Днес се навършват 100 години от рождението на оперната прима Катя Попова

Има личности, срещата с които винаги е някакво особено събитие. Такава личност за мен бе Катя Попова. Скромна и без стремеж за себеизтъкване и показност, тя носеше дълбоко в себе си голямото лично очарование както в живота, така и на сцената. Думите са на оперния диригент Асен Найденов (1899-1995) по повод 70-годишнината от рождението на голямата българска певица. „И може би едно от най-ценните ѝ качества беше това неотразимо очарование, което бликаше от нея естествено и непринудено, без поза и маниерност, както в отношенията ѝ с онези, с които общуваше и работеше, така и на оперната сцена. Партиите и ролите, които тя осъществяваше, носеха белега на голям и самобитен талант, налагаше се спонтанно на зрители и партньори, очароваше най-взискателните слушатели. Много музикална, надарена с отлична памет, в многобройните си срещи с нея като диригент, аз не помня паметта ѝ да е изневерила и тя да е допуснала музикални грешки.... Такъв е жив и ясен споменът ми за нея", разказва Асен Найденов. Катя Попова е родена в Плевен на 21 януари 1924 г., в семейството на учителите Асен и Мария Попови, почитатели на операта. Още от 7-годишна възраст взема уроци по пиано при тогавашния плевенски клавирен педагог Мара Гайтанджиева. В гимназията вече е солистка на самодейни оперети, дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър

Прочети цялата публикация