Най-възрастната, оцеляла от Холокоста, вече е на 112 ВИДЕО

Най-възрастната и все още жива жена, оцеляла от Холокоста, е 112-годишната Роуз Жирон, съобщава NBC.

Възходът на антисемитизма, подхранван от продължаващата война в Газа, е плашещо напомняне, че вековната омраза към евреите също продължава да живее, каза дъщерята на Жирон, Реха Беникаса.

“Не мисля, че това някога ще свърши. Това се случва от началото на времето”, каза 85-годишната дъщеря на полската еврейка.

245 000 души са са все още живите оцелели от зверствата на нацистите, сочи ново демографско проучване, публикувано във вторник от Конференцията за еврейски материални искове срещу Германия, по-известна като Claims Conference. Почти половината от останалите оцелели (49%) живеят в Израел, с 18% повече в Северна Америка и други 18% в Западна Европа. Общо оцелелите са разпръснати в 90 окръга със средна възраст 86 години. Повечето са жени.

„Това са евреи, които са родени в свят, който иска да ги види убити”, каза Грег Шнайдер, изпълнителен вицепрезидент на Claims Conference“. Данните ни принуждават да приемем реалността, че оцелелите от Холокоста няма да бъдат с нас завинаги, наистина вече сме загубили повечето оцелели.”

Но Роуз Жирон все още се държи, каза дъщеря ѝ.

“Сега ѝ е трудно да говори”, каза Беникаса каза.

Жирон е роден на 13 януари 1912 г. в полското село Яноу, което тогава е било част от Руската империя.

През 1938 г. тя се омъжва за немски евреин на име Юлиус Манхайм и в крайна сметка двойката се премества в град Бреслау, който днес е полският град Вроцлав.

“Баща ми и дядо ми бяха отведени в Бухенвалд,” казва Беникаса. “Тогава все още можеше да изведеш близките и това направи майка ми. Но за да се измъкне, баща ми трябваше да прехвърли бизнеса си и почти всичко, което имаше, на нацистите.”

Семейството си осигурява виза за единственото останало място, което приема еврейски бежанци - Шанхай.

Семейството пристига там по времето, когато нахлуват японците и скоро те и 18 000 други евреи, избягали от Германия, се оказват затворени в мизерно гето. Домът на младото семейство е преустроена тоалетна под стълбище, който често се наводнява. Те спят на матрак, пълен с хлебарки и дървеници.

“Бях дете, така че имам някои щастливи спомени от това време”, казва Беникаса. “Спомням си въздушните атаки като забавление, защото след това излизахме навън и си играехме с горещите шрапнели на улицата.”

Две години след края на войната семейство Манхайм получава виза за САЩ и намира нов дом в Горен Уест Сайд на Манхатън. Но бракът им се разпада в Новия свят.

„Баща ми беше евреин, но беше и германец и никога не можеше да разбере защо е бил преследван“, казва Беникаса. „Той се бие в Първата световна война за Германия. Беше успешен бизнесмен. Но когато дойде тук, трябваше да започне отначало, да научи и нов език. Мисля, че беше прекалено много за него.”

Майката на Беникаса обаче започва да плете в гетото на Шанхай и превръща това умение в успешен бизнес в Куинс. След това, през 1968 г., тя среща и се омъжва за Джак Жирон. Те се местят в квартал Уайтстоун в района на Ню Йорк.

“Благословена съм със силна и страхотна майка, която направи всичко за мен”, казва дъщерята.

Беникаса допълва, че преди няколко години тя и майка ѝ са се върнали във Вроцлав.

С помощта на шофьор на такси и местен свещеник намерили дома, в който живели, преди да избягат в Китай.

“Беше много вълнуващо да видя моята бебешка стая. И жената, която сега живее там, в началото беше много сърдечна. Но мисля, че колкото по-дълго бяхме там, толкова повече се чувстваше застрашена, че ще се опитаме да я изгоним от къщата.”

Беникаса, която има дъщеря, заявява, че тя и майка ѝ изпитват голямо удовлетворение, че са надживели своите нацистки преследвачи.

Прочети цялата публикация