Доц. Наталия Киселова: Няма откъде да извадим кристално чисти и необвързани с партии хора

Вие първа прогнозирахте, че депутатите могат да приемат промените в Конституцията и след Нова година. Делян Пеевски е решен това да стане обаче преди това. При блокадата на парламента как ще бъдат приети и промените и Закона за бюджета? Но промените в Конституцията в случая ни интересуват. Както коректно казахте, възможности за предложения да бъдат отправени между първо и второ четене има в рамките на днешния ден до 18.00 часа, и това независимо от, аз ще го нарека по-скоро окупация на трибуната отколкото на цялото Народно събрание, защото други съпътстващи дейности се осъществяват и на сайта на Народното събрание, на Комисията по конституционния въпроси по конкретно са качени вече две предложения: в единия случай за изменение на приетите на първо четене предложения в Конституцията, а другото предложение е за оттегляне на всички приети параграфи. Така че можем да кажем, че в утрешния ден предстои заседание на Комисията по конституционни въпроси. Не мога да кажа, дали тя ще бъде също парализирана поради дейност на народните представители от "Възраждане“, БСП и "Има такъв народ“, но можем да прогнозираме, че евентуално ще има проект на доклад за второ гласуване на конституционните промени в началото на другата седмица.

Дали поведението на депутатите от опозицията ще бъде такова, вече е въпрос на тяхно решение, разбира се, но могат да се забавят както конституционните промени, така и Законът за държавния бюджет, според мен той е по-важен от гледна точка на това, че засяга всички, абсолютно всички нас, и отделните хора, и общините, и юридическите лица, и държавните учреждения. Обичайно в тези дни преди или около приемането на бюджета досега, когато процедурата си е вървяла в рамките на нормалното, винаги се оставяли дни, в които законът да бъде прегледан от президента, респективно обнародван, и да влезе в сила на първи януари. Като гледаме датите на календара, дори Народното събрание да се справи в следващата седмица, нали, с питанка е възможността да се справят, държавният глава има 15 дневен срок, в който да обнародва приетите закони. Това май ги прехвърля автоматично след Нова година? При така да кажа добра воля от негова страна в работните дни, които са между коледните и новогодишните празници, той може да обнародва, но не е длъжен, и спокойно може да планира за началото на януари обнародването на Закона за бюджета. И това не е просто да ги постави на нокти, а показва, колко не си дават сметка за някои процеси, а да пилеят време за безсмислени неща, парламентът да се занимава с въпроси, които не са от неговата компетентност. Само един пример ще дам от изминалите дни: Народното събрание да дадяло съгласие при продажба на "Лукойл“. Ама какво правомощие има Народното събрание да се намесва в сделки при положение, че държавата има някакъв представител, има някакви акции, и това е в компетентността на правителството или на някой от министрите, например на икономиката? Е, за какво е това? Може би депутатите или най-вече от мнозинството смятат, че всички са им длъжни да се съобразяват с тях. Разбира се, че мнозинството винаги ще иска да се съобразяват с неговите решения, с неговите разбирания как трябва да бъдат проведени процедурите. Да де, но в случая май става дума за капризи? Тук става дума за това, че Народно събрание има определени правомощия и всяко изказване да започва: "Защото България е парламентарна република“ или "е република с парламентарно управление“ – и в двата варианта го има. И всичко да се изземва от парламента. Ама чакайте, нали живеем в разделение на властите и всяка от властите има своя компетентност, има свои задължения? Работа ли е на парламента да се занимава със сделка? Работа ли беше на парламента от днес за утре да въвежда такса, която сега ни е проблем в преговори с държави-партньори в рамките на Европейския съюз? Стоят ей такива въпроси, за които трябва да има по-сериозно осъзнаване да се живее извън балона, защото Народното събрание е много филтрирана среда, в която не всички, които срещаш, мислят като тебе, но те няма да ти го кажат, защото са там на работа. Светът обаче е доста по-различен. Добре, но ако заради окупацията на трибуната се удължи срока между двете четения, то промените в Конституцията няма ли да станат атакуеми пред Конституционния съд? Не, специално правилата за конституционните промени предвиждат 7-дневен срок, в който да бъда внасяни предложенията. И вече въпрос на последваща организация е да се придвижат напред. Ако трябва да сме супер пунктуални, Правилникът за организацията и дейността на Народно събрание предвижда, че срокове, когато Народно събрание е във ваканция, не текат, т.е. сроковете по правилата, които бяха приети за конституционната промяна, ще спрат и ще започна да текат на 10 януари, когато приключва ваканцията. Проблемът обаче е по отношение на бюджета, не заради сроковете в правилника, а заради работата като цяло, в която цъка държавната машина. И като си представим, че на секунда държавата харчи по 803 лева примерно или 1000 лева, представете си колко хора са засегнати пряко или косвено… Ами при 200 милиарда бюджет нормално е, като го разбием да се получат такива числа. Така че според мен по-скоро притесненията трябва да бъдат, как изглежда бюджетът, в какви срокове ще бъде приет и дали това няма да се отрази негативно, забавянето имам предвид на приемането, върху нормалното функциониране на съвместния ни живот. А що се отнася до Конституцията, какво всъщност е реалистично да се приеме? Според това, което към настоящия момент е внесено като предложение, народните представители от "Има такъв народ“ предлагат всички приети параграфи на първо четене да отпаднат. Така че там нормално, няма какво да коментираме, освен тяхната позиция от самото начало, че такива промени в настоящия момент не са необходими.

