Панчо Владигеров изведе българската музика на световния концертен подиум

Класикът на българската музика Панчо Владигеров (1899-1978) израства като дете-чудо - започва да учи пиано от ранна детска възраст. А неговият брат-близнак Любен Владигеров учи цигулка и става известен инструменталист. През 1910 г. постъпва в частното музикално училище в София в класа на известния клавирен педагог Хенрих Визнер и успоредно с това изучава основните музикално-теоретични дисциплини при композитора Добри Христов. През 1912 г. заминава за Германия, където като "изключително дарование" е приет във Висшето училище за музика в Берлин. Там негови учители са Хайнрих Барт, Паул Юон и Георг Шуман. През тези години създава първите си по-сериозни опуси и дава първите си големи концерти като пианист. На два пъти получава престижната Менделсонова награда.

През десетилетието 1920-1930 г. се утвърждава като композитор и изпълнител от международен мащаб. Става щатен композитор и диригент в прочутия "Дойчес театер" - Берлин, работи в сътрудничество с големия немски драматичен режисьор Макс Райнхард. По това време създава някои от най-значителните си творби - Българска рапсодия "Вардар", Концерт за цигулка, Българска сюита, "Есенна елегия", "Хумореска", Втори клавирен концерт, Седем симфонични танца, редица пиеси за пиано, цигулка и симфоничен оркестър. През 1932 г. е поканен за професор по пиано в Музикалната академия в София. Дванайсетте години до края на войната протичат в най-интензивна творческа и концертна дейност. Тогава Владигеров създава Симфония 1, Румънски симфонични скици и танци, Струнен квартет, Импровизация и токата, Трети клавирен концерт, много клавирни пиеси и операта "Цар Калоян" (1936). След 1945 г. продължава да концертира (той е блестящ пианист) и композира активно, но посвещава немалко от силите си и на преподаване. Панчо Владигеров остави цяла школа - няколко поколения композитори, които творят съвременната българска музика. Автор е на балета "Легенда за езерото" (1947), по либрето на Андон Панов, "Еврейска поема" (1951), Симфония 2, Четвърти концерт за пиано, сюитата "Люлински импресии", на много солови песни и камерни пиеси.

Панчо Владигеров е сред музикантите, които създадоха и развиха българската национална композиторска школа. Имаше своя школа и остави голям брой ученици - композитори и диригенти, които продължиха неговото дело. Той положи основите на редица жанрове в нашата музика - цигулковата соната, инструменталния концерт, клавирното трио, и беше първомайстор на българската клавирна музика, както и един от най-крупните наши и европейски симфоници. Мелодиката му, макар и със специфично инструментален характер, е подчертано песенна. В музиката си той не цитира пряко, а претворява българския фолклор, твърдо убеден, че един истински национален композитор "не трябва да ограничава творчеството си, а да се стреми да създава творби в национален дух и форма, които имат и общочовешко значение".

Единственната опера на Владигеров - "Цар Калоян", по либрето на Фани Попова-Мутафова, мащабно, майсторски изградено историческо платно, е всъщност етап в развитието на нашата сценична музика. С нея българската опера излиза извън рамките на фолклорно-битовата ограниченост и техническите и композиционни несъвършенства, характерни за творбите на повечето от неговите предшественици. Всъщност тя е и първата ни музикално-сценична творба, получила и международно признание (представена е с голям успех и в Белград, Братислава и Любляна). Всъщност, не малко от опусите на нашия класик получиха европейско и световно признание и през втората половина на миналия век влязоха в репертоара на големи чужди оркестри, диригенти и солисти, а музикалната критика го определи като един от водещите композитори на съвременността.

Разпространението на Владигеровото творчество по света всъщност започва още от началото на 20-те години на ХХ век, когато негови произведения се издават на ноти от авторитетното виенско "Универсал едицион" и на грамофонни плочи от "Дойче грамофон" (Берлин). Изпълняват се и многократно из цяла Европа и САЩ. Самият той гостува в десетки европейски държави като изпълнител на свои концерти за пиано и пиеси. През 1969 г. получава престижната награда "Готфрид фон Хердер" на Виенския университет. На негово име се провежда национален и международен конкурс за пианисти и цигулари в Шумен. Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи ("Балкантон"). Редица от произведенията му като Българска рапсодия "Вардар", Българска сюита, Импровизация и Токата стават емблематични за българската музика.

Прочети цялата публикация