"Те подкрепят Кремъл": журналисти критикуват Гугъл и Мета

Журналисти от независими медии в Беларус, които са били принудени да емигрират заради преследвания от страна на властите, са се оплакали пред Европейската комисия от технологичните гиганти Гугъл и Мета. Според тях алгоритмите за търсене на тези две, както и на други големи технологични компании затрудняват достъпа до съдържанието им в авторитарната държава. Съобразявайки се с ограниченията, наложени от властите в Минск на опозиционните медии, западните технологични компании "са се превърнали в средство за натиск от страна на тоталитарния и авторитарен режим срещу гражданското общество", твърдят журналистите.

"Става все по-ясно, че технологичните компании разполагат с огромна власт. В някои случаи може би дори по-сериозна от тази на участниците в политическата власт", заяви беларуската опозиционна лидерка Светлана Тихановская пред Дойче Веле на Световния икономически форум в Давос. Тя допълни и следното: "Важно е тези компании да са на страната на доброто и да са ангажирани с насърчаване на демократичните ценности."

Как Гугъл оценява блокираните медии

Руските медии имат същия проблем. "За нас е ясно, че алгоритмите на Гугъл, най-голямата световна търсачка, неизбежно допринасят за руската държавна пропаганда, тъй като връзките към държавни и проправителствени медии доминират в резултатите от търсенето и препоръчаните новини, генерирани за конкретен потребител", обяснява Саркис Дарбинян. Той е експерт по цифрови права и съосновател на правозащитната организация "Роскомсвобода". Според Дарбинян, е невъзможно да се получи достъп до уебсайт на медийна организация, която е била блокирана в Русия. Тръгне ли някой да прави такъв опит, алгоритъмът на търсачката отбелязва тази връзка като неактивна. Резултатът от това е, че уебсайтът изчезва от резултатите при търсенето. Вместо него там се появяват неблокирани медии с подобни заглавия.

Лев Гершензон, бивш директор на новинарската служба на Яндекс - най-голямата и популярна търсачка в Русия - и основател на автоматично генерирания новинарски портал "Истинската история", посочва и друг проблем. "Алгоритмите на Гугъл не отчитат, че авторитарните режими изразходват огромни ресурси, за да популяризират уебсайтове, които са в тяхна полза", обяснява Гершензон. Според него Гугъл се фокусира твърде много върху броя на четенията, което е в полза на уебсайтове, съдържащи фалшиви новини и конспиративни теории.

Проблемът със санкциите

"След налагането на санкциите срещу Русия, много технологични компании затвориха своите офиси, центровете си за разпределение, услугите и поддръжката в Руската федерация и ограничиха достъпа до предложенията си за руските потребители", посочва се в доклад на американската неправителствена организация "Access Now". Според активистите това затруднява още повече работата на независимите информационни източници и води до все по-сериозна информационна изолация на руското общество. Всичко това се случва на фона на силна държавна пропаганда.

Лев Гершензон работи по проблема от около година. Според наблюденията му "все още няма обществен диалог с големите технологични компании". Според Саркис Дарбинян Гугъл например "не е особено заинтересован да промени алгоритмите си заради няколко правозащитни групи". Мета, от друга страна, е по-отворена към гражданското общество.

Няма основание за глоби и правни действия

Саркис Дарбинян от "Роскомсвобода" смята, че Гугъл на практика вече е напуснал руския пазар. "Платените продукти в Русия вече не работят, заради проблеми с Visa и Mastercard. Гугъл дори не се е опитала да възстанови възможностите за плащане на услуги за потребителите или за монетизирането на руските канали, за да подкрепи независимите медии и блогъри, които живеят от рекламни приходи", критикува той. За да застане на страната на независимите медии в Русия и Беларус, ще бъде необходима промяна на световния алгоритъм на търсачката, а това би струвало много скъпо. "Това би могло да се отрази значително и на SEO оптимизацията, която се използва от хиляди или дори милиони компании в интернет", посочва експертът.

"Файненшъл таймс" пише, че служители на Европейския съюз в Брюксел признават, че нямат основание да налагат глоби и да предприемат правни действия срещу технологичните компании за това, че не помагат на дисиденти журналисти и писатели от Беларус или други страни.

Автор: Александра Иванова

Прочети цялата публикация