Затишие след буря или затишие пред буря?

Приятели ми пращат линкове с публикации от руски информационни източници. Благодаря, но не ги отварям. Задоволявам се с коментарите, публикувани в „западните медии“. Доскоро всички разпространяваха новини за „Контраофанзивата“, за атентатите в гърба на руската армия и пробивите във „Вълнолома“ от мини, през който украинците трябваше да преминат, за да си върнат Крим. След отказа на американския Конгрес да отпусне нови 70 милиарда на Киев и последвалата европейска безпомощност пред ветото на Унгария, надеждите на Зеленски за допълнителни 50 милиарда задължиха европейците да гледат с нови очила към близкото бъдеще. За част от анализаторите, „поражението“ на Украйна може и трябва да бъде избегнато, защото страната, която спира имперските амбиции на Путин, е щит на западните демокрации. Украйна победена ще се превърне в нова Белорусия. Има и друга опасност. Много е вероятно победоносният марш на руската армия да не се задоволи само с Украйна. Според защитниците на тази теза, Германия трябва да предостави на Киев ракети "TAURUS", а Франция изтребители "RAFALE" час по-скоро. В противен случай нищо няма да спре Путин да навлезе в централна Европа. Този вид политолози не спират да определят военните успехи на Русия като доказателство за агресия срещу „демократична“ Украйна. Те пропускат няколко факта. Първо споразумението с Горбачов за изтегляне на „Червената армия“ от ГДР срещу не напредване на НАТО. Западът не си удържа на думата и НАТО се разпростира до Украйна. Никой не окачествява „настъплението“ на организацията като „агресия“. Наистина настъплението бе извършено с „нежни“ цветни революции, без жертви с „особени грижи“ за новия политически елит и неговите деца. Второ – Украйна не е „демократична“ държава и никой не може да каже коя от двете - Русия или Украйна е по-корумпирана. Що се отнася до евентуалната ненаситност на Москва за присвояване на нови територии, тревога, която разпространяват поляци и балтийци, може да се обори лесно с няколко цифри. Говори се, че до сега Русия е дала повече от 300 хиляди жертви. Докато се стигне до примирие, тази цифра ще се увеличи. Кой нормален човек би могъл да предположи, че страна, която е разположена върху 17 милиона квадратни километра, ще предприеме нови военни действия с обезкървена и изморена армия? Има коментатори, които не крият изненадата си пред задаващия се провал на НАТО. Най-мощната страна членка на съюза, считана за свръхсила със завиден военнопромишлен комплекс, не можа да задоволи нуждата от снаряди за украинската армия. Американците търсят калибър 155 на световния пазар, за да снабдят своите украински съюзници. При това кризисно положение, може ли Европа да разчита на „Американския чадър“ в случай на руско нападение? Явно призивите на Макрон за обща европейска отбрана са останали „глас в пустиня“. Докато американците имат само един танк, европейците имат 17! Същото пагубно разнообразие се наблюдава в самолетостроенето. Европа разполага с 20 различни бойни самолета, а щатите със 6! След двегодишната война в Украйна и трагедията, която продължава, все още има хора, които си спомнят за времето, когато Ширак и Шрьодер протегнаха ръка на Путин през 2002 година. „Тройката“ се противопостави на войната в Ирак и начерта пътя за сътрудничество и благоденствие за народите на „Стария континент“. Тази естествена връзка не се хареса на всички. Никаква пропаганда не може да скрие кой работи „успешно“ 20 години против нея. Понастоящем, журналисти, икономисти в западните медии разискват и сравняват наличните икономически данни без да намират обяснение на създалата се парадоксална ситуация. В началото на войната общият Брутен Вътрешен Продукт на Русия и Беларус беше 3,3% от БВП на САЩ, Канада, Европа, Япония и Корея. Въпреки очевидното икономическо превъзходство на Запада фактите водят до двойно заключение. Украйна губи войната, защото най-богатите страни в Света не произвеждат достатъчно оръжие. Втората констатация е, че икономиката, наука с която Западът се гордее, има „бели страници“, които реалността попълва днес.

Прочети цялата публикация