По отношение обаче на народните представители от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната“-"Демократична България“ и ДПС, първо, има еволюция от гледна точка на редакцията на нормите, и на второ място, има някои отстъпления от първоначално заявените позиции, което да кажем е усилия да се подаде ръка към депутатите, които не подкрепиха на първо четене, защото народните представители предлагат да отпаднат двата параграфа, които се отнасят до конституционната уредба на националния празник.

Оттам нататък обаче всички други предложения, които бяха приети на първо четене, се запазват, като по отношение на онези най-атакуемите, а именно разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съвет да го наречем за съдиите и за прокурорите, за да не се получава тавтология като използвам едно и също наименование за два различни органа, предлага се да има общо събрание на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет… На двете колегии? Които към момента функционират като колегии, но няма промяна в първоначално предложеното и прието разпределение на съотношението в Прокурорския съвет между членове, избрани от Народното събрание, и членове, избрани от прокурорите, респективно от следователите. Шест ще бъдат избраните от Народното събрание, така се предлага, двама прокурори избрани от прокурорите, един от следователите и главният прокурор по право. Според мен това ще бъде и най-атакуемата разпоредба, ако мога така да се изразя.

Иначе, по отношение на Инспектората също част от нещата не са предложени като редакция, има само възможност инспекторите в Инспектората и главният инспектор да имат право на два последователни мандата, защото сега беше допустимо да има два, но с прекъсване, но не последователни, а сега се казва последователни. Това е такъв детайл, който не се отразява съществено на предложенията за промени, по-скоро редакционно е. И по отношение на президента – кръгът, измежду кои лица може да избира президентът кого да предложи за служебен министър-председател, е разширен, като са включени длъжности, които са на конституционно ниво: омбудсманът и заместникът му, които знаете, се избират от Народното събрание, управителят и подуправителите на Българската народна банка, председателят на ВКС, разбира се, председателят и заместник-председателите на Сметната палата.

Това е по-добра редакция. Страхувам се, че отново ще има атаки, не за друго, а защото се предлага, специално за Сметната палата: те трябва да правят одити върху разходването на средства, та, ако влезеш в обувките на онзи, който разходва, после отиваш да го контролираш, според мен ще има някакъв конфликт на интереси, защото ще бъде фактически едно и също или измежду лица, които ще се проверяват. Но за това предполагам, че допълнително може да се помисли. И предлага се изрично да се каже какво е задължението на служебното правителство: да организира и проведе избори, и евентуално да му се ограничат правомощията в закона. Т.е. отделен закон трябва да се направи. Това е според мен подаване на ръка към БСП, защото те от самото начало поддържаха, че трябва да има специален закон за служебното правителство, евентуално да подкрепят предложенията. Така че ще видим, дали до края на деня ще има още предложения, редакционни имам предвид, ще бъде любопитно, но в общи линии това, което са внесли трите парламентарни групи, които внесоха и проекта, предполагам, че това ще бъде и гръбнакът на конституционната промяна. Пак да се е върнем към Прокурорския съвет. Тези 6 човека, които ще бъдат избрани от Народното събрание като негови членове, къде е гаранцията, че те няма да бъдат разпределени по партийни квоти? Двама за единия, двама за другия и двама за третия. Изискванията са почти идентични на това, което в момента е предложено, което съществува като уредба, но се предлага първо, да имат 15 и повече години юридически стаж, високи професионални и нравствени качества и да са партийно неутрални. Да де, но ако партиите ги посочат, за какъв неутралитет говорим? И към момента на избора да не са прокурори или следователи. В последно време не само в този, а и в предишния състав на ВСС всъщност надделяваха юристи, които са по-скоро от полето на прокуратурата, и всъщност това допълнително подсилваше властта на главния прокурор, респективно доминацията на прокуратурата в съдебната власт. Това е като усилия нали, не че прокурорът надделявал винаги. Но първо, предлага се да са партийно неутрални, което ще означава не че някой не е заемал политически позиции, не е изразявал мнение, а към момента според мен да не участва в дейността на партия. Той може да не е участва в дейността на партия, но да споделя нейните идеи, нейните виждания, и освен това да има сериозната подкрепа в ръководството на тая партия, което на практика може би ще стане. Сега, проблемът е не е дали подкрепяш или не една партия… А проблемът е, дали партията те подкрепя. … проблемът според мен е дали ти ставаш член на орган, дали при съдиите, или при прокурорите, или следователите, който орган ще гарантира или ще предотвратява привличането пред правосъдието за отговорност за престъпление. Според мен това е, което трябва да търсим. Да, но как това може да се избегне? Защото ако партиите си пратят свои хора, това означава, че няма да може да бъде повдигната отговорност за престъпления по общ характер, които са за публичните личности. Има няколко варианта, по които това нещо може да бъде избегнато. Първият вариант е първо, да има повече кандидати, за да се види качеството, защото ако са точен брой, то е ясно, че за всички ще има място на стълбичката на наградените. Ако обаче са повече, има реален дебат, как си представят или какви позиции биха отстоявали, то тогава вече в рамките на процедурата пред Народното събрание може да се види, какви хора са номинирани.

За съжаление, аз съм привърженик, между нас казано, на хора, които са заемали някакви обществени позиции, разпознаваеми са, хайде не в тесни професионални кръгове, но в по-широки. А голяма част от хората, които се номинират, особено в този съвет, който сега се надявам скоро да приключи дейността си, като ги номинират и си казваш: а бе, кой е тоя? И почваш да търсиш, да видиш какво излиза за него в мрежата. Така че това ще е първият критерий, дали са по-обществено разпознаваеми, какви позиции са заемали. Защото когато някой човек е бил по-дълго под светлината на прожекторите, образно казано, в медиите, можем да предвидим и какви позиции би заемал. Няма откъде да извадим толкова читави хора, които да са кристално чисти, ама партийно да не се обвързани. Няма такива. И сега какво се получава: ако прокурорите са повече в този съвет, те ще бъдат подчинени в някаква степен, разбира се дори неформално на главния прокурор, ако бъдат от парламента, те ще изпълняват волята на хората, които са ги пратили? На мнозинството, което ги е номинирало. Което означава, че мнозинството ще диктува работата за насоките, обвиненията, включително и за опазване на себе си и т.н. Така ли се получава? Така се получава. И тази задача е без решение. Защото има два варианта, измежду които да се избира: или броят на избираните от Народно събрание, респективно избираните от квотите в съдебната власт, са 11 + 11 + тримата по право, и няма как да ги поделиш, така че и в двете колегии да бъдат с доминация, магистрати имам предвид, дали съдии или прокурори, и поради тая причина мнозинството избира да даде доминация на съдии, избирани от съдии във ВСС. По отношение на прокуратурата казва: това е, което остава, а и да има някаква форма на опитомяване. Сега те не го наричат точно "опитомяване“, но го казват: да се търси обществения интерес.

