"Аз съм мъртва отвътре": бруталните посегателства на Хамас

"Аз съм мъртва отвътре": непоносими са описанията, с които военни парамедици разказват какво са причинили терористите от Хамас на толкова много момичета и жени при нападението на 7 октомври. Коментар от Еми Барух:

В началото на седмицата стотици хора, сред които граждански активисти, дипломати и представители на около 40 държави, се събраха в централата на ООН в Ню Йорк на специална сесия, представяща свидетелства и доказателства за широкомащабното сексуално насилие срещу жени, извършено на 7 октомври от терористите на Хамас в южните израелски селища.

Бяха нужни седем седмици, преди Антониу Гутериш да наруши мълчанието и да напише, че "насилието, основано на пола, трябва да бъде осъдено. По всяко време. Навсякъде.". Бяха нужни повече от седем седмици, преди Организацията на жените към ООН да припознае гаврата с момичета, майки и възрастни жени като нарушаване на основни човешки права от терористите от Хамас. Седем седмици мълчание.

Неотдавна проговори една от малкото оцелели жертви - момиче, което някак е намерило сили да изрече следните думи: "Аз съм мъртва отвътре". За нея времето е спряло на 7 октомври.

Невъобразим ужас

Да се пренесем в онзи 7 октомври и само за миг да помислим какво е било причинено на жените, от които светът сякаш извръща очи. По време на музикалния фестивал момичета и млади жени са били изнасилени, а техните голи тела са били нахвърляни на купчина едно върху друго. Извършени са били сексуални гаври и с безжизнени женски тела. Непоносими са описанията, с които военни парамедици разказват какво е било причинено на обезобразените жертви. Има и сведения как жени са били влачени по улиците, а тълпа възторжено е скандирала "Военна плячка".

Според Уикипедия дефиницията на действието "изнасилване" е следната: "Изнасилването (в много страни считано за криминално престъпление) е акт на насилствено съвкупление или сношение, извършено от едно или повече лица спрямо друго (или други) без съгласието на последните. Потърпевшите най-често са принудително приведени в безпомощно състояние - чрез сила, заплаха и разнообразни физически и психологически средства, като са напълно лишени от възможност за самоотбрана".

В конкретния случай: Терористите нахлуват. Чуват се трясъци и крясъци. Жертвата е повалена. Вероятно с удари, а още по-вероятно с помощта на съучастници. Следва ужасът...

Изнасилването е акт, в който насилникът използва собственото си тяло като инструмент за насилие върху тялото на жертвата. В дрехите на един от убитите терористи е бил намерен лист хартия, един вид разговорник от арабски на иврит, на който били изписани следните словосъчетания: "свали си панталоните", "обърни се". Едва ли има нужда да уточняваме, че повечето жени са били убити след това.

"Мълчанието е съучастие", се чете на един от лозунгите пред сградата на ООН по време на специалната сесия, посветена на насилието срещу израелски жени по време на атаката от 7 октомври. В този форум участва и родената в Техеран Мандана Даяни, която бяга с родителите си от Иран, а години по-късно, вече в САЩ, организира и ръководи десетки международни акции в защита на жени, на ощетени групи, на хора от LGBTQ-общностите по целия свят.

От трибуната тя заявява: "През целия си съзнателен живот като феминистка и активистка съм стояла рамо до рамо с толкова много жени. […] И изведнъж на 7 октомври се оказах напълно сама. Приятели, университетски преподаватели, съмишленици, последователи, активисти мълчат и до днес. Въпреки че снимките и видеата бяха пред очите им, всички те съвсем съзнателно избраха да гледат в друга посока. […] Не може да отвръщате очи от момичетата и жените, които бяха изнасилени и убити по най-ужасяващия начин, само защото не харесвате тяхното правителство".

А според Хилари Клинтън, бивш държавен секретар на САЩ, "изнасилването като военно оръжие е престъпление срещу човечеството. То няма място в никой конфликт. Възмутително е, че някои твърдят, че отстояват справедливостта, но си затварят очите и сърцата за жертвите на насилието на Хамас".

Неспособността да се говори за човешката драма от 7 октомври, когато времето спира не само за убитите, но и за онези, които ще трябва да живеят със спомена от този терор, показва тежкия срив на човешките морални ориентири.

Неспособността на Организацията на жените към ООН да идентифицира и назове престъпленията изглежда като още едно доказателство за ерозията на международните институции. Избирателността в състраданието лишава от смисъл организации, чието основание за съществуване е защитата на основни човешки права, особено на жените, станали жертва на сексуално насилие. Независимо дали харесваме или не харесваме политиката, водена от тяхната държава.

Има още една причина инфлуенсърите в медиатизирания свят да подминават сексуалните престъпления, извършени на 7 октомври, а може би извършвани и до днес със заложниците. Гаврата с жените не е лесно използваема в алгоритъма, с който реферите съставят уравнението на жертвите, за да повлияят на световната публика. Защото това уродство на Хамас не може да бъде съотнесено към нито едно от действията на Израел. Според събраните свидетелства изнасилванията са били част от предварително планирана и целенасочена военна тактика.

Два месеца терор

Изминаха два месеца от началото на терора. Днес светът наблюдава с ужас увеличаващия се брой на хилядите невинни жертви в ивицата Газа. А Израел отказа по морални съображения да тиражира видео-документите от гаврата с човешките тела и така загуби информационната война. Световната публика вече сякаш е решила кой е по-големият злодей - защото през призмата на голата статистика потресаващите жестокости, извършени на 7 октомври, остават под чертата. Независимо от това, че представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация