белгийският министър на вътрешните работи Анелис Верлинден. Тестът за това какво ще надделее - възмущението от „Катаргей“ или решимостта на ЕС да продължи да действа, сякаш нищо не се е случило - вероятно ще се състои по-късно тази година, когато се очаква Съдът на ЕС да се произнесе по дело, заведено от Фронта "Полисарио". Съдът на ЕС разглежда жалба на Европейската комисия срещу решение, с което се отменя споразумението за рибарство между Мароко и ЕС за 2019 г. с мотива, че Брюксел не е осигурил съгласието на народа на Западна Сахара, представляван от Фронта „Полисарио“. Преди да се появи новината за скандала, Рабат имаше приятели в Брюксел, на които можеше да разчита да защитят интересите му. Сега въпросът е дали Мароко все още има своите радетели.

Прочети цялата публикация