Човешкият мозък е пораснал, а дебелото черво се е свило заради ферментиралите храни

Изследователи предполагат, че гладът за ферментирали храни може да е довел до изненадващ скок в растежа на мозъка на нашите предци. Всъщност според проучване на еволюционния невролог Катрин Брайънт от Университета Екс-Марсилия във Франция преминаването от сурова диета към такава, която включва храни, вече частично разградени от микроби, може да е било решаващо събитие в еволюцията на мозъка ни.

През последните два милиона години от еволюцията човешкият мозък е утроил размера си, а дебелото черво се е свило с около 74%, което показва, че нуждата от разграждане на растителни храни в организма е намаляла.

Знаем времето и степента на разрастване на човешкия мозък, но механизмите, които позволяват енергията да бъде насочена към това разрастване, са по-сложни и донякъде спорни. Учените все още си задават въпроса защо изобщо се е увеличил човешкият мозък.

Авторите на изследването излагат своята "хипотеза за външна ферментация", която показва, че метаболитните условия на нашите предци, които са насърчавали селективното разширяване на мозъка, може да са били задействани чрез изместване на чревната ферментация към външен процес, може би дори чрез експериментиране с консервирани храни, които не се различават много от виното, кимчи, киселото мляко, киселото зеле и други туршии, които ядем и днес .

Човешкият чревен микробиом действа като вътрешна ферментационна машина, която подобрява усвояването на хранителните вещества по време на храносмилането. Органичните съединения ферментират в алкохол и киселини с помощта на ензими, които обикновено се произвеждат от бактерии и дрожди, живеещи в части на храносмилателната ни система, като например дебелото черво.

Ферментацията е анаеробен процес, което означава, че не се нуждае от кислород, поради което е толкова подобна на процеса в червата ни, че може да протича в херметически затворен съд. При този процес се произвежда енергия под формата на аденозинтрифосфат (АТФ), който е важен източник на химическа енергия, захранваща нашия метаболизъм.

Изследователите твърдят, че предадените от културата начини за обработка и съхранение на храната може да са допринесли за екстернализирането на тази функция.

Външно ферментиралите храни са по-лесни за храносмилане и съдържат повече хранителни вещества, отколкото суровите им еквиваленти. И тъй като дебелото черво няма какво да прави, ако храната вече е ферментирала, размерът на органа може да намалее с течение на времето, но потенциално все още има налична енергия, която отива за растеж на мозъка.

В допълнение към увеличаването на бионаличността на хранителните вещества, външната ферментация може да направи отровните храни годни за консумация, например чрез отстраняване на цианида от разпространената основна храна маниока (Manihot esculenta).

"Благоразумието и разбирането на процеса не са предпоставки за първоначалната поява на външна ферментация", пишат изследователите. "Нашите ранни предци може просто да са носили храна на обозначено за целта място, да са я оставили там, да са я консумирали периодично и да са добавяли още".

Възможно е микроби от по-стари храни да са замърсили новите храни, което да е довело до ферментация. Когато мозъкът е станал по-голям, хората може да са станали по-наясно с процеса на ферментация.

Екипът подчертава необходимостта от по-нататъшни задълбочени изследвания, за да се потвърди или отхвърли тяхната хипотеза, пише Рамблер.

Прочети цялата публикация