Памет за Илинден: Сираците и техният ирландски благодетел

В Ирландия грижливо пазят паметта за България, за сираците от Илинденско-Преображенското въстание и големия благородник и благодетел Пиърс О`Махони, който не само спасява някои от тях, но им дава образование и нов шанс в живота. Романът „Роден на Великден“ на Бойка Асиова (изд. Жанет-45, 2020) е създаден върху документална основа. Чрез съдбата на един от сираците, романът разказва за децата на Илинден, преживяли кланетата и ужасите на онова време, пише bezgranitsi.bg.

Дългогодишният депутат в британския парламент, националист, непримирим защитник на независимостта на Ирландия, благородник с графско потекло, О`Махони откликва на призива на Уйлям Гладстон да се помогне на България и българите. 25 години след освобождението си, България остава разпокъсана от клаузите на Берлинския договор, недоволството прераства във въстание в Македония и Одринска Тракия. Зверствата при потушаването му са разказани в кореспонденциите на Джеймс Баучер, кореспондент на в. „Таймс“ за Балканите. Ирландският благородник и депутат Пиърс О`Махони пристига в България през 1903 г. след потушаването на въстанието. Той идва, за да проучи опита в национално-освободителната борба, като вижда много прилики с неговата родина – размера на държавата, проблемите, дори открива сходства в природата. Вдъхновен и от призива на Гладстон, на когото помага, ирландецът основава в София сиропиталище, в което дава подслон на 30 кръгли сираци на убити във въстанието.

О`Махони купува къща на площад Македония, където на първия етаж живеят сираците, а на втория – той с жена си Алис, която умира в България. Децата го наричат „татко“, помежду си се наричат “побащими”, записани са да учат в различни столични училища, като повечето от тях завършват висше образование, стават почитани граждани. 6 от тези деца са от Разлог, родния град на Бойка Асиова и тя си спомня срещата на баща ѝ, който е кмет на града, с един от тях – известен лекар, пътувал по света, уважаван лекар, забогатял човек. Това е прототипът на нейния герой. Но какво я води в Ирландия, какво дават срещите с българите там и потомците на един от тези сираци, потомците на О`Махони, какво мислят те за България и далечното минало, как пазят спомените – на тази тема е разказът в подкаста на „Споделено знание – Без граници“ от срещата на Валери Тодоров с известната писателка. Романът “Роден на Великден” е поводът тя да бъде поканена от семействно Татяна и Мариан Аданови. Съпругът е ръководител на Българския образователен и културен център в Дъблин. Той събира потомците на сираците и потомците на ирланвдския благодетел на гроба му.

Пиърс О`Махони отива на границата на България с Македония, където са лагерите с бежанците и оттам приютява в София 30 кръгли деца на въстаници, момчета между 8 и 11 години. Ирландският благородник, лидер на националистична партия, ярък националист, открива сходства в съдбата на българите и ирландците, съизмеримост в населението и без да знае за въстанието, се надява да изучи опита в национално-освободителната борба, разказва Бойка Асиова.

От този период в много семейства в Пиринска Македония се пазят снимки. Най-удивителният ритуал са снимките, за които са се шиели специални костюми и отиващите на смърт с трагична обреченост и пълно снаряжение са заставали пред фотографа. Много памет е съхранена във фолклора, в песните.

Въпреки че героят от книгата ѝ е литературен герой, той има реални прототипи. Петар Дулев завършва университет в Свищов. Семейството му пази онзи сандък с два ката дрехи – зимни и летни, с портрета на Махони и един часовник, за който се разказва в “Роден на Великден”. На момчето се налага операция. Лекарят обаче казва – нямам упойка. Ако издържи, ще оцелее. О`Махони е с него, държи го за ръката, детето изтърпява всичко и тогава ирландецът сваля часовника от елека си и го подарява. И този часовник се пази в тази къща. Петър Дулев доживява дълги години…В сиропиталището и навън децата получават не само високо образование, но и възпитание. Сиропиталището се открива януари 1904 г., но цяла година децата се подготвят за училище. Те са били гладни, уплашени, измръзнали, парцаливи… Сред тях има няколко деца, които са онемели от ужас. Родителите са убити пред очите им. И писателката решава да бъде благосклонна към литературната им съдба. Тя вкарва в разказа спомена си за един гайдар от село Каливриси (Горенци) в Северна Гърция, с който се е срещала няколко пъти. Попада там на Бабинден. Играят се хора, гайдарчета – 10-тина момчета, негови ученици свирят, но техният учител – 80-годишен, стои настрана. Представих се и аз пожелах като свърши празникът да ми изсвири една песен, но жена му е починала наскоро и той отказа, разказва Бойка Асиова. Но все пак ѝ продиктувал текста на песента за Гоце Делчев – много популярна, която се пази в архива на Националното радио – “Църна се чума зададе”, но с местния по-мек диалект. Ние след това решихме да направим филм за този гайдар, но когато пристигнахме с телевизионния екип в селото, той отказа. Кметът, притеснен, ни обясни, че синът му е в Солун и прави солидна административна кариера. Това са онези българи, които са останали принудително. Първото условие за тях е било да не говорят български, само гръцки. Та този човек, гайдар, в роомана решава да излекува децата като им свири и пее. Постепенно се появява ромон в гърлото и децата запяват песента. Защо обачеи вкарвам гайдата в разказа? Защото тя е национален инструмент за България и Ирландия. И О`Махони разказва как на тържества и църква отпред свирят гайдарите, а отзад са хората. Така с гайдата отпред той е водил децата да се черкуват, като част от възпитанието им.

Но, повече за тези и други случки, за преплитането на реалността с художествената измислица, можете да узнаете от срещата с писателката Бойка Асиова в радиоподкаста “Споделено знание – Без граници”.

Бойка АСИОВА е писател и журналист, автор на документални книги, проза, публицистика, на телевизионни филми. Сред тях са сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, „Рецепта за камбана“ (с годишна награда на СБП за есеистика), романите „Яловата вдовица“ – преведен на немски и турски език (с национална награда „Н. Хайтов“), „Вълчицата излиза привечер“. „Запеските. Дух и материя“ – с награда за принос за запазване на фолклора, на публицистично-документалните филми на БНТ „Жалба по Гоце“, „Между люлката и гроба“, „Курбан за Илинден“, „Двата Миладина“, „Пътят за Драма“, „Тайната на юдите“ и др. Те са посветени на борбите на македонските българи за национално освобождение и местните обичаи традиции, културното наследство.

Прочети цялата публикация