И новоговорът на народните представители пролича, защото те започнаха под влияние на обществените обсъждания да казват: "Бе, те не са партийни тия кандидати, които ще бъдат избрани, те защитават обществения интерес, те са обществена квота“. И аз затова казвам, че ако наистина мислят така, ще номинират хора, които да са обществено разпознаваеми, публично да са разпознаваеми. Иначе другият вариант беше да се промени броя на избираните от Народното събрание, респективно от средите на прокурорите, и тогава вече пък излизаме от тая бройка, която е фиксирана през 1991 година. Аз обаче не съм привърженик на намаляването на броя на членовете на колективен орган. Колкото са по-малко, толкова по-големи са съмненията за това, че ще има договаряне. И затова по-добре може би беше да се качи броя на членовете.

Обаче пък влизаме в друга липса на решение, и то е, че не можеш да променяш бройката, защото като промениш бройката пък, влизаш в конфликт с решения № три от 2003 година относно тълкуването, що е промени на формата на държавно управление – това най-тълкувано решение. И те затова избират по този начин да подходят, разбира се с риск някой да оспори. Сега за главния прокурор ще има отделна разпоредба, която ще му дава възможност да иска противоконституционност на закони, но няма да може да иска тълкуване на Конституцията. Така че ако трябва така да развием най-крайната хипотеза, няма да има пречка един главен прокурор, не този, защото за този се разбрахме, че той като изпълнява функциите не встъпва пълноценно във всички дейности на главния прокурор по Конституцията, та един главен прокурор един ден може да оспори тия правила по отношение на формирането на Прокурорския съвет. И като говорим за оспорване, какво ще се случи, ако част от приетите текстове се окажат противоконституционни и бъдат отхвърлени от Конституционния съд? Ваши колеги вече предупреждават за риска от правен вакуум. Да, има такъв риск, защото в 2020 година с тълкувателно решение Конституционният съд обясни какъв е ефектът на последиците, когато бъде обявен за противоконституционен акт на Народното събрание, и тъй като става дума за закон, с влизане в сила на решението на Конституционния съд, ако разбира се бъде обявена противоконституционност, нормите не се прилагат. Като не се прилагат, Народното събрание трябва да преуреди обявените за противоконституционни текстове. Ефектът е като на отмяна, но самото Народно събрание трябва да си преуреди отношенията, които като последица са възникнали след като има празнота. И в този период, ако това например засяга ВСС, институцията не функционира, така ли? Нещо такова. Сега аз си мисля, че поне по отношение на ВСС не биха тръгнали да оспорват, защото там е търсен баланс, който е постигнат. По-скоро ако тръгне някой от субектите, които имат право да сезират Конституционния съд, може да оспорва разделянето и разпределението на квотите във Висше прокурорски съвет. Е да, ама това също ще блокира ВСС. Няма ли да го блокира? Като краен ефект, да, но то зависи коя разпоредба. Така че те са така написани, че определена част от правилата се отнасят и до двата съвета, а друга част се отнасят само за Съдебния, респективно за Прокурорския съвет. Така че според мен това ще бъде най-вероятно атакуваното. Разбира се, по отношение на другите предложения също има въпросителни. Аз очаквах също да отпадне, но не отпадна, към настоящия момент имам предвид, предложенията за т.нар. "двойно гражданство“ за народни представители.

