13-годишната любовна история на Наполеон и Жосефин, изпълнена с любов, болка и драматични обрати

В много отношения бракът на Наполеон и Жозефин Бонапарт от 1796 до 1809 г. отразява бурното време, в което те стават император и императрица на Франция. Повече от 200 години по-късно тяхното неочаквано издигане на власт в началото на XIX век е тема на новия биографичен филм на режисьора Ридли Скот - "Наполеон".

Вече излязъл по кината, новият филм е с участието на Хоакин Финикс в ролята на печално известния военачалник Бонапарт и Ванеса Кърби в ролята на Жозефин, първата му съпруга. Както подсказва името, "Наполеон" се фокусира върху наследството на самия Бонапарт - от ранните му успехи на бойното поле до окончателното му падение и изгнание.

Въпреки това 13-годишният му брачен съюз с Жозефин е завладяващ по свой собствен начин, както и ключова част от живота на прочутия лидер и от новия филм. Наред с други неща, двойката спори за пари и преминава през продължителна борба за създаване на наследник. В крайна сметка тези трудности ги разделили и довели и двамата до доста незадоволителни съдби.

Жозефин е жена със скромен произход

Повече от три десетилетия преди да се запознае с Наполеон и да получи от него сега известното си име, Жозефин е родена като Мари-Жозеф-Роза Ташер дьо ла Пажери на 23 юни 1763 г. в плантацията Трос-Оле в Мартиника (източният карибски остров днес е официална френска отвъдморска територия). Първоначално наричана накратко Роза или с обич Йеет, тя е най-голямата дъщеря на Жозеф Гаспар дьо Ташер, собственик на плантация за захар, и Роза-Клер Де Верже дьо Саноа.

Според книгата на Ърнест Джон Кнаптън от 1963 г. "Императрица Жозефин" бъдещата императрица пребивава със семейството си в захарната рафинерия на плантацията, след като през 1766 г. ураган разрушава дома им и убива 440 души. Въпреки скромния си дом Жозефина се наслаждавала на живота на острова, както и на пъстрите птици и растения, които я заобикаляли.

Когато е на 10 години, родителите ѝ я изпращат в манастир в столицата Форт-де-Франс, за да получи образование. Те не били загрижени за личностното обогатяване на дъщеря си, а по-скоро искали да я направят подходяща партньорка за брак в богато семейство. През декември 1779 г. този план се осъществява, когато Жозеф придружава 16-годишната Жозефин до Франция за брака ѝ с Александър дьо Боарне.

Двойката живее в предградията на Париж и има две деца: син на име Еужен през 1781 г. и дъщеря на име Хортензия през 1783 г. Връзката им обаче бързо се разпада и през 1785 г. те се разделят, като Жозефин в крайна сметка връща дъщеря си на Мартиника, а Александър поема попечителството над Еужен.

Жозефин среща Наполеон, след като избягва гилотината

Жозефин се завръща във Франция с Хортензия през 1790 г. след началото на Френската революция и свързания с нея робски бунт в Мартиника. Там тя се свързва отново с Александър, тъй като те никога не се развеждат официално. По това време той вече е успешен политик и се издига начело на Учредителното събрание през 1791 г., преди да заеме ръководна позиция в армията.

Три години по-късно и двамата с Жозефин са арестувани по време на терора. Той е екзекутиран на гилотината, докато Жозефин също очаква смъртта си. За щастие, тя е пощадена след свалянето и екзекуцията на Максимилиан дьо Робеспиер.

Останала без доходи и с две деца, за които трябва да се грижи, Жозефин намира приятелка в лицето на светската дама Тереза Кабар. Последната запознава Жозефина с амбициозен генерал на име Наполеон Бонапарт по време на парти през 1795 г. Макар че той бързо се увлича и ѝ предлага брак през януари 1796 г., Жозефин не одобрява напълно новия си обожател- посочва, че той е "мълчалив и несръчен с жените", както и че е "изобщо странен в лицето".

В крайна сметка обаче тя вижда социалните и финансовите предимства, които нарастващият престиж на Наполеон може да ѝ осигури, и се съгласява на предложението му. Двамата се женят на гражданска церемония на 9 март 1796 г., но меденият месец трябва да почака. Два дни по-късно Наполеон заминава за първата си военна кампания в Италия.

Бракът им е белязан от изневери и семейно напрежение

Въпреки че Жозефин се възползва финансово от завоеванията на съпруга си на бойното поле, дългите им раздели пораждат осезаемо напрежение във връзката. И тя, и Наполеон се впускат в извънбрачни афери, а до 1810 г. Наполеон се сдобива с поне две извънбрачни деца.

Жозефин също така харчи безразсъдно пари, което разгневява Наполеон. Тя организира пищни партита в двореца Тюйлери и натрупва солиден гардероб от най-хубавите дрехи. През 1799 г. тя купува дома им в Малмезон близо до Париж и го преобразява с красиви розови градини и екзотични животни като кенгуру и щраус. Въпреки че Наполеон често се противопоставя на Жозефин заради сметките им, нейният чар и общественото мнение в крайна сметка го успокояват. "Аз печеля битките, но Жозефин печели сърцата", казва той.

