Историк: "Ленин е всичко онова, което Русия не иска да бъде"

Навършиха се 100 години (21.1.) от смъртта на Владимир Илич Улянов (Ленин). Оценките за неговата личност и роля в историята са крайно противоположни и варират между почитание и бездънна омраза.

В днешна Русия рядко си спомнят за вожда на Октомврийската революция. Обикновено това става на рождения му ден, на годишнината от смъртта му или в моменти, в които Владимир Путин го нарича “архитекта на Украйна”. Според Путин съществуването на държавата Украйна е “резултат от болшевишката политика”.

През февруари 2022 г., няколко дни преди началото на агресивната война руска срещу Украйна, Путин заяви, че трябва да се пребори с нежеланите последици от действията на Ленин. Революционерът е отстоявал правото на нациите на самоопределение и твърдо е вярвал, че националните култури ще изчезнат.

“Ленин е всичко онова, което Русия не иска да бъде”

Руският президент обрисува Ленин като “лошият герой”, който е разрушил голямата и силна империя. Според австрийския историк Ханес Лайдингер, който е автор на биографична книга за първия министър-председател на СССР, революционният характер на фигурата на Ленин го прави непопулярен за Путин и обкръжението му. "Ленин е хаос. Ленин е раздор. Ленин е всичко онова, което Русия не иска да бъде”, обяснява той.

“Ленин е критикуван за частичното си сътрудничество с германците по време на Първата световна война, т.е. с врага. А втората, може би, много по-важна причина за критиката е политиката на Ленин за националностите. Като борец срещу класовото обществото, той е бил убеден, че единството на пролетариите от всички страни ще бъде възстановено, но е искал да разреши въпроса за националностите в СССР на федерален принцип и е говорел за самоопределение, стигащо дори до степен на отделяне. Това е трън в очите на Путин", казва още Лайдингер в интервю за ДВ.

Сбогуването, което така и не приключи

Фигурата на Ленин е свалена от пиедестала в Русия. “От друга страна Ленин продължава да е символ на Съветския съюз, на експанзията на империята и нейната сила. А в споровете за паметниците на СССР – особено за тези в Украйна – той продължава да изпълнява определена функция в полза на Кремъл”, казва още историкът.

Първоначално мавзолеят на Ленин е издигнат само временно на Червения площад в Москва през 1924 година - за да може всеки, който е искал, да се сбогува с него. Но това сбогуване продължава доста дълго, а балсамираното му тяло все още е там.

Защо руското държавно ръководство не иска да го погребе? “Ленин все още има известно значение - не като политик или като историческа личност, а като символ за СССР”, казва Ханес Лайдингер. Пред мавзолея вече няма големи тържества - той е реликва от миналото, нещо като исторически паметник. "Но главното е, че Ленин, като “неумиращ”, все още е в някакво междинно царство - между окончателното си сбогуване и ролята на съветски символ”, допълва австрийският историк.

“Ленин не е напълно изчезнал от Германия”

“Ленин живее” се казва и една публикувана в Германия книга. Тя разказва за паметниците на съветския лидер в Германия - от които някои са потънали в забрава. Авторът - Карлос Гомес - е роден в Португалия. “Винаги съм имал както личен, така и политически интерес към съветската история - най-вече историята на Октомврийската революция, която има голям потенциал по отношение на трудовите права, женските права, антиколониализма и борбата срещу антисемитизма”, смята Гомес. “Бях много изненадан, когато преди десет години открих паметник на Ленин в Германия”, спомня си той. “Ленин не е напълно изчезнал в Германия.”

Днес най-големият паметник на Ленин се намира във Вюнсдорф, където е била и щабквартирата на съветската армия в Източна Германия. “Той е запазил някогашната си сила и харизма, но в същото време е ясно, че времето не го е оставило непокътнат”, казва за него Карлос Гомес. В Германия има и паметници на Ленин, които по времето на Втората световна война са били похитени от Вермахта от територията на Съветския съюз като военни трофеи - те е трябвало да бъдат претопени и използвани като суровини за оръжейната индустрия. Тези статуи напомнят не само за Ленин, но и за престъпленията на Втората световна война, казва писателят.

Сталин не е извращение, а естествено продължение на Лениновата политика

Има хиляди книги за Ленин. Автори - като Лайдингер и Гомес - са единодушни: Владимир Илич е променил не само Русия, но и целия свят. Той се посвещава фанатично на своята идея и прави всичко за нейното осъществяване, независимо от последиците.

"Като цяло смятам, че Съветският съюз е дело на Ленин. Той положи основите за изграждането на тази държава. По принцип политиката на Сталин не е извращение на идеите на Ленин, а логично тяхно продължение", подчертава историкът Ханес Лайдингер пред ДВ. Решението накъде и по какъв път да поеме страната е било взето още през октомври 1917 година, а след завземането на властта целта е била тя да бъде задържана. Пътят е бил начертан за много години напред.

Ленин вече е бил тежко болен, но така и не е взел решението кой да го наследи във властта. "В известен смисъл това се повтаря постоянно. Ръководството на партията - малка група хора - е принудено да решава кой да ръководи страната след смъртта на лидера, който не е посочил наследник”, припомня Лайдингер.

Прочети цялата публикация