Там се предлага нещо, което е с възможност за тълкуване и отново за създаване на прецедент. Или става дума за това, че ако имаш и друго гражданство, трябва последните 18 месеца да си живял на територията на страната, което да кажем е година и половина. Изключват да се прилага за президента, т.е. кандидатите за президент и вицепрезидент ще имат само едно гражданство – българско. За министрите нормата е така витиевато написана, че не мога да разбера изключват ли я или не. След като вие не можете да разберете, какво остава за нас. Не, искам да кажа, че трябва още няколко пъти да го изчета. Сега, приемаме, че законодателят има разум. Така че по отношение на министрите трябва да помисля още малко. Като да го изключват, но според мен волята им е била като да го включат. Т.е. и министрите могат да имат двойно гражданство? Да, да, според мен да. Това обаче за в бъдеще не предполага ли, че може в един Министерски съвет примерно да преобладават хора от конкретна държава? И понякога може да се случи да не е точно западна, както на нас ни се иска и както на законотворците в момента. След като не уточняваш, дали е гражданство на държава членка на Европейския съюз, примерно да кажем, по отношение на всяка друга трета страна – да, възможно е. Те могат да дойдат отвсякъде? Възможно е. Според мен тук малко избързаха. Наистина България има много сериозна диаспора извън пределите на страната. Да. Но това трябваше да бъде комбинирано с няколко усилия от страна на българската държава. Първо, тя знае ли, колко са нейните граждани, които живеят извън страната? Второ, знае ли, колко от тях имат и друго гражданство? На трето място, колко граждани, които живеят в страната, имат и друго гражданство? Защото към момента не е задължително, ако ти имаш и друго гражданство, да уведомиш българската държава. Не, не е задължително. Така че като имаш някаква снимка, какви слоеве от хората засяга, колко са те, тогава вече може и да мислиш.

Аз не знам, разбира се, то един ден с напредване на технологиите, това ще бъде лесно проверимо – на коя държава колко са гражданите, които имат и българско гражданство. Защото ние знаем по години колко придобиват, но не всички хора, които придобиват, цял живот запазват и българското си гражданство – някой в някакъв момент може и да се освободи. Т.е. ти знаеш, че е придобил, но в последствие загубата също трябва да бъде водена като анонимна статистика. Сега има предложение всички укази, с които се придобива гражданство, да станат публични, като аргументацията беше да се осветлят нашите съседи в Република Северна Македония. Да де, но това ще засегне и всяка друга държава. Да. Защото не може да се въведе изискване за публичност само за гражданите на една конкретна държава. Така че тези въпросчета предварително трябваше да сме си ги изяснили и като имаме една картина, вече като знаеш, че засяга еди-колко си стотин хиляди или еди-колко си милиона, примерно както твърдят някои, тогава можеш да направиш следваща крачка – да отвориш за политически представители в Народното събрание, а след това евентуално и за други длъжности.

А сега ти даваш на конституционно ниво, обаче в същото време имаш редица специални закони, които изискват само българско гражданство. Давам пример: Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Закон за Министерство на вътрешните работи, Закон за дипломатическата служба, разбира се, Закона за съдебната власт. Специални правила има за адвокатите – да кажем, там е най-свободно. Така че готова ли си ти, държаво, да отвориш за свои държавни служители да имат и друго гражданство? Разбира се, службите също трябва да се добавят. Слушам ви и се питам, защо им трябваше да се набутват в тази казуистична каша? И аз това се чудя, специално за гражданството. За всяко едно от предложенията, във всеки един параграф имам предвид, може да се спори, дали е политически по-целесъобразно да се промени, дали отговаря на партийни обещания в предизборните им кампании, но по отношение на гражданството това е въпрос, който е чувствителен, и хората, които са в страната, които продължават да търпят начина на управление, да го кажа така с усмивка, по отношение на тях трябваше да се мисли дали толкова широко да се отвори вратата за възможни политически представители.