Все пак, въпреки техните разногласия, е ясно, че Наполеон се е грижил много за Жозефин. В писмата си от бойното поле той се оплаква от липсата на кореспонденция между тях.

"Не мога да изпия дори чаша чай, без да проклинам славата и амбицията, които ме държат далеч от душата на моето съществуване", пише той веднъж.

Наполеон също така се опитва да обедини фамилиите Бонапарт и Боарне, като осиновява Еужен и позволява на брат си Луи да се ожени за доведената му дъщеря Хортензия. По време на коронацията си за император през 1804 г. той настоява той да бъде този, който да короняса съпругата си за императрица - публична проява на подкрепа в условията на нарастващ натиск от страна на собствените му роднини да се раздели с Жозефин.

Жозефин не може да даде на Наполеон наследник

Неприязънта на семейство Бонапарт се дължи най-вече на невъзможността на Жозефин да роди повече деца и съответно да даде на Бонапарт наследник. Знаейки, че това в крайна сметка може да доведе до края на брака им, това ѝ тежало също толкова, колкото и на фамилията.

Според списание O&G Magazine през 1798 г. отчаяната Жозефин заминава за курортното градче Пломбиер в днешна Белгия по предложение на лекаря на Наполеон. Нейната снаха е направила същото и е забременяла с дъщеря след шест години безплодие. Но въпреки многобройните посещения Жозефин никога не преживява подобен обрат на съдбата.

След като Наполеон е коронясан за император през 1804 г., той също става все по-нетърпелив от нейното безплодие. Накрая, през ноември 1809 г., той уведомява съпругата си за желанието си да се разделят. Жозефин неохотно се съгласява, а бракът им е официално анулиран седмици по-късно на 15 декември.

Въпреки често противоречивия им съюз Наполеон обещава да осигури бъдещето на Жозефин. "Искам тя да запази ранга и титлата си на императрица, но определено не искам тя да се съмнява в моите чувства и искам винаги да ме смята за свой най-добър и най-скъп приятел", казва той според фондация "Наполеон".

Жозефин се установява за постоянно в Малмезон, като прави подобрения в къщата, грижи се за градините и разширява колекцията си от произведения на изкуството.

Жозефин и Наполеон се грижат един за друг до смъртта си

Според PBS Наполеон, който вече е на около 40 години, веднага започва да си търси нова съпруга. Идеалната му кандидатка е Анна Павловна, 15-годишната сестра на руския цар Александър I. Но след като предложението му е посрещнато със забавяния и оправдания, вместо това той избира ерцхерцогинята Мария-Луиза Австрийска, главно поради политически мотиви. Въпреки първоначалните страхове и възражения на 19-годишната Мария-Луиза, (тя пише в дневника си, че самото виждане с Наполеон би било "най-лошата форма на мъчение") тя се омъжва за него на гражданска церемония през април 1810 г.

В рамките на една година Мария-Луиза ражда наследник - Наполеон II, който получава титлата крал на Рим. Въпреки това Наполеон спазва обещанието си към Жозефин, като продължава да ѝ пише писма и понякога се появява без предупреждение, за да я види, което предизвиква ревност у новата му съпруга.

В Малмезон Жозефин следи влошаващото се състояние на управлението на бившия си съпруг, когато Русия и нейните съюзници нахлуват във Франция през 1814 г. Тя не вижда Наполеон преди той да отиде в изгнание след бързата капитулация на Париж.

Тя не доживява да види и голяма част от последствията. Тя умира от пневмония на 51-годишна възраст на 29 май 1814 г. Според книгата на Кейт Уилямс "Амбиция и желание: Опасният живот на Жозефин Бонапарт" прислужницата ѝ смята, че тя е "умряла от мъка" заради падането на Наполеон.

Наполеон се връща на власт през 1815 г., но бързо е заточен отново - този път от британците - на отдалечения остров Света Елена през същата година. Там той се обгражда със снимки на Жозефин и дори се храни от чинии с нейното изображение. Очевидно е, че е мислил за нея до последните си мигове, произнасяйки името ѝ като последна дума преди смъртта си на 5 май 1821 г.

Въпреки че връзката им е била порочна в много отношения, ясно е, че Наполеон и Жозефин са изпитвали взаимна обич, която е надживяла брака им, а това прави съдбата им още по-трагична.

Партньорката на Хоакин Финикс - Ванеса Кърби изразява ентусиазма си, че може да разкаже историята на Жозефин на големия екран. "В много отношения беше трудно да бъдеш женствена в този изключително мъжки свят, а тя е свършила толкова невероятна работа, че остава достойна до края", казва тя пред Variety.

Прочети цялата публикация