Сега те слагат година и половина, само че ако се позовем на едно решение на Конституционния съд за президент – кой може да бъде кандидат, там е казано за всяка една от годините. Сега тук ще се броят месеците, защото пълни ли ще са тия месеци, 18? Разбира се, ходенето на почивка, на екскурзия приемаме, че е възможно. Дали трайните ти жизнени интереси са тук, пък дали си плащал данъци – т.е. това са форми на различни варианти на тълкуване, на казуистика, което отново прави нормата податлива на различни прилагания. И интерпретации? Да, да, да. Искам да ви попитам и за още един текст, който ми изглежда като меко казано абсурд – индивидуалната конституционна жалба. А, нея я забравихме, да. Тя няма ли да превърне Конституционния съд в "арменския поп“? Защото дава възможност на всеки гражданин, който иска, да пише до Конституционния съд и може да се досетим, какво ще се случи. Първо да кажа, че нашето разбиране каква е ролята на Конституционния съд през годините малко се промени. Първоначално през 1991 г., когато е създадена Конституцията и е формиран първият състав на Конституционния съд, започва да се гледа на него като на гарант за върховенството на Конституцията в условията на най-млада, в детска възраст демокрация. С годините обаче проблемите, които има конституционното правоприлагане, вече не са само проблеми на институциите, а започнаха да стават проблеми и на хората по отношение на значението на правата, които Конституцията, а и международни договори са дали.

И към днешна дата еволюцията в Европа вече е, че съдът от държавен съд – имам предвид, който е гарант за върховенство на Конституцията и на правото по-общо, се трансформира в съд, който да гарантира основните права. И вече следващият въпрос е, ако го отваряме, и той, наред с другите правомощия да има задължение за гаранция на зачитане на основните права на човека и гражданина, как да стане това. И как ще бъде направено. Да. През 2006 г. се даде възможност на омбудсмана да сезира Конституционния съд. 2015 г. се даде възможност на Висшия адвокатски съвет. И сега спорът вече беше кой да е следващият субект, да разширим възможността за достъп, но да не става така, че както вие казахте, "арменският поп“ – хайде предколедно да кажем, от целия свят буквално да се изсипват искания като в пощата на Дядо Коледа. Поради тази причина имаше и доста критики към предложената редакция. Това, което е внесено като предложение от депутатите от мнозинството, е да отпадне възможността за всеки гражданин или всяко юридическо лице и да се даде възможност на всеки съд, пред който е поставен спор, по приложимия закон да спре делото и да се обърне към Конституционния съд.

Това може да стане по инициатива на съда – като казвам съда, това може да е съдебен състав или съдия, или по искане на страната. Но отговорността за това се поема от съдията или от съдебния състав като компетентни, да не е всяко възражение – законът не ми харесва, затова е противоконституционен, а да изведат и аргументи. Така че това в момента, при общ брой съдии в страната да кажем може би около 3000, това ще са субектите, които биха могли да сезират. Те, разбира се, не всички работят самостоятелно и в състави, така че да кажем 1500-2000 са потенциалните субекти, които биха могли да сезират Конституционния съд. Т.е. да пресяват всякакви искания. Да. Тъй като имаше предложение да се изчерпат всички инстанции, ако гражданинът не е недоволен от закона, който е приложим по неговия казус. Само че за определен брой закони според мен невинаги ще е възникнал спор. Така че тук ще става дума за закон, който се прилага много често в практиката, а възможността за ония случаи, в които веднага е приет закон, още не са предизвикани съдебни спорове, ще си останат омбудсманът и Висшият адвокатски съвет, в определени случаи да кажем прокуратурата, главния прокурор имам предвид. И на финала да ви попитам: голям проблем ли е, дали трябва да се променя Конституцията с мнозинство от 20%, за каквото всъщност говори и президентът Румен Радев, че тази формула е неприемлива? Имате предвид с какво мнозинство са избрани народните представители? Да. И колко от тях пък формират другото мнозинство, което да приеме промените? Да, още по-малко, ню-ню. То затова се стига до тези 20% и тези 20% от населението на България подкрепят промените в Конституцията. Ако сравним днешните участия в избори на българските граждани с участия преди 30 години, ще видим шокиращ спад на избирателната активност. И това е много сериозен проблем. Той е проблем на всички. Тази избирателна активност започна да спада още от 2017 г., може да се каже и с всеки един избор по мъничко, по мъничко, по мъничко и вече като стигна един много критичен спад, тук въпросът е: защо е така. И вече следващият въпрос е: какво могат да правят народните представители с толкова ниска подкрепа. Юридически Конституцията не е поставила условия за избирателна активност специално за Народното събрание. Да кажем за президента има такава предпоставка, за да бъдат валидни изборите на първи тур и евентуално той да бъде избран.

Така че за Народното събрание няма, но това, което в момента вече като аларма трябва да бъде за народните представители, е поведението им, което продължава да отблъсква. На следващо място – липсата на предвидимост. Ние не знаем, като се събудим сутрин, какво още ново ще измислят, което допълнително да създава напрежение, вместо да се концентрират върху най-важните въпроси. И не на последно място – какъв е ефектът на техните решения, образно казано, на техните актове. Защото колкото повече разбутваш нещата, толкова по-добре ли е? И тая нестабилност не се ли отразява и на бизнес, и на предвидимост в планирането, човек да си планира живота за следващите месеци или година?

Разбира се, то не всичко може да се планира, но най-важните разходи, най-важните неща могат. И от това вече идва и генералният въпрос: като сте с толкова ниска подкрепа, можете ли да натискате на всяка цена определени промени да бъдат осъществени или ще потърсите и подкрепа в представители на опозицията? Защо с тях не водиш никакви разговори? Това е въпрос, който не е просто юридически, той е политически и вече далеч надхвърля конкретната процедура, защото днес е Конституцията, ама утре ще са кадровите решения. Изключваш ли опозицията изцяло от формирането на органите? Те към момента са 18, а вдругиден ще стана 20. Изключваш ли ги? Това поставя вече въпросът за стабилността на парламента, на правителството, на политическата власт в момента, особено в контекста на събитията, които се развиха около демонтирането на Паметника на Съветската армия. Дали няма да приключи тоя парламент много по-бързо, отколкото депутатите си мислят? Това, че Народното събрание в момента не работи, в смисъл, не провежда пленарни заседания, не води до криза, при която да отиваме на предсрочни избори, както една от парламентарните групи вчера призова. Да, "Възраждане“. Затова е необходимо да бъдат реализирани няколко неща. На първо място, трябва да има оставка на правителството и трябва да има три неуспешни опита за съставяне на следващо правителство. А то, правителството, като гледам, няма да подава оставка, поне не е станало видимо и ясно. Също така няма пречка да има нов формат на правителство с подкрепата на тези три парламентарни групи. Така че по-скоро сега, в момента, ще има опъване на нерви и една сутрин ще кажат: "Ами ние трябва да излезем във ваканция, не можем да вземем решение. Хайде, излизаме, пък след 10 януари ще видим“. Бюджет, Конституция, всичко отива за след това? И вече ще попреосмислят. Според мен не трябваше да се бърза с Конституцията, не трябваше да се бърза и с демонтажа на паметника. Добре, искат да се промени градската среда там – има ли документи, няма ли. Въпросът с решението на Общинския съвет достатъчен ли е? Аз не знам, каква е формата на собствеността, просто не съм се интересувала, кой трябва да го демонтира, демонтира ли се, или ще бъде претопен – всичко това са въпроси, които остават висящи. Бързането показва нещо друго. Какво? Или изместваш вниманието, или смяташ, че си за малко и трябва да направиш коледен подарък. И да те помнят с това.

Прочети цялата публикация